:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,130,702
Активни 76
Страници 10,281
За един ден 1,302,066

Саморъчното завещание може да се остави на близък, на нотариус или да си стои при завещателя

Имам две деца, но след смъртта искам целият апартамент и имущество да се наследи само от едното дете. За тази цел направих писмено завещание, че това е моята последна воля. Другият наследник няма претенции. Той си има жилище. Трябва ли това саморъчно завещание да се завери някъде, или ще важи само с моя подпис?



И.Д., София



Завещанието в България трябва да отговаря на многобройни, и то формални изисквания. Иначе казано, трябва да се спазват много правила, за да не може то лесно да бъде атакувано след смъртта на завещателя.

Законът за наследството (ЗН) предвижда специална глава по темата, озаглавена "Наследство по завещание". Съпричастни норми може да бъдат открити в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Веднага трябва да бъде казано, че за да напише валидно завещание и да се разпореди със своето имущество за след смъртта си, то задължително той трябва да е дееспособен - това означава да има навършени 18 години, да не е поставен под пълно запрещение и да е способен да действа разумно. Обичайно при оспорване на завещание се твърди или че не е спазена формата, или че завещателят е бил измамен, подведен, или пък не е действал с разума си. Затова е важно именно тези неща да се изчистват.

Според чл. 14, ал. 1 от ЗН всеки "може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество". Това е обаче само общото правило. Защото има такова изключение, което буквално го преобръща. Според него "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Такава запазена част имат низходящите, родителите или съпругът на наследодателя. Нейният размер е в зависимост от това колко от горепосочените наследници са налице, както и в каква комбинация са те - дали деца и съпруг, дали съпруг и родители, дали само деца, само съпруг и т.н. Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било то чрез дарение или пък чрез завещание.

Според закона завещанието може да е два вида - нотариално или саморъчно. Нотариалното се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Технически това става, като завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва дословно. След това последният прочита завещанието на завещателя пред свидетелите. После пак нотариусът трябва да направи отбелязвания - място и дата на съставяне. Накрая документът се подписва и от завещателя, и от свидетелите, и от нотариуса.

И тук стигаме до основните моменти. Саморъчното завещание, за каквото в случая става дума, трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. На практика в случая със саморъчното завещание завещателят има няколко възможности. Първата е да го остави при себе си. Тогава, който го намери, трябва да го обяви. Втората е да го даде на този, на когото оставя всичко. Третата е да го остави при нотариус, а четвъртата - на трето лице, близък, съсед. Всеки един от последните е длъжен да обяви завещанието след смъртта на завещателя. Обявяването става при нотариус, при който се съставя протокол.

Важно е да се знаят и още някои неща, които е задължително да се спазват при завещанието, в противен случай то може да бъде оспорено и заради тях. Така например по закон не може две или повече лица да извършат завещателните разпореждания в един и същи акт, и то един на друг или в полза на трето лице. Така не може баща и майка да завещават в един акт едновременно на детето си или на друго лице. Не е действително също завещание, в което единият съпруг е извършил завещание в полза на другия, но бракът се е прекратил поради развод без значение по чия вина. Не произвежда действие и разпореждане, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя. Същото се отнася и до ситуация, в която е завещана вещ - например имот, кола, а при откриването на наследството, т.е. след смъртта на завещателя, се окаже, че той не е техен собственик.

Важно е да се знае и че дори някой приживе да твърди, че няма да оспорва завещанието, то това нищо не значи. Документът спокойно може да бъде оспорен след смъртта на завещателя - и по съдържание, и по форма. При това има определена група наследници, които могат винаги да оспорват. Това са наследниците със запазената част, каквито са например другите деца. След смъртта на наследодателя всяко от тях, което е било лишено от запазената си част чрез завещание, има право да си търси тази част чрез иск в съда.

Ако завещанието е саморъчно, то може да бъде оспорвано и относно неговата истинност, но само от лице с правен интерес. Това става в съдебен процес, в който се установява неговата автентичност. В тези случаи се сочат всякакви доказателства, правят се графологически експертизи, ползват се вещи лица. Автентичността се доказва от този, в чиято полза е завещанието.
6526
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД