|
| Евгений Кънев |
Въз основа на 15 години собствени изследвания Аджемоулу и Робинсън представят исторически доказателства - от древен Рим, градовете държави на маите, средновековна Венеция, Съветския съюз, Латинска Америка, Англия, Европа, САЩ и Африка, че институциите на едно общество са с най-голямо значение за неговия успех или провал. Така се дава отговор на най-важните въпроси на съвремието - дали ще продължи китайският растеж, дали ще продължи концентрацията на богатството в Америка, най-вече как може да се реши проблема с бедността и глада в най-изостаналите държави.
Какви са основните тези на двамата автори? На първо място, с много примери те
опровергават съществуващите теории за неравенството между нациите,
дължащо се на географски, климатични, културни или образователни фактори. И доказват, че от начина, по който работят институциите, зависи развитието на едно общество и държава. Например Ногалес в САЩ и Ногалес в Мексико са градове съседи, разделени само от граничните бариери. Населението на двата града има общи корени, история, култура, развивало се е в еднакъв климат. Само че днес разликата в доходите е неколкократна и е в полза на обитателите на Ногалес в САЩ. Заключението е, че най-важни са политическите институции - правилата, които създават мотивация за участие в политиката и които определят какви ще са икономическите институции и правилата за участие на населението в икономически дейности.
Авторите открояват два основни типа институции. Единият тип са преобладащо "екстрактни", изсмукващи, които работят за обогатяването на едно елитарно малцинство чрез ограбване на мнозинството. Обикновено такива са институциите при авторитарни и тоталитарни режими. Другият вид са преобладащо "инклузивни", включващи - те представят широк кръг обществени интереси, както е при старите западни демокрации.
Екстрактните политически институции обикновено създават екстрактни икономически институции за разпределението на публичните блага в полза на овластеното малцинство. При инклузивните е тъкмо обратното - те създават икономически възможности за мнозинството от населението.
Полезността на институциите
за развитието на държавата зависи от техния вид и от начина, по който си взаимодействат. Възможно е, макар и подчертано нестабилно, да се съчетаят екстрактни политически с инклузивни икономически институции или обратното. Такива временни комбинации има и в нашата история - например развитието на България през 1934-1958 г., което е период на политически преход от либерална демокрация към авторитаризъм/тоталитаризъм***.
Ясно е, че когато политическите и икономическите институции са от един тип, те взаимно се подсилват. Този процес може да приеме формата на "добродетелен кръг" при инклузивните институции или на "порочен кръг" при екстрактните. При добродетелния кръг политическите институции представляват широка коалиция от интереси, която ги защитава, като прилага ефективно върховенството на закона, т.е. правилата важат за всички и всеки да получава равни шансове за икономическа изява. Точно това са плодовете на Славната революция в Англия от 1688 г. Никой икономически играч няма специални протекции и е в сила т.н. "съзидателно разрушаване" (creative destruction), което дава път на иновациите и конкуренцията. Така се създават заможни данъкоплатци, които търсят своето политическо представителство, и колкото повече са те, толкова по-широко е представителството. Тези "добродетели" правят инклузивните институции устойчиви.
А екстрактните политически институции обикновено се създават от тесен елит, който узурпира властта - чрез избори или преврат - и се стреми да укрепва богатството на близкото си обкръжение.
Toва обкръжение постепенно се превръща в олигархия,
която от своя страна подпомага икономически затвърждаването на политическия елит на власт. Така се затваря порочният кръг. Такива са били повечето държави през своята вековна история, а в много от тях, особено в Африка, Азия и Латинска Америка, този порочен кръг и до днес възпроизвежда бедност и изостаналост. Исторически той води до задълбочаване на неравенството и поражда остри конфликти и стремеж в други групи за овладяване на властта. Разбира се, възможно е прекъсване - както разрушаване на добродетелния кръг и превръщането му в порочен кръг (Римската република, Венецианската република, следвоенна Източна Европа), така и разчупване на порочния кръг и еволюцията му в добродетелен (Англия, Корея, Ботсуана).
Какви изводи могат да бъдат направени за България?
С присъединяването си към ЕС България доказа, че има инклузивни институции - поне де юре. Де факто обаче институциите ни в голяма степен са от другия вид и точно това е главната причина за разочароващо бавния прогрес на страната.
По-долу се вижда ясно как по методологията на Аджемоулу и Робинсън лесно може да се установи, че българската политическа система е "изсмукваща", като още от изборите промотира представители не на данъкоплатците, а на политическия елит. Избраните "народни" представители и гласуваното от тях правителство се отплащат за избирането си с утвърждаване на изсмукващи икономически институции. Чрез тях пък се облагодетелстват икономическите кръгове, финансирали издигането на този политически елит във властта. Резултатът е ясен на всички. Промяна едва ли е възможна без реформа и ликвидиране на неформалните политически институции, започвайки с промяна на избирателния закон и изготвянето на нова конституция.
...................................
*Авторът е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционно-финансова компания "Маконис"
**(Why Nations Fail: The Origins of Power, Prosperity, and Poverty. Daron Acemoglu and James Robinson, 2012)
***Приемам, че превратът от май 1934 г. е началото на установяването на авторитарна власт в България, а на VII-ия конгрес на БКП през 1958 г. Тодор Живков докладва, че социализмът окончателно е победил.
|
| ----- |
|
| ТУШ |
