Много хора си мислеха, че ако нещо ще се промени заради глобалната финансова криза, това ще са начините на водене на бизнес от големите играчи. През последните четири години обаче редица големи скандали разтърсиха финансовия свят и показаха, че това е илюзия. Власт, влияние и пари - това са обичайните заподозрени, когато става дума за далаверите на могъщите.

Така миналото лято в банковия сектор гръмна поредната бомба - става дума за аферата "Либор". Така се нарича междубанковият лихвен процент, който се определя въз основа на оценките на банките за това колко им струва да вземат кредити от други банки. В този смисъл лихвата "Либор" е основата за определяне на курсовете на милиони ценни книжа, деривати и други банкови инструменти. Както стана ясно през миналия юли, десетки големи банки в продължение на години са манипулирали тази важна лихва, обявявайки не реалните, а занижени стойности. В разгара на скандала британската банка "Барклис" призна вината си и след споразумение с властите трябваше да плати глоба в размер на 500 милиона долара. Извънсъдебно споразумение сключи и друга голяма банкова институция - Роял банк ъф Скотланд, която се наложи да плати глоба от над 1 млрд. долара. Швейцарската банка UBS бе санкционирана с 1.5 милиарда щатски долара. Германската Дойче банк също в момента е разследвана за манипулирането на лихвата "Либор".

Почти по същото време една оставка също разтърси финансовия свят. Тръгнал от низините и издигнал се чак до върховете, индиецът Раджат Гупта бе олицетворение на американската мечта -



миячът на чинии става милионер



Но точно когато е на върха на кариерата си като директор на консултантската компания "МакКинси" и член на борда на директорите на "Проктър енд Гембъл" и банката Голдмън Сакс, лоша шега му изиграва приятелството с неговия сънародник Радж Раджаратнам, основател на хедж фонд. Гупта издава на бизнес партньора си секретна информация от заседанията на управите, в които членува. В един от случаите става дума за предстояща инвестиция в размер на 5 милиарда долара. Благодарение на тази поверителна информация Раджаратнам се запасява с акции и така успява да спечели на борсата над 1 милион долара. Междувременно Раджаратнам бе осъден на 11 години затвор и глоба от 63.8 милиона долара, а миналия октомври приятелчето му Раджат Гупта получи 2-годишна присъда и глоба в размер на 5 милиона долара.

Сам по себе си един фирмен фалит не означава непременно скандал. Той се превръща в такъв едва тогава, когато собствениците на фалиралата компания стават клиенти на правосъдието, коментира "Дойче веле". Такъв е случаят с веригата от аптеки "Шлекер" в Германия, която през юни фалира и остави без работа 25 000 души. Нейният създател Антон Шлекер издига империята си сякаш от нищото и дълги години я управлява с желязна ръка. Той допуска обаче



една фатална грешка -



в регистрацията на фирмата е записано, че Шлекер отговаря за концерна с цялото си имущество. Когато в началото на годината неговата наследничка Майке Шлекер обявява, че касите на компанията са празни, прокуратурата започва разследване и установява, че когато фирмата му започва да затъва, Антон Шлекер прехвърля огромна част от състоянието си, за да го спаси. През август м.г. срещу него и още 13 отговорни лица са повдигнати обвинения.

През същия месец пък стана известно, че ръководството на застрахователната компания "Хамбург-Манхаймер" редовно е организирала екскурзии в чужбина, които са били нещо като награда за отличили се застрахователни агенти. Приключенията включвали секс оргии с много алкохол в елитни заведения и клубове по цял свят.

Дълго време шефът на американската инвестиционна банка "Джи Пи Морган" Джейми Даймън се разхождаше като наперен пуяк във финансовите среди, след като неговата банка се справяше отлично с лавирането из дебрите на кризата. И така до пролетта, когато гръмна бомбата. Банката загуби цели 2 милиарда евро заради грешката на един дилър и заради собствената си неправилна стратегия. Следите на аферата отведоха следователите до един мистериозен търговец на кредити в Лондон, който в банковите среди е известен с две имена - Лондонския кит, заради огромните обеми на търгуваните от него сделки и Лорд Волдемор - по аналогия с тъмния магьосник от романите за Хари Потър. Провалът на "Джи Пи Морган" е истински позор с оглед на факта, че ръководството на банката винаги се е противопоставяло на призивите за засилен банков контрол. На фона на огромния скандал ръководството на банката изглеждаше доста глупаво, призна самият Джейми Даймън.



Дойче банк пък стана обичайният заподозрян,



когато стане дума за корупция в Германия, но тя обаче не е единствената институция на германския икономически небосклон, взета на мушка от следователите. Концернът "Тисен-Круп" например е подозиран в картелни договорки за железопътни релси, ескалатори и асансьори. Хвърлените на вятъра милиарди евро за нови стоманодобивни мощности в САЩ и Бразилия изкараха есенския концерн на червено, заради което т.г. акционерите няма да получат никакви дивиденти. Предстои също така да бъдат конкретизирани немалко обвинения във връзка с щедри екскурзии за журналисти.

Дълъг е и списъкът от служители на големи германски концерни, замесени в корупционни скандали, даване на подкупи и съмнителни сделки. Концернът МАН например е раздал милиони под формата на подкупи в редица държави, за да получи обществени и частни поръчки. При автомобилния гигант "Даймлер Крайслер" следователите са открили подобни плащания в най-малко 22 държави. Неговият събрат "Фолксваген" пък е "омилостивявал" синдикалните дейци във фирмата с щедри подаръци, скъпи екскурзии и дори секс партита. Наскоро и застрахователният концерн "Ерго" попадна на първите страници заради организираните от него луксозни "екскурзии на похотта", в рамките на които успешни мениджъри са "се разходили" до Карибите.

С концерна "Сименс" пък е свързан най-големият корупционен скандал в германската икономика. През 2006 г. следователи разкриха подозрителни плащания за 1.3 милиарда евро, които впоследствие излязоха доста солено на фирмата. "Сименс" трябваше да плати на американските власти и на германското правосъдие глоби в размер на 1.2 млрд. евро и поне още толкова в процеса на установяване на фактите. На концерна МАН пък му се наложи да се прости със сумата от 237 млн. евро под формата на глоби и възстановени данъци, а след постигнато извънсъдебно споразумение "Даймлер" "олекна" със сумата от 185 млн. долара.

Всички тези примери показват недвусмислено, че пътят до големите пари почти винаги преминава през съмнителни сделки. Но и все пак през нежелани последици, ако те бъдат разкрити. Според редица оптимисти възможностите за това непрекъснато нарастват - благодарение на новите, по-строги закони в редица държави. Но последните скандали показват, че времето, когато западните концерни ще се откажат от своите порочни практики, е още много далече, ако въобще някога настъпи.