Темата за концесията се упражнява най-вече предизборно от партиите, поради което важните въпроси все остават без отговор. Последният повод да се разменят обвинения се яви в края на миналата година покрай доклада на поредната работна група, която имаше задачата да анализира как се изпълнява договорът. Вместо да се говори за реалните резултати от проверката и за установените куп нарушения от страна на концесионера, градският парламент пак предпочете да се впусне в дълбоката предизборна вода. БСП поиска местен референдум за прекратяване на концесията заедно с националното допитване за атомна централа. Искането без изненада бе отхвърлено, работната група удължи работата си до март, а в публичното пространство се запомниха само взаимните обвинения в лобизъм. ГЕРБ малко самонадеяно хвърли цялата вина за водния проблем на БСП, като обвини вечната опозиция в столицата, че тя е идеолог на концесията и е застанала срещу нея едва след като нейният кандидат е отпаднал от надпреварата. Левите върнаха топката с лекота, като цитираха винаги изменчивото мнение на Бойко Борисов, който преди 4 г. беше готов да разваля договора на всяка цена, а сега вече партията му смята, че разводът с концесионера ще струва много скъпо.
Ревизията
Политическото говорене е интересно, но резултатите за изпълнението на договора са далеч по-интересни, защото са най-явното доказателство за порочния кръг на концесията. Според доклада на общинската комисия концесионерът не изпълнява инвестиционната си програма, която е залегнала в одобрения бизнес план за периода 2009-2013 г. 32.7 млн. лв. са пренасочени от услугата "Отвеждане на отпадъчни води" към "Доставяне вода на потребителите" и "Пречистване на отпадъчна вода". Това, според решение на общинския съвет, може да се допуска по изключение и само при обективна невъзможност за изграждане на канали. Така концесионерът е намалил значително средствата, които трябва да се инвестират в изграждане на канализационната мрежа. От доклада на комисията към общината става ясно, че изпълнението на бизнес плана на концесионера към 2011 г. е 149 млн. лв., а до края на 2013 г. дружеството трябва да направи инвестиции в размер на 240 млн. лв.
"Софийска вода" системно не спазва Закона за обществени поръчки, установява проверката. Така например в рамките на три месеца през 2011 г. дружеството на два пъти купува водомери за студена вода на обща стойност 548 хил. лв. Дружеството обаче не е обявило обществена поръчка за тях. В началото на 2012 г. пък концесионерът сключва договор за доставка на водомери с прогнозна стойност над 500 хил. лв. "Софийска вода" не е уведомила общината за тази покупка, въпреки че според концесионния договор фирмата е длъжна да се отчита пред общината за дейности на стойност над 500 хил. лв.
Според данните, подадени от "Софийска вода", дружеството не постига целевите нива не само за загуба на вода, но и тези за авариите на разпределителните водопроводи.
Нагоре, нагоре
Докато си спестява инвестиции, концесионерът непрекъснато иска увеличение на цената. Фирмата поема много ангажименти, но не ги спазва - например цената на водата да не се променя до края на третата година. Още през 2001 г. цената се вдига с 25.5% - от 52 на 65 ст. на кубик. През 2002 г. водата в София поскъпва с още 17%, а от 1 януари 2003 г. следва нова корекция с още 9.25%. Последното увеличение е от 1 юли 2012 г. Тогава концесионерът искаше 12%, но ДКВЕР разреши само 2.86% и така сега софиянци плащат 1.76 лв. За тази година обаче фирмата отново иска увеличение, с което водата да стане 2 лв. на кубик - цени, с които са свикнали райони с далеч по-скъпи водоснабдителни мрежи като Добрич например (2.41 лв. на кубик).
Причините цената да се увеличава пак са заложени в договора. Той например гарантира на концесионера рекордна за България печалба от 21% върху направените инвестиции. Имаше други скандални клаузи, които по-късно бяха отменени - общината например носеше финансова отговорност за промени в законодателството, засягащи интересите на концесионера. В първоначалния вариант липсваше и дефиниция кои разходи се признават за инвестиции, а инвестициите влияят върху цената. Те трябва да се влагат в канализационната и водопреносната мрежа, но фирмата отчита за инвестиция всички разходи, включително закупуването на канцеларски материали.
През 2007 г. Столичният общински съвет все пак прокара допълнително споразумение към концесионния договор, с което най-сетне се дефинира понятието "инвестиции". Сега за инвестиция се приема само изграждането на нова мрежа или подмяна на вече съществуващата инфраструктура, но не по-малко от 10 метра. Отпаднаха и някои от най-скандалните клаузи. Сред тях е текстът, че общината дължи компенсации, в случай че одобрената от ДКЕВР тарифа е по-ниска от поисканото от "Софийска вода". Тази клауза не е използвана, но беше редовното оправдание на концесионера да не изпълнява инвестиционната си програма. Гарантираната печалба беше намалена на 17%.
Вариантите
Въпреки ожесточената словесна битка изходите от омагьосания кръг с договора не са много. Според Николай Стойнев от ГЕРБ, ако концесионният договор между Столична община и акционерното дружество "Софийска вода" бъде прекратен, то това не трябва да е в полза на частната фирма и по този начин - в ущърб на софиянци. "Ако концесионният договор бъде прекратен по искане на Столична община, то тя ще е задължена да плати огромни неустойки на дружеството в размер на стотици милиони, дори милиарди левове", защити позицията на управляващите председателят на СОС Елен Герджиков. Според договора при прекратяването му по вина на общината тя трябва да плати заемите на дружеството. За отчета към 2011 г. те са изчислени на около 197 млн. лв. Отделно кметството се задължава да плати и капиталовите компенсации на фирмата, които могат да увеличат сумата до 1 млрд. лв. - долу-горе колкото е целият бюджет на София за една година.
БСП обаче държи на позицията си, че договорът може да се прекрати по виновно неизпълнение от страна на концесионера и така общината не трябва да плаща огромни неустойки. Според съветниците това е възможно, защото работната група е установила сериозни нарушения. Според ГЕРБ и при това положение общината дължи неустойки. Къде е истината не е ясно, защото подобно на други концесии, и тази не е достъпна за обществеността. На сайта на общината има регистър на концесиите, но в него още фигурират прекратените концесии с "Волф", ДИТЦ и "Чистота София". Вписано е решението на СОС за анекса, но не и самият анекс.
В крайна сметка договорът едва ли ще бъде развален. От изявленията на ГЕРБ се разбира, че те ще вървят в друга посока - към промени в санкциите за концесионера. Мнозинството в общината твърди, че сега най-високата глоба, която общината може да наложи на фирмата, е 150 лв. на ден, ако забави отчета за изпълнение на дейността си, който тя дава на всеки три месеца. Колкото и лош да е договорът, едва ли в него е предвидена една-единствена санкция, при това за административно нарушение. Но няма как да го знаем, защото 12 години след подписването на концесията продължава да не е известно какви точно са задълженията на общината и на концесионера. На фона на тази неизвестност "Софийска вода" с нищо не е подобрила услугата си и отношението си към абонатите. Периодично от дружеството подемат масови кампании за проверка на водомерите, в които си осигуряват по 26 лв. допълнителен доход от абонат. Този устрем беше донякъде овладян, след като парламентът увеличи двойно срока за тези инспекции и те вече се правят на 10 г.
---------------------
Историята
---------------------
Идеята за концесията се ражда от хроничния недостиг на средства за подобрения на мрежата. Така през май 1998 г. Столична община, управлявана по това време от Стефан Софиянски, сключва договор с международната консултантска и одиторска фирма PriceWaterhouse (PW), която трябва да консултира процедурата по концесионирането на ВиК мрежата, както и избора на фирмата концесионер. На 30 ноември 1998 г. Столичният общински съвет взима решение да открие процедура за провеждане на двустепенен конкурс за предоставяне на водата на концесия. В конкурса участват 8 чуждестранни фирми, като до втория кръг са допуснати четири компании. Конкурсната комисия класира на първо място дружеството "Интернешънъл Уотър Лимитид". Фирмата регистрира акционерно дружество "Софийска вода" АД, което получава правото 25 г. да експлоатира водната мрежа на София.
През 2004 г. британската "Интернешънъл Уотър" продаде бизнеса си на "Юнайтед Ютилитис", а през 2007 г. към компанията се присъедини Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). В момента акционерният капитал е разпределен между Столична община (22.9%) и френската компания "Веолия вода" (общо 77.1% от акциите), която през 2010 г. придоби дяловете на "Юнайтед Ютилитис". От сайта на "Софийска вода" става ясно, че ЕБВР вече не фигурира като акционер в дружеството.