Представителната демокрация е система за управление на държавата. Основното нейно правило гласи, че всички длъжности в държавата са мандатни и изборни. Това правило стъпва върху изведената от дейците на западноевропейското Просвещение аксиома, че властта принадлежи на суверена и произлиза от него.

Системата присъства навсякъде в страните с демократично управление (без Швейцария) и навсякъде проявява два (но изключително съществени) свои иманентни недостатъка:

1. Излъченото представително тяло се откъсва от тялото на суверена и започва да води свой живот, понякога в пълно противоречие с интересите на излъчилите го. В българския случай имаме най-лошия вариант на представителна демокрация, при който всички механизми на властта са обсебени от управленската камарила и суверенът, каквото и да прави, няма избор.

2. Трите основни вида власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) няма как да са независими, защото се избират една друга. Още по-малко пък са в състояние да упражняват взаимен контрол. Подобно твърдение представлява логически нонсенс, защото независими една от друга структури по правило не могат да осъществяват контрол една над друга. Контрол може да упражнява единствено суверенът. На практика трите вида власти почти навсякъде са едно цяло, което е подчинено на партиите. Така че имаме вариант на скрита партокрация. А какво се крие зад партокрацията, никога не можем да знаем. Там действат потайни сили, защитаващи свои интереси. Ако искаме да разбием този модел и да избегнем иманентните слабости на представителната демокрация, трябва да преминем към качествено друг вид демокрация. И това е ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ.





Терминът "пряка демокрация" означава суверенът, тоест всички ние, да имаме механизъм, по който да избираме и сваляме ефективно хората, които водят текущите държавни дела, както и да определяме какво точно да правят, а те да се подчиняват на тази воля.

Такъв механизъм в древността е било народното събрание, защото демокрацията е съществувала в малки полиси, където цялото население можело да се събере на площада. При големите държави, каквито са днешните, такъв механизъм може да бъде създаден едва с развитието на новите технологии и възможността да се гласува ефективно, бързо и често от цялото население, без това да е скъпо, да ангажира много време и големи екипи.

С появата на IT-технологиите можеше да се предположи, че демократичният свят ще осъзнае, осмисли и започне да внедрява разновидности на системата за пряка демокрация след 15-20 години, а у нас тя да пристигне впоследствие поради епигонския характер на нашето политическо мислене. Процесът е бавен и поради естествената съпротива, която оказват властимащите клики. Чрез медиите и подставените си лица те облъчват електоралното тяло с теории, целящи да отхвърлят възможността за внедряването на такава система. Най-елементарното внушение в тази насока е тезата, че хората са прости, неуки и нямат нито опита, нито познанията да управляват процесите в държавата. Естествено липсата на подготовка у редовия избирател не важи, когато става въпрос за избирането и овластяването на самите клики.

Последните събития показват, че народът е узрял да поеме нещата в свои ръце. Всичко опира най-вече до всеобщото убеждение, че ние, редовите граждани, сме в състояние да се наложим над родните клики и котерии, над международните кукловоди, за да поемем собствената си съдба в собствените си ръце. Като че ли мнозинството вече е наясно, че докато това не стане, никой не трябва да храни никакви илюзии, че нещо у нас ще се промени! Дали пък българите не са узрели за пряката демокрация преди другите народи?

Ако внедрим пряката демокрация сега, преди останалите народи, ние ще получим немалко историческо предимство, което няма как да не се отрази благотворно върху всички сфери на живота ни.



И тъй, пряката демокрация е механизъм, по който суверенът:

1. Избира своите представители в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, контролира дейността им и ги отзовава, ако трябва (това, което той върши сега, е да избере само представителите си в законодателната власт, които след това чрез съответните механизми избират и изпълнителната, и съдебната власт, без при това да имаме никакви възможности да ги контролираме, а още по-малко да ги отзоваваме);

2. Определя решенията по най-важните вътрешни и външни проблеми на страната (примерно дали да участваме във войната в Афганистан; дали да строим "Белене", дали да национализираме електроразпределителните дружества, и т.н.);

3. Авалира ключови закони или положения в тях: например за бюджета, за просветата, за здравеопазването, за донорството, за заменките, за хазарта, за проституцията и т.н.

Да вземем например сегашния момент: цялото избирателно тяло, а не партократите, да решат необходима ли е мажоритарна система, трябва ли да отменим изцяло заменките, да строим ли АЕЦ "Белене" и каква да бъде собствеността над нея, да разширим ли ски-зоната над Банско и да навлезем дълбоко в парк "Пирин", да подкрепяме ли САЩ в предстоящата война срещу Сирия и Иран, да одържавим ли ЕРП-тата, и т.н.



Пряката демокрация по никакъв начин не отменя нито партиите, нито парламента - те са обществените тела, призвани да формулират и осъществяват политиките. Тя не означава, че суверенът ще обсъжда и приема всеки закон, законче или поправка в закон. Тя обаче подчинява партиите, парламента и магистратите на волята на суверена и ги лишава от възможността да се превръщат в клики, защитаващи частни или корпоративни интереси в ущърб на суверена.

Представям си системата по следния начин:

1. Партиите кандидатстват със своя програма и свой предварително посочен кабинет. Партията, спечелила най-много гласове (дори под 50%), получава властта за 4-годишен мандат и задължението да изпълни своята програма. Коалициите са забранени.

2. Народните представители се избират на мажоритарен принцип като независими физически лица, а не като партийни кандидатури, като декларират предварително, че нямат никаква зависимост от която и да е партия. За избрано се смята лицето, получило най-много гласове, без втори тур. По този начин законодателната власт се сформира съвършено отделно и независимо от партиите. Законодателна инициатива имат правителството, групи от минимум 20% от народните представители, както и гражданите, ако по формулирания от тях закон или допълнение към закон са получили предварително минимум 10% от гласовете на цялото избирателно тяло (за механизма на гласуване вж. по-долу).

3. Суверенът (електоратът) избира също така съдии и прокурори от определено равнище нагоре (ръководства на градските, окръжните и висшите съдилища, ръководствата на градските, окръжните и висшите прокуратури, ВСС).

4. Суверенът има право по всяко време с изпълняването на определена процедура с отзове всеки от своите избраници, включително народни представители, отделни министри или целия кабинет, отделни съдии и прокурори.



Гласуването се провежда изцяло по електронен път, като всеки гражданин получава свой електронен подпис и електронен сертификат. За тези, които не притежават компютри или не боравят с тях, в кметствата трябва да бъде устроена "тъмна стаичка" с най-просто устройство за машинно гласуване.

Съществува постоянно действаща избирателна комисия, която организира, провежда и отчита всички избори.

Въпросите, по които се гласува, могат да бъдат формулирани било от правителството, било от определен брой избиратели. Избирателите могат да формулират свои въпроси или искания по начина, по който сега онлайн се организират петиции. На специална страница се предоставя възможност за формулирането на въпрос или искане, по който трябва да бъдат събрани определен брой гласове (примерно 10% от избирателното тяло). Обществен съвет към избирателната комисия има правото да редактира въпроса, който в редактирания си вид трябва да получи отново 10% предварително одобрение. След това въпросът или искането се предлага на всенародно гласуване: приема се, ако спечели повече от 50% от гласувалите, но не по-малко от 20% от избирателното тяло.

Всички опасения за контролиран вот или изборни манипулации трябва да бъдат отхвърлени. Има достатъчно механизми за обезпечаване сигурността на системите за гласуване. Такъв опит има в редица демократични държави, налице е и международната банкова система, в която по електронен път се извършват преводи на стотици милиони долари или евро. И още нещо много важно: манипулирането и купуването на гласоподавателите трябва да се приравни в Наказателния кодекс с най-тежките престъпления - ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА, - и да се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.



Изключително важен въпрос е взаимодействието между управляващи и опозиция. То се осъществява в две сфери - медиите и парламента. При внасянето и обсъждането на всеки закон, независимо кой е вносителят, опозиционните партии, прехвърлили 4-процентната бариера от гласувалите на последните избори, имат право да внесат мотивирани предложения за цялостно отхвърляне на закона или отделни негови части, както и да представят свой частичен или цялостен вариант. При обсъждането му в комисиите и пленарната зала присъстват както представители на вносителя, така и на опозицията. По този начин народните представители се превръщат в арбитри на изказваните от управляващите или опозицията тези. Тази система дава и много по-големи възможности законопроекти на опозицията да бъдат приети от парламента. Същото се отнася и до дебатите по проблеми от национално и международно значение. В началото и края на всяка сесия представители на партиите, надхвърлили 4-процентната бариера на последните избори, имат правото да прочетат свои декларации, оценяващи състоянието на държавата и на процесите в нея. Парламентът също така може да обяви дебати по определени въпроси, инициирани било от групи народни представители (най-малко 20% от пленума), било от горепосочените партии. За целта парламентът трябва да одобри тези дебати с обикновено мнозинство.



Това е в най-общ вид. Естествено, има много детайли, които трябва да се уточнят. Примерно кой трябва да връчи мандата за управление на спечелилата партия - председателят на ЦИК, на парламента или президентът? Предполага се, че след официалното обявяване на резултатите от изборите председателят на ЦИК би трябвало да предава протокола на президента и той със свой указ да назначава бъдещия премиер. По същия начин оставката си премиерът би трябвало да дава на президента, който веднага назначава временно правителство от втората по големина сила.

Дискусионни са, разбира се, и предлаганите проценти, и степента на избираемост на съдебната власт (в крайния си вариант изборни могат да бъдат всички съдии и прокурори). Но принципите са тези. Те трябва да бъдат доразработени в най-малки детайли.



По този начин постигаме истинско разделение на властите и управници, зависещи изцяло от своя суверен. Не е възможно да си представим, че при такава система някой въображаем Цветан Цветанов ще излезе пред парламента и ще започне да чете СРС-та за лекари в Горна Оряховица, и няма да бъде отстранен тутакси. Че случай като "Ало, Ваньо" няма да доведе до падане на кабинета. Че действия като тези на Николай Младенов, вкарващи ни непряко във война, ще бъдат търпени от хората, че срещи на Румен Петков с "интересни лица" ще останат безнаказани.

С подобно законодателство бихме се сдобили с власти, на които и през ум не би трябвало да им минава да участват в далавери или да вземат решения, противоречащи на обществения интерес. Защото в следващия миг вече няма да заемат позицията, на която са били само допреди малко. А и съдиите вече няма да бъдат същите.