|
| Борислав Белазелков |
- Вие участвахте в безпрецедентния съдийски протест в защита на Мирослава Тодорова. Тогава казахте, че тези, които я уволниха, трябва да се засрамят. Междувременно съставът на ВСС се смени. Има ли разлика?
- Те още тогава не се бяха засрамили и струва ми се, че тогава показаха и неразбиране защо трябва да се засрамят. Към днешна дата нищо не се е променило. Не че този протест нямаше успех. Въпросът беше да се опита. Още е рано да се каже, но засега новият ВСС с нищо не показва, че е с нещо по-нов. Вярно е, че той беше натоварен с известни очаквания, че публичността на процедурата по избора му ще доведе до някакъв положителен резултат. Но засега не е направил нещо, което да показва, че действително има промяна.
- Преди време казахте, че 20 години се правят опити за поставяне на съда в зависимост. Успя ли този опит?
- Надявам се не. Много трудно е съдът да бъде поставен в зависимост. На първо място, защото това е институцията, която действа по възможно най-публичния начин. Съдебните заседания са публични, съдебният акт е публичен. Съдът винаги излага мотиви, винаги има следваща инстанция, която да ги провери. Работата на съда е толкова на показ, колкото работата на никой друг държавен орган. Така че да се подчини съдът е доста трудно. Затова политиците 20 години правят опити. Спомнете си, че при всяка смяна на властта спечелилият изборите се чувстваше задължен да направи промени в Закона за съдебната власт и след това да направи избор на нов ВСС. Политиците държаха дълго време ВСС под напрежение дали ще бъде сменен.
- Как стана подчиняването на предишния ВСС? Съюзът на съдиите нееднократно искаше оставката му.
- Двама от Съюза на съдиите напуснаха Висшия съдебен съвет, когато установиха, че просто няма какво да правят там. Останалите очевидно са преценили, че има какво да правят. И направиха каквото можаха.
- Какво ССБ може да предприеме сега?
- На първо място трябва да се разбере, че никой не ръководи работата на съда - нито може да си го позволи, нито, ако има такава амбиция, може да успее. Защото съдиите сами ръководят своята работа и председателите на съдилища всъщност организират тази работа, но очевидно не могат да я ръководят. Може да е имало значение кой е главен прокурор, но кой е председател на който и да е съд никога не е имало значение. Нито председателят може да се бърка в работата на съдията, нито ВСС може да преценява качеството й. Качеството на съдебния акт може да бъде преценявано само от по-горната инстанция.
Всеки съдия от по-горната инстанция знае кои от по-долната работят добре, кои не чак толкова добре и кои едва се справят. В орган като ВСС, в който съдиите са шестима от 25 души, нито може да има поглед, нито има разбиране по нещата. А решенията там се взимат с мнозинство. По съвсем друг начин биха се поставили нещата, ако броят на съдиите е по-голям, отколкото броят на другите членове. Затова ние предлагаме във ВСС отделна колегия да се занимава с работата на съда и отделна - с работата на прокуратурата и следствието.
- Това предложение някога обсъждано ли е с управляващите?
- Министерството на правосъдието чу това предложение, не знам дали са го обсъждали. Обратната информация беше, че министерството би приело предложение, само ако то се подкрепя от всички. Тоест министерството не би приело нито едно предложение, защото винаги ще се намери някой, който не е съгласен. Лансира се и идеята, че разделянето на ВСС на две камари би противоречало на конституцията.
- А противоречи ли?
- Зависи кого питате. Има становище, че ще противоречи, и становище, че няма да противоречи. Въпросът е трябва ли. В ръцете на политиците е да решат този въпрос.
- Смятате ли, че това до голяма степен ще промени ситуацията с политическата зависимост на ВСС?
- Нито една-единствена мярка няма да промени ситуацията. Например министерството на правосъдието прегърна радушно идеята за прозрачност, предложена от неправителствени организации. Но нещо съществено да се промени? Просто нещата станаха по-видими, но са същите. За да има промяна, трябва да се промени отношението към проблемите. Политиците трябва да осъзнаят, че независимостта на съда е най-малко проблем на самия съд. Тя е проблем на обществото, на гражданите, на самите политици, защото днес едни са на власт, утре други. През последните 20 години не е имало нито един случай партиите, които са в опозиция, да са се оплакали от съдебната система, и са много редки случаите, когато партията, която е на власт, се е похвалила от съдебната система. Мисля, че най-страшното за съда е, ако политиците са доволни от неговата работа.
- Каква е ефективността на Инспектората към ВСС?
- За работата му се знае твърде малко. Аз поне не съм срещал съдържателен отчет на неговата работа. Не съм срещал и анализ на ефективността й. Сигурно те работят добре, но никой не е чул нищо за тях.
- Покрай номинациите за главен прокурор и конституционни съдии излезе проблемът със съмненията относно имотното състояние на работещите в съдебната власт. Крайният резултат е гигантско недоверие в системата. Как трябва да се действа в такива случаи?
- Трябва да се прави сериозна разлика между съмнения по повод на номинация и съмнения по повод налагане на дисциплинарно наказване или разследване за извършено престъпление - това са 3 различни неща. Съмнения може да има за всеки и никой не трябва да бъде освободен от съмнение, защото да няма съмнение означава да се сложи политически чадър. Всеки може да бъде проверяван, но и за всеки важи презумпция за невинност.
Когато става дума за номинация за публична длъжност, тогава нещата стоят по съвсем друг начин - изобщо не е необходимо да се доказва, че някой е извършил нещо, което е укоримо. Когато се избират хора на публични длъжности, трябва да няма съмнение в тяхната почтеност. Не че всеки не може да бъде обвинен неоснователно, за всеки може да се пусне клюка. Когато се обсъждат номинации, трябва да се извърши публично проверка. Скандалът с колегата Марковска стана, защото правната комисия в парламента отказа въобще да проверява сигнала срещу нея. Това е проблемът.
- Как определяте лукавата роля на прокуратурата в този казус?
- ССБ поиска от ВСС да направи проверка на организацията на работа в прокуратурата, защото буди недоумение наличието на сигнал за извършено престъпление в продължение на дълго време и не се знае с категоричност дали този човек е оклеветен, или е извършил нещо, а извършеното - нарушение ли е, или не е. Проблемът е, че и удостоверението, че срещу Марковска няма висящи производства, е вярно, и сведението до президента, че има някакво разследване, в което е замесено нейното име, също е вярно. Въпросът е, че когато прокуратурата подава съответната информация, на нея й се придава коренно различно значение. Тоест не се вниква в същността на въпроса, а се гледа формално на нещата.
- ВСС отговаря ли ви на писмата?
- Сегашният съвет отговори на едно наше писмо, свързано с бюджета на съдебната власт. Не е важно дали отговарят или не, а какво правят след това. Досега са приети само предложенията ни за прозрачност. Но това беше петото нещо, което трябваше да се направи. Първо, трябваше да се раздели ВСС на две камари, второто - председателите на съдилища да бъдат определяни, след като бъде взето мнението на съдиите - този въпрос беше най-важен и беше подминат изцяло. Имаше предложения във връзка с дисциплинарните производства, атестирането и натовареността.
- Преди време и Вас Ви атакуваха за имотното Ви състояние. Какво се случи?
- Благодаря, че ми задавате въпроса, защото той показва разликата как трябва да се случват нещата и как не трябва. Действително преди 5 години сестра ми ми подари апартамент и аз го декларирах пред Сметната палата. След 3-4 години някой се сети, че съдия бил получил голямо дарение. Тогава Етичната комисия на миналия ВСС се самосезира, извърши проверка, аз бях изслушан и представих документа, с който сестра ми плаща апартамента, и комисията каза, че няма нарушение и неетично поведение.
