Дебатите около изборното законодателство, особено при предстоящ парламентарен вот, винаги са били изключително разгорещени. В края на миналата година напрежението между сегашните управляващи и опозицията стигна точката на кипене. И все още не е ясно какво ще се случи с Изборния кодекс - ще има ли промени в него или ще си останат старите текстове. Ясно е само едно - истински важните проблеми, които биха повишили качеството на изборния процес, за пореден път не са предмет на дебати. Напротив, по отношение на тях винаги е имало консенсус между управляващи и опозиция (независимо за кой мандат и кои партии става дума). Единодушието е пълно, когато един проблем не бива да се решава, защото статуквото е от полза за всички.

За един от тези проблеми в последните няколко дни глас надигна Меглена Кунева. Отдавна е ясно, че в избирателните списъци фигурират много хора, които по една или друга причина не живеят в България и не упражняват своето право на глас. Преди последните местни и президентски избори имаше преброяване, от което стана ясно, че т.нар. избиратели фантоми са около 1 млн.



Чудно защо обаче Кунева чак сега се сети



за това. Тя не е от вчера в политиката и не за първи път се явява на избори. Общоизвестен факт е, че истински значимите за обществото въпроси, като този с фантомите, са приоритет най-вече на маргиналните партии. Или на новите формирования, които се опитват да спечелят точки. Но малко след като попаднат в парламента, забравят за предишните си тежнения.

Обясненията, които регионалното министерство даде по темата, са направо смешни. От ведомството на Лиляна Павлова оправдаха фантомите в списъците с емиграцията в чужбина. Според тях зад граница има около 2 млн. българи, които не са влезли в преброяването, но са включени в избирателните списъци, тъй като имат избирателни права. Според последвалото уточнение обаче тази цифра е взета от... медийни публикации. Ако правителството не знае поне приблизително колко българи живеят в чужбина, за каква компетентност или заинтересованост може да има претенции? Всяко посолство на България би трябвало да е наясно горе-долу за колко хора се грижи на територията на съответната държава.

Експертите отдавна предлагат решение на проблема с избирателите фантоми - т.нар. активна регистрация. Идеята е всеки, който има намерение да гласува, да отиде предварително в общината си и да заяви това свое желание. А онези, които се явят пред урните, без да са се регистрирали, да могат да го направят в самия изборен ден. Но както често се случва у нас, добрите идеи обикновено остават на книга, а политиците - и управляващи, и опозиция, изтъкват, че съществуват много обективни пречки за осъществяването им. Фантомите създават благоприятна среда за манипулации и фалшификации на вота, които трудно могат да бъдат доказани. Но е очевидно, че всички партии нямат интерес от решаването на този проблем, защото отдавна са превърнали въпросните фантоми в електорат.

И това не е единственият кусур на изборното законодателство, по който управляващи и опозиция отказват да дебатират. Всички партии например са единодушни



да не се дава реална власт в ръцете на избирателите



чрез истински мажоритарен елемент. За мажоритарен вот пък въобще не може и дума да става. В последните промени на Изборния кодекс възможността за преференциално гласуване отпадна и нито БСП, нито ДПС се възпротивиха. Единственото хубаво от зациклянето на дебата е, че ако няма развитие, то преференциалното гласуване все пак има сериозен шанс да остане.

Консенсус между партиите има и за това да се имитират мерки срещу купуването на гласове и контролирания вот. Във всички досегашни промени в изборни закони имаше доволно смешни инициативи, чиято цел бе уж да се ограничи търговията с вот. Последната идея е да се въведе използването на СРС срещу това явление, но истинските намерения по-скоро са да се ползва за преследване на политическите опоненти. Ако наистина българските политици имат политическа воля да се справят с купуването на гласове, първото условие е да намерят начин да дисциплинират собствените си активисти по места. Защото точно те, а не извънземните, вършат безобразията. Второто важно нещо е да се повиши избирателната активност, за да се минимизира ефектът от купуването на гласове. Няма защо да се лъжем - още в зората на демокрацията политиците изливаха рога на изобилието в ромските махали при всеки вот. Тогава обаче активността бе висока и тези гласове не влияеха съществено върху изборния резултат. Най-ефективното средство за повишаване на избирателната активност е приемането на текстове в законите, които да накарат хората да повярват, че изборният процес е почтен и от техния глас действително зависи нещо. Това означава да се реши проблемът с избирателите фантоми, да се въведе работещ мажоритарен елемент, да се модернизира изборният процес чрез въвеждане на електронно гласуване и т.н. Все въпроси, по които, уви, политиците упорито отказват да работят.