Арман Бабикян е роден през 1967 г. Дългогодишен журналист в БНР и радио "Свободна Европа". През 2002 г. създава Агенция за политически маркетинг и пиар.

------

- Г-н Бабикян, основното събитие в българската политика през последните дни е опитът за покушение срещу Ахмед Доган. От ДПС настояват, че това е политическа поръчка и изискват от властите да стигнат до политическия поръчител. Не смятате ли обаче, че чисто политически именно движението извлече най-голяма полза от този инцидент?

- Чисто политически никой няма полза от тази история. Това, което се случва, е по-скоро унижение и срам на страната ни, не може да се капитализира в частна полза на някоя партия. Ако някой си е правил такава сметка, много се е объркал. В първите моменти след инцидента имаше някакъв по-емоционален изблик от страна г-н Лютви Местан, който заяви, че това е удар срещу 1 млн. души и т.н. Мисля, че след това говоренето беше калибрирано и успокоено. Стана ясно, че истината е малко по-различна. Добре е нещата да стигнат докрай от компетентните органи, а политиците да се ангажират с един по-възпитан и убедителен език, не да нагнетяват напрежение.

- Според вас наистина ли става дума за индивидуален акт на човек, който по една или друга причина е бил недоволен от Ахмед Доган, или причините са по-дълбоки?

- За мен лично не е индивидуален акт, но със сигурност не е и акт, който е препоръчан от кръгове, близки до ДПС. Ако някой е конструирал случилото се, той със сигурност не се намира в тази партия. Г-н Доган и хората в тясното ръководство на ДПС имат с малки изключения един общ признак и той е принадлежност към специалните служби на България - и преди, и след 10 ноември. За мен това е най-малкото общо кратно помежду им. Много повече, отколкото принадлежността им към каквито и да е либерални ценности, етнически групи, религиозни вярвания и т.н. И си давам ясна сметка кой в онези смутни времена назначи тези хора на тези високи постове. Давам си и ясна сметка кой ги сменя - кой прави така, че някой да си подава оставката, а друг да заема мястото му. Моята оценка като страничен наблюдател, без да претендирам за професионализъм, е, че тези, които уволняват и назначават, дадоха ясен сигнал, че никой не трябва да се самозабравя и самозаблуждава кой кара влака.

- Оттеглянето на г-н Доган от политиката само формален акт ли е?

- На първия етап вероятно ще бъде формален акт, защото той няма да загуби стръвта си към това да има последната дума. Но това ще е само в началото. Г-н Доган реално отдавна се е оттеглил, отдавна му е омръзнало всичко това, отдавна се е уморил, отдавна се е отдал на себе си. На практика отдавна се е пенсионирал. Да, той може би ще има тежка дума, но в оперативен план постепенно нещата ще се променят.

- Но по най-важните въпроси - с кого ще правим коалиция, кой ще бъде на челно място в листите, Доган със сигурност ще продължава да има последната дума.

- Да, сигурно, авторитетът му в рамките на движението е безспорен. Друг е въпросът доколко той самият иска да се занимава с това. За мен той загуби това желание.

- Да, но едва ли е загубил желание да се занимава с икономика, а това е свързано с политиката. Неговите икономически интереси са обвързани с неговите политически действия.

- От икономиката той не е подавал оставка. Това е проблем на доста партии в България - обвързаността на икономиката с политиката. Лекарството се намира не в политическите оставки, а в една радикална промяна във взаимоотношенията между политическия елит и тежките корпоративни интереси. Тази промяна може да дойде само от гражданското общество, само от новите партии, които не са натопени до кръста във всичко това.

- Тази обвързаност между политиката и икономиката я има навсякъде по света, но в България е прекалено явна. Тя не е ли предопределена от обективното обстоятелство, че страната е малък пазар и държавата е най-големият клиент в него? И затова всеки по-сериозен бизнесмен трябва да е добре с властта, независимо коя е тя.

- Първо, има правила. В цивилизованите страни връзката между бизнеса и политиците е регламентирана. Има закони за лобизма, какъвто ние нямаме, има публични мероприятия, на които се обменят мисли, идеи, политики, концепции за управлението. Даренията са публични. Целият този процес протича пред очите на хората. Самите компании не крият желанието си да подкрепят една или друга политика и самият носител на тази политика. Дори на изборите в САЩ много компании, актьори, певци, взеха страна. В България на политиката се гледа като на изневярата - много е срамно, хората не бива да знаят, но ако мога да я направя, ще бъде чудесно. Няма нищо лошо човек да подкрепи гласно дадена политическа сила. Но бизнесът в България не гледа на политиците и на партиите по този начин. Той обикновено гледа да се откупи - ще дам и на този и на онзи, а пък който и да дойде на власт, аз после ще си избия парите. Това е нещо като данък държава. Това е много примитивно и васално отношение между управляващите и поданиците им, а не между избраната власт и гражданите.

- При нас обаче се стигна дотам да не знаем дали един човек е политик или бизнесмен и Ахмед Доган е най-добрият пример за това. Не смятате ли?

- Има много като него. Но той е по-откровен и по-циничен. Публиката понякога убива вестоносците, така се случи и с Ахмед Доган. Когато той каза за обръчите от фирми, всички го намразиха него. А той не говореше за собствените си обръчи от фирми, а за обръчите от фирми около българската политика. Доган просто каза на глас нещо, което всички си говорим в кухнята.

- Да, но не е ли важно да бъдеш или политик, или бизнесмен, а не да си и двете?

- Да, чудесно би било да не си и двете. Но българското общество е някак по-благосклонно към тези, които се обогатяват от власт, отколкото към тези, които са създали някакво състояние и са решили да се кандидатират за властта. Към вторите то е някак си по-злобно, по-зле настроено, вместо да е обратното. Тези хора често биват дамгосвани, ругани, мразени, обиждани. Докато другите, които влизат голи като цървули във властта, след което излизат с по 6 апартамента, като Цветан Цветанов, се приемат по-нормално. И обяснението е, че който и да е там, все ще си взема. Това е тотално разместване на нормалните човешки представи за успех и неуспех, за справедливост и несправедливост.

- На какво се дължи това според вас?

- В това има дълбоко вродена доза примитивизъм, сиромахомилство, андрешковщина. Успелите хора не бива да бъдат ненавиждани.

- Може би проблемът обаче е и в това, че до 1989 г. всички бяхме горе-долу с еднакъв жизнен стандарт, докато след това някои забогатяха за една нощ и се събудиха милионери.

- Дефицитът на справедливост в България датира от 1989 г. до ден днешен. Никой не даде на хората тази справедливост. След като не 11 години, както е в случая с националсоциализма, а цели 45 години една мракобесническа идеология е осъществявала диктаторски тип власт върху една територия и население, беше редно да има поне морална обществено приета оценка за нея. Това тегне и досега. Не може да пропуснеш този момент и после да се чудиш защо хората нямат добре изградена представа за добро и зло, за справедливо и несправедливо.