От началото на годината не спира гълчавата, наричана за удобство "екопротести". Нарицателни станаха Кокала в Несебър, Банско, Витоша, Иракли, пушенето на топло. Не че имат непременно нещо общо с екологията, но "еко", "био" и изобщо "зелено" са атрактивни етикети за стоки, а явно и за каузи. Психолози и маркетолози отдавна са проучили подсъзнателното въздействие на цветовете. Червеното най-силно привлича вниманието, но зеленото е цветът, който поражда най-много положителни емоции и най-лесно се приема от човека. А пък и думата "екология" звучи толкова тежко и научно, че и най-ретроградната идея да увиеш в екологичен амбалаж, веднага става яка, свежа, cool и много sexy. Всички, които считат себе си за яки, свежи и т.н. просто са длъжни да скачат за всичко екологично. Щото "кой не скача и не пее..." Всъщност "екология" идва от гръцките думи "ойкос" (дом) и "логос" (знание) и би трябвало да има нещо общо с логиката и разума. Но нищо логично няма в призива
"Природата да си остане дива!"
Излиза, че най-"екологичната" рецепта е "не пипай нищо". Ако всички преди нас я бяха спазвали, сега България щеше да има население от 200-300 хил. неандерталци, събиращи плодове от дърветата - за повече не би стигнала оскъдната храна от дивата природа. Толкова - при оптимистичния сценарий, че натурално дивата природа би се запазила толкова плодовита, колкото сме я наследили. Доста съмнителна е "дивата" аксиома, която ни натрапват "еколози" - че всяка екосистема оставена "без човешка намеса" винаги ще остане в равновесие. Това не е вечна истина, а лъжливо суеверие. Ентропията е всеобщ физичен закон, на който единствено разумът е неподвластен. Ако продължаваме да слушаме дивакомилите, само за 3-4 поколения (60-80 години) Витоша ще се оголи обезлесена. Защото голяма част от днешните гори в планината са продукт на залесяване и голяма част от тях са болни, без човешка намеса ще си отидат.
Природоползването изисква баланс
между експлоатация на ресурсите и мерки за опазване на околната среда. Пълна глупост е, че "кой не скача..." и който отказва да блее от възторг по дивакомилството непременно желае "да бетонира" плажовете, да изсече горите и да натрови реките с фекални и индустриални води. Напротив, дивачеството е по-лесно от търсенето, налагането и спазването на разумния баланс. Това, че преди 15 години бе сторена страховита глупост - да се разреши презастрояване на морските курорти, не е основание днес да допуснем обратната глупост: да спрем строежите и унищожим туризма на Витоша и Банско. Обществото трябва да търси трудния баланс и да наложи със закон къде ще се строи и къде е забранено. Но веднъж приел едно земеустройство,
законът не бива да се люшка
и отмята от него - нито да допуска да се "изключват" земи от защитените зони, нито пък да позволява каквито и да е "екопротести" да пречат на законосъобразни строежи и на нужни за икономиката и страната проекти. Законът трябва да е по-силен и от егоизма на собственика, но и от всеки протестен активизъм. Да вземем горещ пример от Германия, където цяло десетилетие продължава спорът за строежа на един мост над Елба, насред Дрезден, Валдшльосхенбрюке. Той ще пресича природния парк Елбтал от историческите тераси на южния бряг до горския дворец, от който носи името си - първата барокова сграда в града, недалеч от беседката, в която е рисувал още Каналето. Неописуеми бяха протестите на еколозите, заканите и заплахите на Еврокомисията. Чак и ЮНЕСКО извади Елбтал от т.нар. списък на световното наследство. (Не че има някакво значение дали ЮНЕСКО ще впише или ще брише Дрезден от някакъв си списък, само идиот би помислил, че мястото на столицата на Саксония в световното наследство зависи от който и да е чиновник.) Но мост ще се строи - решиха през 2005 г. с референдум жителите на Дрезден с 2/3 мнозинство. Защото без този мост транспортът ще задръства града и ще съсипе много повече от няколко дървета край реката, товарът вече е непосилен за остарелия мост "Синьото чудо", без магистрали не може.
"Безкористни ли са екопротестите?",
се питаме все по-често (и като че ли намираме все повече основания за този въпрос). Хората на бизнеса, чиито проекти са осуетени или забавени от екоактивистите и най-вече от шума, който вдигат 2-3 "неправителствени" организации в медиите, вече ясно говорят за "зелен рекет". Има десетки съмнения за користни помисли на "екодвиженията", но ще изброя само две: Първото, защото протестанти скачат само срещу сочни проекти със заможни инвеститори, но ни гък не казват на стотици случаи на замърсясване, допуснати от бедни общини и почти фалирали фирми. И второто, защото доста избирателно се атакуват едни проекти, а аналогични на тях мълчаливо се пропускат.
