На името на непълнолетното ни дете има имот. Дали сме го под наем. Трябва ли задължително да вкарваме парите в сметка на детето, или може да се ползват за издръжката - негова и на семейството?

Ю.М., София



В Семейния кодекс (СК) има специална Глава девета под името "Отношения между родители и деца". Там изрично е записано, че родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Дори има литературни и лирични отклонения, според които "родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност". Посочено е също, че той "няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето", както и че трябва да осигурява "постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете".

Отвъд тези общи фрази обаче има и едни юридически, имуществени, финансови проблеми и отношения, които изобщо не са за подценяване. Според СК носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. Освен това изрично е посочено, че родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак. Законът постановява, че родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. И вменява задължение, че когато родителят е действал сам, то той е длъжен да уведоми другия родител. Иначе според СК всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес.

И тук стигаме до специалната част от кодекса, озаглавена "управление и разпореждане с имуществото на детето". Така според чл.130, ал.1 "родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин". В същото време обаче изрично е посочено, че "извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето". Това означава, че дори да се пипне влог на дете, то това не може да стане единствено по желание на родител. А ще трябва родителите да поискат от районния съд да им даде разрешение, с което ще може да изтеглят някакви пари от влога. А пък съдът ще им разреши само ако парите ще отидат за нещо за детето - и то нещо много важно, като например лечение, обучение.

СК стига дори по-далеч в тези ограничения. Така е посочено, че дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. Допуска се само едно изключение - при обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека. Последното може да се извърши по горепосочения ред - с искане до районния съд и даване на разрешение от магистратите. При това разрешението може да се даде само "при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството".

Според чл.130, ал.2 обаче "доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството". На практика това би трябвало да означава, че ако примерно се получават наеми от имоти, то те могат да бъдат ползвани не само за детето, но и за цялото семейство, както и за всеки от членовете.

Има родители обаче, които злоупотребяват с родителските си права, включително и по отношение на имуществените отношения. Затова и те трябва да знаят, че съществуват възможности, включително и за ограничаване и дори отнемане на родителски права. Така според СК, "когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права - отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях. Съдът може да възложи осъществяването на тези права и на друго лице. При нужда дори може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.