Имаше един виц, който много добре описва ситуацията: В съда прокурорът говори. Накрая съдията казва: Прав сте. След това става защитата и говори. Накрая съдията пак казва: И вие сте прав. Тогава скача един човек от залата и възкликва: Г-н съдия, не може и двете страни да са прави. Съдията се замисля и казва: И вие сте прав.



В своята реч Дейвид Камерън от края на януари говори за пет принципа, на които трябва да се гради един нов ЕС, който да функционира в 21-ви век. Конкурентоспособност, гъвкавост, връщане на права на към страните членки, демократична отчетност и справедливост.

По отношение на конкурентоспособността Великобритания е права. ЕС има регулации в определени сфери. Ако ще имаме свободен пазар, той трябва да определя какви да бъдат цените и кой да предоставя услугата или стоката.

Разбира се, трябва да има и изисквания.



Не може стругар да предоставя адвокатски услуги



Великобритания е права, че ЕС има много излишни и тромави структури и че решенията се взимат бавно в един бързо променящ се свят. ЕС става все по-застаряващ и с население, които работи по-малко, отколкото в други части на света, но получава повече и има по-големи социални придобивки. От друга страна, когато се бориш за по-добра конкурентоспособност, защо си срещу допускането на български и румънски работници на твоя трудов пазар, които не могат никога да достигнат по размери емигрантите от Бангладеш, Индия и Пакистан, а и няма да се опитват в същата степен да създават свои собствени затворени общности, а по-скоро ще искат интеграция в британското общество? Или защо Великобритания допусна да има голям бюджетен дефицит?

От друга страна, дори бавните и мудни институции на ЕС имат много благотворно влияние върху още по-бавните и мудни институции в България. Представете си само как щяхме да изглеждаме като държава, ако не бяха заплахите от Брюксел от време на време за съдебни процедури и глоби. В държави като България и Румъния, в които демокрацията е все още по-скоро пожелание, а не реалност, и натискът на политическата и финансовата олигархия върху малкия и средния бизнес (къде директно, къде не) е норма на поведение, ЕС е много необходим.

Винаги е добре да си гъвкав в един бързо променящ се свят. Ясно е, че Великобритания в някаква степен се бори за изключения на базата на собствените си различия. Тя иска общ пазар, но не иска обща валута, но пък иска да може да участва в решенията за нея. Великобритания иска промяна на договора за ЕС с повече права за отделните държави. Тук балансът е много тънък. За да функционира една общност, тя



трябва да има правила, но е важно да има и многообразие



България е по-скоро в лагера на Великобритания по този въпрос, защото за нас е важно да имаме ниски данъци например, а не да ни наложат данъчната хармонизация, за каквато настояват Франция и Германия. Добре е и държавите, които искат, да имат възможност за определяне на по-дълга работна седмица и по-гъвкаво трудово законодателство примерно.

Прехвърлянето на повече права на местните парламенти - за сметка на Брюксел и Страсбург, е също нож с две остриета. Британците вярват на своя парламент, а не на Брюксел. Българите вярват много повече на Брюксел, а не на собствените си управници. Тук наистина трябва да има задълбочен дебат къде ЕС пречи и къде помага. Когато за последните години България се срива в международните класации за свобода на словото и място за правене на бизнес, последното, което искаме, е повече права за родните политици.

Отчетност трябва да има и Камерън набляга на това, че европейските политици първо трябва да се отчитат пред собствените си парламенти, а след това пред Брюксел. Този принцип кореспондира с предишния. Всичко е въпрос на кого вярваш повече. За държави, които имат изградено демократично общество, свободни медии и функциониращ пазар, бюрокрацията на ЕС може да се явява и пречка за развитието им, в противен случай той е гарант, че нещата няма да отидат твърде много в посока Беларус, Русия и средноазиатските републики.

Справедливост е нещо, което всеки иска, но всеки я разбира различно. За гърците е справедливо да си живеят както преди и всички са им виновни. За германците и холандците е справедливо всеки да си сърба това, което е надробил, а не те да плащат сметката накрая. За Франция е справедливо нейните фермери да получават едни от най-големите субсидии от ЕС, а за Великобритания е справедливо да не плаща за това. На България й се вижда несправедливо, че не оценяват макроикономическата й стабилност, а й говорят, че е ограничила свободата на словото и конкуренцията. Стоп! Това се вижда несправедливо само на българските политици. Ако всичко в България беше наред, едва ли Британската национална партия щеше да плаши местното население с българския емигрант. А иначе за всички ще бъде по-добре, ако Великобритания остане член на съюза.