|
| Съдебните процеси срещу убийци, изнасилвачи, корумпирани чиновници, наркобосове са публични. Когато става дума за помилването им обаче, изведнъж всичко се засекретява. |
Това постанови само преди няколко дни административният съд в София по дело, по което се оспорва отказ на предишния президент и неговия главен секретар
да кажат кои престъпници са помилвани
Както и кои лица влизат в комисията по помилвания и дават становища за това дали едно лице да бъде помилвано или не.
Всъщност става дума за едно най-обикновено и логично заявление с искане за достъп до обществена информация, подадено от в. "Сега" още преди близо 4 години. Тогава бяха поставени няколко въпроса, сред които: колко българи и чужденци (включително от кои държави) са били помилвани от тогавашния вицепрезидент Ангел Марин през 2008 и 2009 г., кои поименно са тези лица. В заявлението се питаше и
за какви престъпления са били осъдени
хората, получили пълно или частично помилване, каква част от присъдите си са били изтърпели, кои са членовете на комисията по помилването.
Веднага след това тогавашните президент Георги Първанов и вицепрезидент Ангел Марин чрез главния секретар на президентството по онова време Красимир Стоянов пратиха изричен отказ да кажат дори част от тази информация. В мотивите на отказа бе посочено, че "по отношението на имената следва да се съблюдава принципът на защита на личните данни, както и че неразгласяването на имената на членовете на комисията по помилване е и с цел да се осигури обективност в работата на всеки един от членовете на комисията
и да се гарантира тяхната сигурност".
Този отказ беше атакуван пред административния съд в София. След дълги процедурни спорове накрая той излезе с решение, според което президентството трябва да каже имената на комисията, но може да запази в тайна тези на помилваните. Съдът обяви, че публикуването във вестник на тази информация щяло да доведе до много по-голяма гласност в сравнение с публичния процес по осъждането и откритото обявяване на присъдата.
Подобна гласност несъмнено не е желана от помилвания, тъй като би могла да окаже влияние върху бъдещето му и така противоречи на основните цели на помилването като акт на хуманност, прие съдът и обяви, че получилите държавна милост трябва да дадат съгласие имената им да бъдат оповестени.
Последва обжалване на решението пред Върховния административен съд, който върна делото за ново разглеждане пак в Софийския административен съд. И изведнъж същият съд
засекрети и помилваните, и помилващите
И то с аргумента, че това не интересувало обществото. Според магистратите медиите и "гражданите не биха могли да изградят обективно и пълноценно мнение относно обществения живот и дейността на съответните органи, което е и една от основните цели на закона за достъп до обществената информация". "Това би могло да се постигне не чрез имената на тези лица, а чрез експертни становища на членовете на комисията, които те дават в процеса на осъществяване на своите съвещателни функции, както и чрез предоставяне на данни относно за какви престъпления са били осъдени помилваните лица".
Като оставим настрана обстоятелството, че въпросните становища също са тайна, то трябва определено да се отбележат няколко неща. Докато вървяха съдебните баталии,
в публичното пространство се появиха достатъчно данни,
които показаха, че интересът към въпросната информация е повече от оправдан. Така например лъсна обстоятелството, че за 10 години са били помилвани 533 лица, все осъдени за тежки престъпления - убийства, наркотрафик, грабежи, подкупи, кражби. Излезе дори списък, в който бяха посочени имената с инициали. Разказани бяха множество скандални истории за помилвани наистина тежки престъпници.
От справката ставаше ясно, че голяма част от убийците, които са получили дългогодишни присъди,
са помилвани, преди да са излежали половината наказание
Така например се оказа, че И.Й.Х. е осъден на 18 години затвор за убийство, помилван е след 8 години в затвора и само седем месеца по-късно вече е с нова присъда - този път за кражба. Фрапантен бе и случаят с И.С.Д., който е получил през 2003 г. от гръцки съд 9 години затвор заради разпространение на наркотици и нелегален трафик през границата. Присъдата му е влязла в сила през март 2007 г., когато български съд е постановил той да излежи гръцката присъда у нас. Само година по-късно той е помилван.
Скандалните данни изобщо не бяха изненада, защото помилването от години се извършва тайно - това са сред малкото укази, които не се обнародват в "Държавен вестник". Така на практика
никой не може да контролира процеса,
при който на свобода могат да излизат убийци, наркотрафиканти, крадци, грабители, биячи, изнасилвачи.
Неясен в това отношение е и Наказателният кодекс, който се занимава с помилването в една-единствена разпоредба - чл. 74. Според него "президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание". Той може дори да замени или опрости и смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор. На практика няма никакви критерии, които се изисква да са налице, за да се стигне до помилване.
Очевидно след разкритията, тръгнали от "Сега", интересът и на медиите, и на обществото бе за дълго задържан от темата, което пък показваше, че хората, меко казано, се интересуват от темата и порочните практики. Колкото и съдът да твърди друго.
Да не говорим, че аргументите за интереса са повече от прости -
не може да е публично осъждането, а помилването да е тайна
Достатъчно е и да се види, че например всеки взел кредит може да бъде открит в регистър на БНБ с всички имена, всеки с фирма може да бъде намерен в търговски регистър. Това са хора, които никога не са извършили престъпления, напълно добросъвестни са, а пък имената им са публични. А на помилваните - обичайно извършили тежки престъпления, имената остават пълна тайна. Просто няма никаква логика. Няма никъде и законова забрана. Дори по най-простата логика е добре техните съседи, роднини, приятели, познати да знаят, че са помилвани, а не са избягали от затвора например.
Още с встъпването на новата президентска двойка вицепрезидентът Маргарита Попова се обяви за повече прозрачност при помилванията. Нещо повече - на въпрос бизнес ли е помилването, тя отговори, че имало основание дори за намеци за корупция. И обясни това именно с липсата на публичност. "Защото хората не знаят какво точно представлява помилването и как е правено, затова прозрачността ще даде възможност за по-малко такива намеци", обяви тогава вицепрезидента.
Междувременно сегашната президентска администрация
обяви поименно своята комисия, която дава становищата за помилванията
Казва и кого и за какво помилва. По логиката на сегашното съдебно решение на практика ще излезе, че нарушава закона. Защото според съда тези данни са защитени като лични данни. Друг е въпросът, че според данните по делото сегашното президентство не е изпратило дори представител в съдебна зала.
Така или иначе, съдът обявява, че според него понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на задължените по закон субекти, които го създават или съхраняват".
И веднага след това твърди, че имената на помилваните, и помилващите не са такава обществена информация. Магистратите заявяват, че изобщо не можело да става дума за надделяващ обществен интерес, защото забраната на закона за защита на личните данни била изрична.
От цялата работа излиза, че един изнасилвач или масов убиец е публичен, като го хванат и съдят, но ако бъде помилван и излезе на свобода например, то изведнъж вече има пълна защита и анонимност. Дали това е справедливо?
