Точно 60 дни успя да задържи топката новият главен прокурор Сотир Цацаров, преди да започне да прави странни и необясними неща. Досега всичко изглеждаше като че ли нормално за нашата реалност - шумът около избора му премина на принципа "всяко чудо за три дни" и бързо се забрави. Двамата му конкуренти за поста Галина Тонева и Борислав Сарафов бяха назначени за негови заместници, с което бившият пловдивски съдия си гарантира, че никой няма да обжалва вота, протекъл, меко казано, доста странно. След окомплектоването на екипа му като че ли нещата отново влязоха в коловоза на ежедневието и всичко бе постарому. Разбира се, това е привидно, защото няма как цялото ръководство на структурата да се промени, а това да не доведе до сътресения в по-ниските нива.

Само преди няколко дни обаче Цацаров се раздели с Галина Тонева. Освобождаването й от поста бе подплатено от солидна медийна кампания, в която вестници се използват за пощенски кутии на разкритията на Яне Янев, в добрите традиции на ченгеджийските тактики "очерни и отстрани". А пък Висшият съдебен съвет гласува преназначаването й като редови прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП) без никакво разискване и дебати, по силата на правото на главния прокурор да си избира екип. Последното е чудесно и всеки ръководител трябва да има такава възможност, но някой изобщо разбра ли защо Тонева бе свалена от поста?

Самият Цацаров призна, че към момента няма данни за престъпления от страна на бившата му заместничка. Нещо повече, той заяви, че това не е дори дисциплинарно наказание за извършени от нея нарушения. Главният прокурор бе категоричен, че Тонева не е разпъвала "чадър" над енергийната мафия, не е "мачкала" дела и т.н. Витиеватата формулировка на мотивите му бе, че действията й не съвпадат с неговите разбирания за екипна работа. Ясно и точно като абстракция.

А какво всъщност се случи? Председателят на комисията за борба с корупцията по високите етажи на властта



Яне Янев предаде на Цацаров едни папки



В типичния си стил Янето заяви, че е открил данни за корупция при дела, свързани с "енергийната мафия". И не се посвени да посочи имената на трима прокурори - Георги Тафров, Стойчо Ненков и Христо Граматиков. Те са обвинители съответно в Софийска градска прокуратура (СГП), Софийска апелативна прокуратура (САП) и ВКП. Според депутата тримата скоростно са прекратили дело относно договор за продажба на електроенергия между Националната електрическа компания (НЕК) и швейцарската фирма "И Еф Ти", който ощетява държавата, тъй като частникът купува тока на ниски цени, а след това го препродава на доста по-високи и реализира сериозна печалба.

В цялата история ролята на Тонева изглежда малка. След идването на власт на ГЕРБ през 2009 г. прокуратурата е залята от сигнали за злоупотреби на предишното управление. В това число влизат както прословутите договори, сключвани без финансово обезпечение, за които все още не е ясно има ли виновни, така и сделки в енергетиката. Заради големия обем на работа тогавашният главен прокурор Борис Велчев разделя делата и нарежда на заместниците си да контролират работата по тях. На всеки се пада отделен ресор - например зам. главният прокурор Валери Първанов се захваща с необезпечените договори, а Тонева със сделките в енергетиката. С нейна заповед 11 от общо 12 преписки от ресор енергетика са разпределени на прокурор Христо Граматиков. Той не е бил наблюдаващ, идеята е била материалите да се анализират и да се вземе решение какво ще се прави.

Впоследствие делата са разпределени за разследване на първоинстанционната прокуратура, в случая СГП. Първият наблюдаващ по разследването на сделката с "И Еф Ти" е сегашният спецсъдия Пламен Панайотов. Той успява да докара разследването почти до обвинителен акт, но му е направен отвод от един от потенциалните бъдещи обвиняеми - бившия шеф на НЕК Любомир Велков. Панайотов отпада от делото с мотива, че по същото време Велков води срещу него дело за уронване на престиж и има конфликт на интереси. Отводът е одобрен от Стойчо Ненков като висшестоящ прокурор и материалите отново отиват в СГП. Втория път обаче няма случайно разпределение, както изисква законът. Вместо това градският прокурор Николай Кокинов препраща преписката директно на Георги Тафров с резолюция, че действията му са съгласувани с ВКП.

Оттук насетне тази преписка



тръгва по късия път на прекратяванията



Тафров решава, че няма данни за извършени престъпления, въпреки че според експертизата по делото произведената у нас електроенергия е продавана от "И Еф Ти" на много по-високи цени, което води до ощетяване на държавната компания с над 46 млн. евро. Прокурорът обаче решава да не се съобрази с нея, а вместо това изпраща запитване до Агенция за държавен финансов контрол дали сделката между НЕК и "И Еф Ти" е законна. Оттам отговарят положително и Тафров прекратява преписката. Същият сценарий се разиграва от Ненков и впоследствие от Граматиков.

След разкритията на Янев зам. главният прокурор Борислав Сарафов спешно отмени постановлението за прекратяване на тази преписка и разследването бе възобновено. Цацаров пък обеща, че ще бъдат проверени всички сделки на НЕК, за да се установи има ли подобни практики и при други. Останаха обаче много въпроси около свалянето от поста на Тонева. Според Цацаров тя не е била упълномощена от началника си Велчев да разпределя преписките, а освен това е нарушила принципа на случайно разпределение. В своя защита Тонева отвръща, че Велчев не е имал навика да пише заповеди всеки ден, разпоредил се е устно и както тя, така и другите заместници са действали по един и същи начин, т.е. би трябвало всички да са вършили големи нарушения. Ако се вярва на това обяснение, редно е главният прокурор да каже защо маха заместника си, след като не е вършила нарушения. Ако пък се подозира, че Тонева наистина е "мачкала" дела, защо се опитва да я пази от по-сериозни последствия, като елегантно я маха от поста.

Подчинява ли се главният прокурор на омръзналия на всички



принцип на омертата



в съдебната система, който те задължава да мълчиш независимо какви безобразия вършат колегите ти? Това се е случвало многократно досега.

В тази история има и още един много интересен момент - сблъсъкът с градския прокурор Кокинов. Очевидно е, че той ще си има неприятности, след като Цацаров заяви, че от него ще се искат обяснения защо е насочил делото към конкретен обвинител, а не е използвал компютърната система за случайно разпределение. И какво точно е съгласувал с ВКП, за да напише подобна резолюция?

Развитието на този казус изглежда ще определи позицията на Цацаров към ръководителя на една от най-важните прокуратури в страната - Софийска градска, но не само това. Ако се докаже, че тримата прокурори, посочени от Янев, умишлено са прекратили делото, ще понесат ли някаква отговорност, или и този случай ще бъде потулен? В случай, че това се окаже поредната димка на депутата, значи ли, че Цацаров е склонен да се връзва на циркаджийските му номера, или пък, още по-лошо, послушно да изпълнява волята на управляващите, чийто верен приятел година-две е именно Янев? Все пак главният прокурор бе избран с явно демонстрираната подкрепа на премиера в оставка Бойко Борисов и на вицето му Цветан Цветанов.

Досега Цацаров направи един-два опита да се разграничи от тях - например заяви, че МВР трябва да спре да говори за висящи дела. В същото време обаче предложи за свой заместник бившата шефка на окръжната прокуратура в Шумен Ася Петрова - една от най-големите любимки на бившия вътрешен министър. След като държавното обвинение постигна осъдителни присъди по делото "Килърите", Цветанов лягаше и ставаше с името на Петрова на уста и непрекъснато повтаряше какъв прекрасен прокурор била и как делото било пример за взаимодействие между полиция и прокуратура.

През първите 60 дни от мандата си главният прокурор прави като че ли повече това, което се иска от него, отколкото друго. Безспорно обаче успя да



натрупа точки, закривайки инспектората към ВКП,



създаден от предшественика му през 2006 г. Структурата бе ликвидирана набързо, след като стана ясно, че главният прокурор е наредил проверка на инспекторите. На специална пресконференция той обяви, че са установени драстични нарушения. Сред тях са унищожаване на документи, образуване на проверки по анонимни сигнали, както и проверки заради прокурорски решения, което би трябвало да се контролира единствено от горната инстанция. Този ход на Цацаров изглежда колкото логичен от гледна точка на изводите на проверката, толкова и като опит за трупане на точки пред самите прокурори, защото за никого не е тайна, че звеното бе дълбоко недолюбвано сред обвинителите. Нещо повече, това бе подчертано и от ръководителя на държавното обвинение. "Аз не желая такъв тип инспекторат. И съм почти сигурен, че 80% от работещите в тази структура отдавна не желаят такъв тип инспекторат", заяви Цацаров.

Преди десетина дни "Правен свят" публикува изводите от доклада, изготвен след проверката в инспектората. От тях става ясно, че шефката на звеното Малена Филипова, която преди това отговаряше за детската престъпност, е държала снимки и видеофайлове, засягащи личния живот на магистрат. Засега не е ясно защо е изискала тези материали. Едва ли някога ще се разбере. Както няма да стане ясна и истинската причина за свалянето на Тонева от поста й.