След 26 гласувания в два изключително напрегнати дни Светият синод най-сетне успя да излъчи тримата кандидати за патриаршеския пост. Драматичната обстановка около този избор може да се обясни или като проява на истински плурализъм и демократичност в Църквата, или като трудно примирима борба на лобита. През последните години всевъзможни клерикални среди ни облъчват, че в Църквата място за демокрация няма, защото тя била йерархична структура, подчинена на строга субординация. Естествено, можем да поспорим доста с тях, защото Спасителят е завещал на първите си ученици не йерархия, а любов и единомислие, което ще рече съборност. А каква по-съвършена изява на демократичния принцип от съборността - тя предполага плурализъм на мнения и идеи, дори сблъсък, но над тях е любовта, която приема и прощава всичко. Та затова трудно могат да бъдат приети за достоверни клерикалните натяквания, че



в Църквата място за демокрация няма



И тъй като синодалните митрополити също изповядват това верую, няма да им противоречим. А в съгласие с тях ще приемем, че проточилото се гласуване при определяне на тримата кандидат-патриарси не е било плод на плуралистичната съборност в Църквата. Тогава достоверна изглежда втората теза - че претендентите за бялото було бяха излъчени след люта битка между различните синодални клики, която едва не провали дори патриаршеския събор.

Гонейки интересите си, още преди седмици владиците сами си заложиха капана, в който паднаха при излъчването на тримата кандидати. Синодът имаше проблем с математиката при изчисляването на колко точно гласа трябва да се равнява кворумът от 2/3, който може да изстреля един митрополит в заветната тройка на кандидат-патриарсите. След 26 гласувания владиците осъзнаха, че се сриват в омагьосаната спирала да не излъчат необходимия брой кандидати. Тогава при затворени врати се споразумяха да намалят кворума от 10 на 9 гласа. И тъй като двама митрополити вече бяха събрали тези гласове, проблемът мигновено беше решен - тройката кандидат-патриарси бе оформена. Не консенсусно, а компромисно. Защото, ако при избора на кандидатите владиците са били водени от братолюбие и съгласие, те щяха да успеят да излъчат тройката най-много след 6, а не след 26 гласувания. Това ни най-малко не притесни Синода, който от година бълва доказателства за своята, граничеща с абсурда непредсказуемост, когато трябва да се взимат важни решения.

Лавината от коментари в интернет форумите показа, че обществото прие като най-голям абсурд класирането на одиозния старозагорски митрополит Галактион като първи сред състезателите за патриаршеското було. Върховният свещеноначалник на Великия архонтски събор и Духовен наставник на ордена на рицарите тамплиери получи 11 от необходимите му 10 гласа - владишките сметки имат неумолима логика. На синодалите им трябваше мюре. Това е онази примамка, която при лова на диви патици се използва, за да ги изкара от тръстиките на прицел. Та



Галактион се оказа мюрето,



което изкара консенсусните гласове около кандидата, чието единствено достойнство било... че не е избираем за патриарх. След неговото излъчване се твърдеше, че започнала надпреварата за определянето на същинските състезатели. В този кипеж най-неочаквано обаче бе елиминиран един от основните претенденти. Новият български патриарх няма да се нарича Кирил II. За първи път в новата ни църковна история бе разбит моделът, завещан от социалистическо време - църковен глава да става онзи, който е успял да се добере до поста на наместник-председател на Св. синод. А той винаги е бил креатура на светските власти. По този модел стига до бялото було и екзарх Стефан, и патриарх Кирил, и патриарх Максим. Само че сега Политбюро на ЦК на БКП го няма и владиците с присъщата си хитрост използваха амбициозния Варненски митрополит Кирил да свърши черната работа като наместник-председател на Синода по подготовката на патриаршеския избор, подхранвайки обилно заблудите му, че той е най-вероятният патриарх. Но когато дойде време да се подрежда кандидатската тройка, те не му дадоха необходимата подкрепа, за да влезе в нея - при всички гласувания Кирил все се оказваше четвърти. Може би минимален принос в тази посока все пак е имала и владишката осведоменост, че варненският архиерей не е сред любимците на управляващата партия?!

Определянето на другите двама кандидат-патриарси - Гавриил Ловчански и Неофит Русенски - донесе основателно успокоение. И двамата, редом с известните си недостатъци, имат достатъчно качества и авторитет, за да е сигурен православният народ, че новият български патриарх ще бъде повече достоен, отколкото недостоен. В избора на двамата



симпатиите на обществото и интересите на синодалните лобита съвпаднаха



При две достатъчно силни кандидатури със сигурност можем да предположим, че тази неделя главата на Църквата няма да бъде избран още на първо гласуване и ще се стигне до балотаж. Но няма гаранция, че на втория тур наистина ще се състезават само двамата стойностни кандидати. Защото с включването на Галактион в кандидатската листа от бутилката бе изпуснат зловещият дух на един непредсказуем патриаршески избор.

Известно е, че всяка от епархиите на БПЦ е представена на патриаршеския събор с определен брой делегати. Мнозинството от тях несъмнено ще изберат патриарха, съобразно предпочитанията на своя митрополит - т.е.



борбата на лобитата от синодалната палата ще се пренесе



и на патриаршеския събор.

Досегашните резултати при подредбата на кандидат-патриарсите показва, че и срещу Неофит, и срещу Гавриил са гласували минимум по четирима от събратята им. Русенският митрополит Неофит преимуществено се ползва с подкрепата на групата около пловдивския му събрат Николай. Затова не е изключено зад Гавриил Ловчански да застане Кирил Варненски, като му прелее подкрепата на 5-6 митрополити, които са гласували за него като кандидат-патриарх. Из синодалните кулоари обаче оживено се коментира, че нито Гавриил, нито Галактион са подкрепили Кирил в решаващия тур за излъчването на тройката и по тази причина той може да даде гласа си за Неофит.

Различните лобита около двамата стойностни кандидати правят трудно прогнозируем крайния резултат. Но е сигурно, че ако Галактион отпадне още на първо гласуване, ще има благоприятен избор на църковен глава, независимо дали неговото име ще е Неофит или Гавриил. БПЦ има шанс да бъде оглавена от достоен патриарх, дори ако на първи тур отпадне Гавриил и балотажът е между Неофит и Галактион. При тази ситуация Русенският митрополит ще е несъмненият фаворит на събора. Положението обаче става патово, ако той, а не Галактион отпадне на първи тур. При цялото благообразие, което излъчва, дядо Неофит има сериозен здравословен проблем и една част от делегатите може да решат, че Църквата има нужда от по-млад и здрав патриарх. Да не забравяме също, че зад Галактион стои алиансът на архонто-тамплиеро-масонската "общност" у нас. Тя има достатъчен ресурс да купи нужния брой избиратели, който да изведе одиозния митрополит на балотаж - дори само с един глас преднина пред някой от другите кандидати. И ако на втори тур срещу Галактион вместо Неофит се окаже Гавриил, тогава не е изключена най-драматичната развръзка на патриаршеския събор. Има опасения, че при такъв развой лобито, което на първи тур е подкрепяло Неофит и очевидно е било срещу Гавриил, на втори тур ще даде подкрепата си за... Галактион.

Така от примамка синодалното мюре ще стане ловецът, който събира отстреляните патици. История с неочакван край! Глава на Църквата се оказва онзи, когото всички са смятали за недостоен и неизбираем. Още повече, че за част от събратята му Галактион би бил изгодният патриарх - един силно компрометиран владика е лесно манипулируем! Сценарият, колкото и да е зловещ, съвсем не е невъзможен - "заслугата" е на сценаристите от Светия синод. И ако, не дай Боже, това се случи, не висшият клир, а цялата ни Църква ще се окаже в капан, от който излизане няма.

-----

* Авторът е водещ на седмичното предаване "Вяра и общество" по БНТ, но в статията изразява лично мнение.