Държава, в която властта излиза на протести срещу обществото, е фарсова. По празниците станахме свидетели на невиждано зрелище, което надмина въображението на авторите на телевизионни забавления. Управляващата партия ГЕРБ мобилизира централната власт в лицето на председателката на парламента Цецка Цачева и на вицепремиера Цветан Цветанов да участват в протест заедно с местната власт в Банско срещу Закона за устройство на територията, който в първия си член провъзгласява, че "територията на Република България е национално богатство". Той е преправян много пъти, включително и от сегашната власт под натиска на хора, загрижени за българската природа. Сега обаче пречи на управляващите да секат гората и да правят ски писти и нов лифт в отговор на постоянно растящите потребности на хотелския бизнес. Затова те превантивно спретнаха протести срещу протестите. И за да омекне съвсем, будното гражданство получава заплахи, че "правилните" протестиращи ще му спрат движението по близкото шосе.

Ще речете: политическо шоу за развлечение на празнуващите. Нищо подобно. Празниците отминаха, но шоуто продължи със специалното участие на премиера Бойко Борисов, който заяви оня ден, че по въпроса за предстоящата сеч с цел изграждането на нов лифт е твърд противник на природозащитниците.

България даде неподражаем пример на демокрация. Ако другаде властта произтича от народа, който определя поведението на управляващите, у нас



властта произтича от управляващите, които определят поведението на народа



В Европейския съюз няма друга държава, която така искрено да признава противопоставянето между власт и общество. България е неразбираем феномен, ако разгадаването му не започне от тази отправна точка.

Каква е нашата държава - отличник или двойкаджия в ЕС?

Правилният отговор е: и двете. Звучи абсурдно, но е самата истина. Тя се основава на разделението на труда между власт и общество. За отличната оценка по финансова дисциплина заслугата е на обществото с неговите материални жертви. Двойката по правов ред и върховенство на закона се дължи на властта, която не само прекроява законодателството и го прилага за свое удобство, но и прибягва към гражданско неподчинение, за да предотврати обществена съпротива. Премиерът Бойко Борисов е прав да се хвали с фискална стабилност, защото България е сред малкото страни, които се вместват в критериите от Маастрихт, валидни в еврозоната. За да бъде честен обаче, би трябвало всеки път да уточнява, че отличният резултат се дължи не на неговото правителство, а на обруленото население, чиито средни доходи не би пожелал дори последният клошар край Сена. Затова има българи, пристигнали в Париж да станат клошари, но не е виждан френски клошар да се пресели в България, за да се радва на нейната финансова стабилност.

Що се отнася до слабата оценка, която Европейската комисия поставя всяка година на България по правосъдие и вътрешен ред, премиерът Бойко Борисов би трябвало да каже на Брюксел, че не цяла България, а само нейният управляващ елит я заслужава. Защото за върховенството на закона отговарят трите власти, които в качеството си на съучастници на организираната престъпност през десетилетията на прехода се грижат за мафиотската и собствената си безнаказаност.



България води двоен живот в ЕС



и това е нейната срамна тайна, която се превръща в срам и за самия Евросъюз. Потупванията по рамото на премиера Борисов по време на срещите на високо равнище в Брюксел са незаслужени и нечестни, защото "успехите" му излагат на показ жестоко ограбеното обществото, което е загубило своите съпротивителни сили срещу една криминална върхушка. Никой друг премиер не се е бил в гърдите пред Европейския съвет с мизерията, в която натиква собствените си граждани. Борисов злоупотребява с общите финансови тревоги в ЕС и се държи като жабата, която вдига крак, щом види, че подковават коня. Между отличната оценка по фискална дисциплина и двойката по правосъдие и вътрешен ред на България има обратно пропорционална връзка. Едната предопределя другата, защото стабилната мизерия на обществото се дължи на системното му ограбване от криминалния елит. В природата нищо не се губи, включително и парите - просто преминават от милиони плитки джобове в малко, но много дълбоки мафиотски джобове.

Да хвалиш такава държава за нейните фискални успехи е недостойно в Европа, както да хвалиш фабрика заради стоки, произведени чрез експлоатация на детски труд, или да броиш за чуждестранна инвестиция преводите на пари от родните проститутки зад граница до сводниците им в България. Германският канцлер Ангела Меркел би трябвало да забележи, че нейното име се използва от Борисов по начин, който не я представя в добра светлина: "На последната ни обща среща канцлерът, като ме видя от едната част на залата, дойде на другата да ме разцелува. Ние с Меркел сме образец на финансова дисциплина. Много ги е яд мнозина за това." (13.06.2012 в интервю пред в. "Преса"). Кои са тези "мнозина"? Очевидно потърпевшото мнозинство, което се чуди какви са европейските стандарти за порядъчност. Борисов не би му спестил никакви жертви, за да си направи реклама в Европа, но и не би жертвал нищо от рахатлъка на управляващата клика, за да спести на сънародниците си срама да бъдат сочени като най-корумпирана нация в ЕС.



Вина за безизходицата



носи преди всичко българското общество заради прословутата си търпимост. Но Еврокомисията също е отговорна за просперитета на "необяснимо" забогатялата върхушка. Нейните доклади имат слаба приложимост, защото приличат повече на теоретични наставления, отколкото на разобличения на беззаконието. Бламирането през декември на вече избраната от Народното събрание кандидатка за конституционен съдия Венета Марковска показа, че когато проблемите се назовават от Брюксел с имената им, следват незабавни реакции. Затова пък Еврокомисията публично се отказа да обсъжда личността на новия главен прокурор Сотир Цацаров въпреки опорочаването на изборната процедура от правосъдната министърка Диана Ковачева и ВСС. А трябваше, за да не се стигне до ситуацията на свършените факти, срещу която протестира Съюзът на съдиите в България. Прекомерната дипломатичност е обща институционална болест в ЕС, който продължава да функционира повече като междуправителствена организация, отколкото като европейско пространство на общи стандарти. Едва когато премиерът Борисов навлезе в последната година от мандата си, Европейският парламент се зачуди какво е неговото минало - и то на семинар (05.12.2012), а не в специално създадената Комисия за борба с организирана престъпност, корупцията и прането на пари, която на 24.09.2012 отклони сигналите срещу него поради недостиг на ресурси за разследването им.

Налице е както обществена нерешителност в България, така и европейска нерешителност за налагане на върховенството на закона. Те са генераторите на засилващата се наглост на управленския елит, който се е освободил от задръжки до степен да посегне в Несебър на последните дюни в зона под европейска екологична закрила, за да освободи терен за хотели на любимци на властта. Грабежът е не само на българско, но и на общоевропейско природно наследство. Брюксел трябва да излезе от инерцията, която го прави толкова тромав, и да задейства по-пъргави пружини в своя механизъм за контрол. 2013-а е година за проверка не само за степента на узряване на българското общество, усетило какво означава мутрокрация, но и за проверка на решителността на Европа да прилага общи правила - независимо от политическата премяна на властите. Официално това е Година на гражданите в ЕС и би трябвало гражданската съвест да покаже, че има енергия за съпротива - включително и в България.