|
| Любомир Дацов |
- Симеон Дянков демонстрира безпогрешен усет за излизане от ситуацията. С тази оставка той успя да стане симпатичен на много хора. В случая Дянков защитава нещо принципно добро. В момент, в който хазната не разполага със средства, нормално и достойно е финансовият министър да каже "не" на чисто предизборното емитиране на близо 1 млрд. лв. дълг. От друга страна, самият Дянков е лично отговорен като финансов министър, че бюджетът стигна до това състояние. Няма нито едно обстоятелство, което да не е било известно в последните месеци и което да е попречило да се планират съответните мерки, така че необходимите средства за земеделските субсидии да бъдат осигурени. В случая сме свидетели на резултатите от една слаба политика през целия мандат на управление на ГЕРБ. Този резултат е неизбежен на фона на приемането на бюджети с дефицити в последните 4 години. На второ място Дянков като политик имаше собствени интереси, които бяха различни от интересите на Борисов и политическата партия, която представлява - да не бъде натискан за допълнителни средства, което противоречеше на неговата политика да показва пред света, че бюджетът е що-годе стабилен. Но така Дянков изтощаваше всички налични ресурси. Вървейки по една граница, отвъд която ставаш нестабилен, той смекчаваше натиска за допълнителни разходи от страна на министерствата. Това му изигра лоша шега и доведе и до оставка.
- Все пак, ако трябва да влезем в детайли за управлението от последните 4 години, доколко легитимна е претенцията за успех на кабинета в поддържането на фискалната стабилност? Приемате ли критиката срещу Дянков за замразяването на социалните плащания, което се сочи като основен повод за напрежение?
- Не мисля, че Дянков бе човекът, който управлява бюджета. Всеки, който е запознат, знае, че Дянков нито разбираше от бюджет, нито директно имаше отношение към ежедневната работа по бюджета. Той по-скоро свеждаше нещата до спазването на няколко макроикономически баланса. Но това, че Дянков се е бил срещу лошите хора, които искат да изхарчат парите, срещу тези, които са на социални помощи и т.н., на мен не ми звучи състоятелно. Ако за нещо се даваха пари в последните 4 години, това бяха социалните сфери. Това са плащанията, които растяха като относителен дял на фона всички останали, а бюджетът растеше и като номинални суми. Всички правителства след 1997 г. следваха политика на икономическа стабилност. Само че наред с нея те водеха и политика на икономически растеж. Сегашното правителство и Дянков в частност се интересуваше от бюджета чисто счетоводно, а не като инструмент за постигане на икономически цели. Сегашният екип на министерството на финансите върна бюджета на нивото от 1994-1996 г. като начин на управление, като разбиране какво се прави с бюджета в икономиката. Бяха загърбени близо 8 години труд по разработване на бюджета на база на програмно бюджетиране, с цел ползване на бюджета като инструмент на икономическо въздействие, за по-голяма заетост и растеж. Вземането на решения къде да отидат парите от нашите данъци не ставаше по нормалния път - чрез анализи и прогнози, а на базата на лични решения. Дянков си има и позитиви, и негативи, но проблемът не е Дянков, а в начина на управление на цялото правителство.
- Какво според вас пропусна да направи това правителство?
- Правителството пропусна много шансове. Икономиката се справи въпреки правителството. Правителството пропусна да обърне тенденцията, както например северните държави в Европа. Публичните финанси са стабилни отпреди мандата на ГЕРБ, имаше солидни резерви, имаше много ниско ниво на дълг, което позволяваше на правителството да има маневреност. Важно е да има възможност за кредитиране, за да може да се налеят пари в икономиката в момент, в който тя буксува, да се осигурят ресурси за преструктуриране и реформи. В тази посока се допуснаха няколко основни грешки. Правителството извади координацията на икономическите политики извън финансовото министерство, закри няколко агенции, в които имаше капацитет да се провежда икономическа политика. Управлението ден за ден просто нямаше нужда от хора, които да казват какво може да се случи и как да бъде направено, за да има резултат през следващите години. Данъчната политика няма да я коментирам, тук са важни не само ставките, част от които бяха увеличени, а какво се случва в данъчната администрация и митниците, така че бизнесът да бъде облекчен. 2009-2010 г. буквално се провеждаха терористични актове спрямо бизнеса от страна на държавните органи, защото трябваше да бъдат овладени структурите, да бъдат поставени под контрол. Бизнесът да разбере, че трябва да се страхува. Тогава бяха проведени много наказателни акции - от агенцията по храните, пожарни, данъчни, които съвместно влизаха и мачкаха малкия бизнес, съвсем целенасочено, защото трябваше да се внуши страх. Според мен успяха, включително и в медиите. До миналата седмица не вярвах, че хладилникът ще победи телевизора.
Пропуски имаше и в разходната политика на държавата. Изпълнението на капиталовите разходи, които в кризата трябва да спасяват бизнеса и да осигуряват достатъчно заетост, миналата година е 67.68%. Това удържа дефицита, но защо точно тези разходи? Държавата заложи почти изцяло на европейски средства, без национални инвестиции, а забравяме, че европейските средства са допълняемост към националните инвестициите. Хубавото в оставката на министър Дянков е, че Томислав Дончев ще бъде едновременно министър на финансите и на еврофондовете. За да има ефективно управление на еврофондовете, те трябва да бъдат интегрирани в бюджета.
- Г-н Дянков имаше претенцията да бъде един от най-реформаторските министри, той се вписва и като един от най-десните министри в едно правителство с не много ясен профил...
- От гледна точка на публичните изяви на г-н Дянков, за него наистина може да се каже, че е десен политик. Но публичното говорене се разминаваше с реалността. Дянков говореше за балансирани бюджети, а през всичките 4 години бюджетите бяха на дефицити. Политиката уж бе на намаление на данъците, но реално имаме увеличение на данъците. Говори се за ефикасност и ефективност на разходите, но превес взеха точно неефективните разходи - издръжка на ведомствата, заплати, социалните разходите. В този мандат не се случи нито една реформа. Имаше много думи, много заявки, като се започне от промени в данъчната администрация, но нищо съществено не се промени, даже открито се затваряха очи за контрабандата. Много се изприказва за административната реформа, но имитацията и тук до нищо не доведе.
- Какво оставя след себе си г-н Дянков? Фискалният резерв е на минимума, дългът порасна, макар и да е един от най-ниските в Европа.
- Защо г-н Дянков? Въпросът е какво оставя това правителство. Следващото правителство две години ще оправя бакиите на това правителство. Освен изчерпаните ресурси следващото правителство ще има проблеми и с политиката на разходите, които не са гъвкави.
- Очаква ли се предизборно влошаване на финансовата дисциплина?
- Това е много нехомогенно правителство. Дянков имаше много добри реакции - например излиза един министър и слага на масата предложения за минимална работна заплата, които звучат, меко казано, странно, поне за икономистите. Министерството на финансите реагира в този случай много адекватно. Но в това правителство има хора, събрани по различни критерии, с различни виждания и невъзможност да се взимат последователни решения. Вътрешните противоречия не успяха да излязат достатъчно на бял свят и бяха потушавани с желязната ръка на премиера. Но като нямаш общи виждания, не се движиш напред.
