:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,132,107
Активни 77
Страници 11,686
За един ден 1,302,066

В България контролните органи бранят картелите от хората

Когато не мишкуват, независимите комисии и агенции са заети да изпълняват политически поръчки
Снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ
И когато Ангел Семерджиев беше шеф на ДКЕВР, и след това премиерът Борисов нареждаше какви решения да вземе независимата уж комисия.
В България има едно устойчиво разбиране за независимост - това са хора или органи, от които нищо не зависи. За съжаление има достатъчно солидни основания за тази максима. Вземете например Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Тя се води независим орган. Преди 2 години обаче на килимчето в Министерски съвет председателят й Ангел Семерджиев уверяваше под гневния поглед на работодателя си премиер как извършената пълна проверка на електроразпределителните дружества заминава към прокуратурата заради открити раздути разходи за външни услуги. Сега Семерджиев е бивш, но какво от това - сметките за ток и парно са по-високи, а прокуратурата е впрегната в нови проверки на същите нарушения. Вчера независимата ДКЕВР получи поредната поръчка от премиера - да намали цената на тока с 8%.

Карикатура като ДКЕВР са и останалите "независими" органи с регулативни функции в икономиката. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), от която се очаква да брани пазара от картели и нелоялни практики, се изживява като академичен орган. Агенцията за обществени поръчки (АОП), през които години наред се точат милиони към правилни фирми, е сведена до прост регистратор и администратор на сайт. Комисията за защита на потребителите (КЗП) използва търговската тайна като смокинов лист за всякакви разследвания.



Тази скопеност на контролните органи е логична и целенасочена



Тя е функция от осакатени закони, слаба съдебна система и държава, която от все сърце не желае да съществува свободен пазар. В такава държава, както всички знаем, порциите се разпределят централно и от независимите органи по условие се очакват да мишкуват или да изпълняват политически поръчки. Така контрата остава в обществото и в енергията му да крещи и хвърля яйца и домати по улиците, ако не е твърде изгладняло да ги хаби.

Пряката административна зависимост на тези институции заради начина им на конституиране е само едната страна на проблема. Наистина е нонсенс да се твърди, че ДКЕВР е независим орган, когато ръководството й се назначава от правителството. Вчерашните събития са нагледен пример за това. За каква независима комисия може да става дума, когато от горе й се свежда точка по точка какво трябва да направи, включително да намали цената на тока с 8% от 1 март? Кой точно изчисли тази цена, при положение че комисията в момента е полуобезглавена. А и промяната може да стане едва на 1 юли по закон. И защо решението се взима еднолично, ако ще се променя кардинално начинът на избор на членовете на ДКЕВР? На четвъртата година от мандата правителството се сети, че членовете на ДКЕВР трябва да се избират с 2/3 мнозинство от парламента, вместо да се назначават от Министерския съвет, и да има 50% гражданска квота. Но даже няма яснота дали тези промени в закона за енергетиката ще минат до изборите.

Сходна е ситуацията и с КЗП, която също се назначава от кабинета. Още по-смешно е да се очаква, че Агенцията за обществени поръчки, подчинена на икономическото министерство, ще осъществява ефективен контрол върху същото това министерство в качеството му на възложител на обществени поръчки. Друг е въпросът, че и назначаването на членовете на подобни контролни органи от парламента не е панацея и Комисията за защита на конкуренцията е убедително доказателство в тази посока. Парламентът послужи като прекрасен параван в проверката за наличие на картел на пазара на горива - комисията бе викната, изслушана, депутатите задаваха въпроси, а председателят й Петко Николов уверяваше, че има солидни доказателства за картел. Доказателствата в крайна сметка не издържаха. Казано накратко,



какъвто парламентът, такъв и контролът му



И все пак по-високият статут на комисиите е за предпочитане при пряката им подчиненост на изпълнителната власт.

Мишкуването на контролните органи и изпълнението на политически поръчки виреят в среда на мнима прозрачност, гарнирана с разтегливи законови дефиниции и откровени дупки в нормативната уредба. Ако имаше истинска публичност, ДКЕВР, КЗК и КЗП няма да могат да скрият резултатите от емблематични проверки като картелите за горивата или кредитните условия на банките. Уви, публичността губи битката с търговската тайна, за каквито и обществени интереси да става дума.

Двете решения по картелните проверки на КЗК при горивата и хранителните вериги са повече от показателни. Цялата информация, на базата на която комисията преценява има ли господстващо поведение и злоупотреба с него, дали и как е сключено картелно споразумение, е засекретена с оправданието "търговска тайна". Така изобщо не е възможно да се проследи какво точно е установила комисията, какви възражения са имали компаниите, защо те са приети или отхвърлени. В тази мъглявина окончателното решение, с което КЗК свали обвиненията и не глоби никого, наистина се доближава до академичната мечта на председателя Петко Николов - пространни обяснения какво точно е картел, какво е нелоялна конкуренция и неразбираеми заключения защо установените факти в крайна сметка не представляват проблем.

Същата бе ситуацията и с шумно разобличавания картел за хипермаркетите. Тук дори се стигна до абсурдната ситуация една от засегнатите вериги сама да се жалва, че не разбира решението на комисията заради заличени обстоятелства в него и затова не може ефективно да се защити в съда. Най-скандално и при двете секторни проверки обаче е благосклонното решение на КЗК да не налага санкции и да приеме за чиста монета обещанията на компаниите, че ще се поправят.



От чие име комисията взе решение да сключи тези сделки?



Тя поинтересува ли се изобщо от мнението на обществото, което ежедневно страда от картелите? И не следва ли в случаи на висок обществен интерес приемането на подобни споразумения да е ако не забранено, то поне трудно за постигане и видимо в детайли?

Търговската тайна надделява и в по-крупните ревизии на комисията за защита на потребителите. В проверката за кредитните условия на банките комисията не се престраши да посочи единствената банка, при която не са открити никакви нарушения. За да не й прави реклама!? Така изобщо не става ясно с какво точно проверката на комисията е от полза за потребителя освен като четиво за обща култура. Но при банките открай време властва някакъв сюрреалистичен страх, че никой нищо не трябва да знае, за да не се разклати прословутата стабилност.

При ДКЕВР голямата тайна е друга - съдържанието на договорите с различните участници в енергийния микс, от които зависи и крайната цена на тока. На фона на безпрецедентни протести комисията за борба с корупцията по високите етажи на властта внезапно се сети, че при висок обществен интерес договорите не могат да се третират като търговска тайна. Какво ще разберем от тях - предстои да видим. ДКЕВР и в момента публикува купища документи без никаква полза за потребителите. Решенията на комисията за определяне на цената на тока и водата са абсолютно неразбираеми с фалшивата претенция за специализираност и сложна материя.



Да се чудим ли тогава защо от сметката за ток не се разбира нищо



Слабото и нестабилно законодателство и постоянното залитане към една или друга драстична мярка по линия на контрола също създават огромни проблеми. След всеки публичен скандал се пръкват идеи за грандиозни промени в законодателството, много от които, за щастие, остават само на думи. Освен че водят до масово непознаване на закона - и от задължените да го спазват, и от длъжните да контролират изпълнението, честите законодателни промени буквално блокират работата на контролните органи. Един от най-добрите примери в тази посока е Законът за обществените поръчки. Всъщност е несправедливо да се твърди, че АОП е заета само с регистриране на обявления и информация за сключени договори, защото методистите й са принудени да работят с един от най-пробитите нормативни актове в държавата. В момента в секцията "Национално законодателство" на сайта на АОП са публикували 8 различни версии на Закона за обществените поръчки и агенцията е длъжна да работи с тях, защото има неприключили поръчки, обявявани по старите версии на закона.



Това е някакъв административен ад



В него е длъжна да работи и КЗК като първа инстанция за обжалване на поръчките. КЗК въобще изглежда твърде натоварена институция: тя е принудена да носи под раменете си три дини - контрол по Закона за защита на конкуренцията, Закон за обществените поръчки и Закон за концесиите, и трудно може да се твърди, че се справя успешно със задачата.

Не на последно място работата на контролните органи в държавата се минира кадрово, при това от всяко правителство. Абсурдно е за председател на тежка комисия като ДКЕВР да се назначава човек, който е уличен в забранена онлайн търговия с цигари и дори не е прехвърлил собствеността на фирмата си. Недопустимо е никой да не се сеща кой е председателят на Агенцията за обществени поръчки и коментирал ли е някога нещо. Не може постоянно да се опрощават тежки провали на ключова комисия в името на криворазбран бон тон. Когато бе попитан кой ще понесе отговорност при липса на доказателства за картела на горивата, Петко Николов видимо се обиди. А какво да направи обществото, което е не просто обидено, а ограбено?
Снимка:МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
След масовите протести срещу високите цени на горивата КЗК започна проверка за картел, обяви гръмки разкрития, накрая оправда петролните компании. Никой не разбра защо.
8
4682
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
19 Февруари 2013 20:15
роди ме мамо без късмет
па ме хвърли в некоя комисия или агенция
без отчет
19 Февруари 2013 23:48
България е капиталистическа държава! А капиталистическата държава е от и заради капиталистите! Така че, нищо ново и нищо чудно в това, че държавните органи в капиталистическа държава, като България, "бранят картелите от хората"!
Същото се отнася и за ЕС- който е съюз на капиталисктически държави и има за цел да реализира и защитава господстващата класа в тези държави( Класата на капиталистите)!
Същото се отнася и за НАТО!
По-важният и по-сериозният въпрос е: "Защо се раждат картелите?"! Защо, как така, "националноотговорните" капиталисти- "ДОБРИ СТОПАНИ"(за разлика от Държавата, нали, която, казват "демократите", е "ЛОШ СТОПАНИН"!) си правят картели, против интересите и правата на Потребителите! Та се налага, дори, да се правят "антикартелни"(и антимонополни) закони, че и агенции и закони за Защита на потребителите, даже!??
20 Февруари 2013 06:43
Е, от кого требва да се назначава една комисия, че да е независима? Може би от Господ, с посредничеството на Светия Синод? Някога се опитаха да сменят покойния Иван Татарчев преди да му е изтекъл мандатът, той обясни, че нема да стане тая работа и си го довърши. Другарчето му Иван Григоров услужливо се наведе и си тръгна. Като си услужлив, си услужлив.
20 Февруари 2013 08:31
20 Февруари 2013 08:58
Положението е такова, понеже политическата измет (за краткост ПИ) загроби държавността в Р България. Още през 1989-90 сините шамани "прокламираха" неподчинение на комунистическите закони. После стана така, че ПИ промени законите и институциите по начин, които я устройва, и така до днес!
Съдебната ситема, като основа на държавността е в разруха, полицията обслужва ПИ, здравеопазването, пенсионната система са в разпад. Това е от 1990 г. При ББ всичко това "изкристализира", "стана ясно, както, че ще съмне", както беше писал поета.
Сега е момента да залеем улиците и площадите и да искаме:
1. Служебно правителство с ограничен мандат - до една година;
2. Промяна на избирателния закон - 240 мажоритарно избрани депутати, които да излъчат правителство от експерти нямащи нищо общо с нито една партия!!!
3. Възможност за отзоваване на мажорираторно избраните депутати от гражданите, които са гласували за него.
4. Всички досегашни "политици" и техните калинки - вън от управлението!!!

Само така, ще възстановим България!
Майка България над всичко!
21 Февруари 2013 10:57
Бург Гаски, докато не се измени безконтролността на съдебната система, нищо съществено не може да стане. да, може да се подмени целия ВСС, на теория даже може в него да влязат само прекрасни хора, но в такава порочна система с времето пак ще се натрупва все повече гуано.
23 Февруари 2013 23:13
Въвеждане на контрол върху съдебната система на практика означава промяна на Конституцията в следното:

1. Да отпадне имунитета на магистратите ( съдии и прокурори). .При груби юридически грешки да може да се търси наказателна отговорност от прокурорите и съдиите. Нагледахме се на груби юридически пропуски и грешки, повечето от които вероятно допуснати от маситратите умишлено, заради които се провалят дела и се оневиняват подсъдими.

2. Председателите на ВКС и ВАС, както и гл. прокурор да не са членове по право на ВСС, защото това е постоянно действащ орган, а те си имат други задължения, описани в конституцията и закона за съдебната власт. Техният мандат да бъде редуциран до 5 г. ( от сегашните 7). Да има конституционни механизми за отзоваване на председателите на ВКС и ВАС, както и гл. прокурор чрез искане на НС или ВСС ( с 2/3 от броя на членовете) и решение на КС, когато те не си изпълняват конституционните задължения, дефинирани в конституцията за длъжностите им.

3. По-малък ВСС, напр. макс. 15, като 12 са избирани пряко от съдиите и прокурорите, а 3 да са от неправителствения сектор ( юристи в граждански сдружения, преподаватели и пр.), назначавани от президента; 15-те сами си избират председател на ВСС помежду си; механизми за отзоваване на членове на ВСС след искане на НС ( 2/3) и решение на КС при неизпълнение на конституционните им задължения, дефинирани в новата конституция. Да се избира от НС с мнозинство 2/3 по-малоброен Съдебен инспекторат ( СИ да бъде 5-7 човека вместо досегашните 11). НС да отзовава членове на СИ с мнозонство 2/3.
23 Февруари 2013 23:42
Иван Костов: ЕРП-тата злоупотребяват, защото не усещат възпиращата сила на държавата
Дата: Вторник 12 Февруари, 2013 08:00:52
Нова Телевизия



Иван Костов:... Проблемът е, че много от тези фирми за заели господстващо положение на пазара. И вече истинският проблем за хората е, че те са започнали да злоупотребяват и не срещат възпиращата роля на държавата.
Водеща: Сега обаче какъв е изходът – тотална ревизия на тяхната работа, може би ревизия на условията, при които работят, може би проверка на тяхната дейност, засилване на контрола от страна на държавата или какво?
Иван Костов: Вижте контролът е лошо поставен, за да илюстрирам това, ще ви кажа, че когато се сблъсквахме с протестите за горивата, тоест преди тях още, ние стигнахме до извода, че Комисията за защита на конкуренцията, нарочно давам пример извън този сектор, за да стане ясно, че проблемът е повсеместен, той не е само в енергетиката и не е само в електричеството. Тогава ние предложихме поправка в Закона за защита от конкуренцията, защото там е зарит проблемът на практика. Основното нещо, което не е направено, а те са четири-пет органа, които трябва да защитават конкуренцията и да бранят пазара от монополизации и злоупотреба с господстващо положение, не знаят на чия страна стоят.
Водеща: В какъв смисъл не знаят?
Иван Костов: В смисъл, че не знаят, че трябва да защитават потребителя. Не знаят, че трябва да защитават конкуренцията.
Водеща: Значи защитават монопола.
Иван Костов: Те си мислят, че са създадени да регулират производства, да регулират подаване едва ли не на услугата и на енергията. Тоест те се вживяват в някакви други роли на изпълнителна власт или на квази изпълнителна администрация, която изпълнява дори и поръчки на монополистите, защото пак тази същата Комисия на конкуренцията веднъж обяви, че има картелизиране на пазара на горивата и след това се отметна от собственото си решение.
Водещ: Се отказа от собствено мнение.
Иван Костов: Тоест те не пазят пазара, не пазят интереса на потребителите, те си мислят, че са за нещо друго. Те си мислят, че са управленски органи, а те не са. И дълбоко във философията на създаването на тези органи има тежък порок. И той е създаден по времето на управлението на Симеон Сакскуборгготски. Трябва да го кажем това нещо.
Водещ: Да четем от това, че комисията за енергийно и водно регулиране трябва да промени посоката си на работа и парламентарната комисия, която контролира нея?
Иван Костов: И не само тя. И Комисията за контролиране на конкуренцията и Комисията за регулиране на съобщенията.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД