|
| Ахмед Доган е не само лидерът с главно Л на ДПС. Той е човекът с обръчите, любителят хидроинженер и човекът, който разпределя порциите във властта. Но нито европейските, нито родните политици вече му вярват и харесват за партньор. |
дългата му битка за оцеляване
Честно казано, на Доган никога не му е било трудно да бъде лидер.
Обожествен от своите, през годините той успя да превърне всички негативи, които успя да натрупа, в свой актив - от агентурното си минало през обръчите от фирми и разпределението на порциите във властта, та до скандалния хонорар от 1.5 млн. евро за проектирането на хидровъзела Цанков камък. Бавно и методично, без много приказки създаде свой кръг от богопомазани, склонни да направят каквото се изисква от тях в името на собственото им благополучие. Как да не си верен на такъв лидер, как да не се бориш за права и свободи, които пряко те засягат. А когато някой се опиташе да излезе от схемата, се действаше на принципа на мафията - целувка и... сбогом.
Странно ли е, че този 23-годишен политически маратон предизвика толкова много омраза? Не, защото
омразата бе част от сценария
за оцеляване на движението. Трябваше да се покаже на всички извън България и на собствения електорат, че на турците у нас не се гледа с добро око, че не се приемат като част от нацията и имат нужда някой да ги защитава. Доган заложи много на този сценарий, но неизбежно започна да трупа отрицателна енергия във вътрешнополитически план, а с времето ДПС се демонизира. Ценното на движението са онези 600 хил. гласоподаватели, заради които то бе част от играта. До 2009 г. си бе извоювало да бъде неделим елемент от всяко правителство на принципа - с нас лошо, но без нас още по-лошо. Само че преди 4 г. стратегията на Ахмед Доган се сблъска челно с егоцентризма на Бойко Борисов, който изпълни заканата си да не споделя благините на управлението с външни хора, при това с вълчи апетит. Вярно, никой от ДПС не пострада заради безобразията, вършени в предишните две правителства, но и пътищата на партията към изворите на благоденствието бяха отрязани. Лидерът и ДПС се оказаха в зоната на здрача - никой не ги закача, но и никой не се съобразява с тях. Останаха само парламентарните изяви, където обаче гласът само на движението е глас в пустиня, ако не бъде уплътнен с този на БСП. Така движението стигна до унизителния опит поне да се съхрани тандемът с бившия коалиционен партньор.
На ДПС спешно му трябваше "експлозив",
който да го изстреля в орбитата на голямата политика. Дали атентатът срещу Доган е бил замислен отдавна или не, в случая не е толкова важно. Пък и това е от компетенцията на други органи. Важното е, че движението влезе в чуждите медии. И още по-важното - че въпросното покушение ще има ефекта на секундно лепило, което ще спои редиците на движението. Не на онези на конференцията в НДК (това са все хора, верни на партията, склонни да пребият всеки, посегнал на живота на Лидера), а в страната. ДПС се нуждаеше от нещо силно и ефектно и го намери, макар и изненадващо, в лицето на един обикновен хулиган. Добрата новина е, че името му е Енимехмедов, а не Димитров или Петров, което щеше да взриви приказките за заплаха на етническия мир и прочие глупости за изкуствено противопоставяне в смесените райони. Само услужливо бе подшушнато, че въпросният пишман стрелец май е от хората на Касим Дал. Онзи, дето има зъб на Доган. А пък истинският поръчител се оказа "езикът на омразата".
Този похват не е нов за ДПС. Винаги, когато се случват някакви катаклизми за движението, се изважда нещо разтърсващо. Помните ли как преди години Доган се самообяви за гарант за националната сигурност. А историята със самоубилия се Ахмед Емин, за когото и до ден днешен не се знае защо е стигнал до фаталния изстрел и дали някой не му е помогнал. За да стигнем до атентата сега.
Има още един любопитен факт. Ден преди националната конференция на движението контролирано бе спусната "новината", че Ахмед Доган ще се оттегли, дори бе посочен и наследникът му - Лютви Местан. Така бе направен нескопосан опит да се прикрие истинската причина за оттеглянето на лидера - летящите отвред стрелички към него - включително от чужбина. Доган никога не е бил личността, която обединява. Замисълът на архитектите на движението е точно обратният. Времената обаче вече са други и Ахмед Доган се превърна в сериозна пречка пред бъдещи коалиции, изхабен е като авторитет сред европейските либерали, а Турция го пренебрегва. Момчето си отива по принуда, а не защото това е личното му решение. Нужно е ново лице, което да покаже, че
партията не е застинала в мезозойската ера
и подлежи на развитие.
Въпросът е доколко Местан е способен да възроди авторитета на ДПС. Той е интелектуалец, изразява се на "висок наратив", абсолютно неразбираем за гласоподавателите. Това за наратива не е фатално, тъй като той се използва и от философа Доган. Разликата обаче е, че Ахмед се приемаше априори за пророк на Аллах. А Местан е ефектен само на парламентарната трибуна. Не е човек, който може да води сложни стратегически преговори, но пък е сговорчив. В смесените региони му се радват, но не го приемат като лидер. Е, какво от това? Очевидно е, че Доган ще дърпа конците и от миманса, но има сериозна опасност след време Лютви да се опита да се еманципира от благодетеля си. И тогава не е изключено да се повтори сценарият, разигран от Сергей Станишев към родителя си Георги Първанов. Въпросът е колко дълга е паметта на избирателите от ДПС и каква е склонността им да се разделят с една илюзия. Колкото до партията ДПС, без Ахмед Доган е загубена, независимо от мантрите, че това са гнусни инсинуации. Така че Доган си отива, да живее Доган!
Лютви Местан ще води ДПС в работата по съставянето и приемането на новата Конституция, както и авторедукцията на тази партия към системата на НПО вГражданското общество. Това е напълно нормално и трябваше отдавна да се случи... 
,