- Проф. Вучева, според опозицията бюджетът е в окаяно състояние, а фискалният резерв е "изяден"? И вие ли смятате така?

- Състоянието към момента не бива да се драматизира. Обичайно е в първите три месеца приходите да са слаби, а тази година неравномерността се засилва и заради променените срокове на авансовите вноски по някои данъци. Основания за притеснение обаче има - за изпълнението на бюджета и до изборите, и след това. Няма гаранция, че приходите ще бъдат стабилизирани, а разходите ще са целенасочени и ефективни. Много е важно - освен развитието на икономиката, разбира се - каква програма ще има новото правителство, кой ще е финансовият министър, кой ще оглави комисията по бюджета към Народното събрание. Мисля, че ролята на фискалния резерв като измерител на финансовото здраве се надценява. Не е трагично, че фискалният резерв е паднал временно под 4.5 млрд. лева, важно е колко ще е в края годината.

- Тези дни всички критикуват вицепремиера Дянков, включително и негови колеги министри. Той ли е виновен за провала на икономическата политика?

- А имаше ли изобщо икономическа политика? Министър-председателят така и не разбра, че бюджетът е закон, който трябва да се изпълнява, че парите не излизат от бюджета по неговата воля. Трябва да призная, че това не е първото правителство, пренебрегващо правно-политическата същност на държавния бюджет. Стигнахме дотам министърът на финансите да определя колко могат да харчат ежедневно дори организации, които по закон са относително самостоятелни - като ДОО, НЗОК, националната телевизия, БАН. Не бяха пожалени и органите на съдебната власт.

Неразбирането, че бюджетът е закон, доведе до всеизвестните грешки - неплащане на доказани задължения към бизнеса, присвояване на резерва на здравната каса, невнасяне на дължимите вноски за здравно осигуряване за тези групи, за които по закон отговаря държавата, неизвършване на обещаната реформа в държавната администрация и здравеопазването.

При този сбъркан подход и при отсъствието на ясна програма за управление Бойко Борисов си повярва, че той дава, той плаща. Така че икономическа политика нямаше. А грешката на г-н Дянков беше, че вместо да издигне равнището на министрите, така че да разбират същността на публичните финанси, слезе до нивото на премиера, който не спря да се хвали как оня ден платил пенсиите, вчера метрото, утре - друго. Най-лошото е, че приетият наскоро закон за публичните финанси, който ще се прилага от 2014 г., в немалка степен превръща този подход в норма. А опозицията - и отляво, и отдясно, не обърна внимание на това.

- Критиците отляво упрекват кабинета "Борисов", че е водил прекалено рестриктивна фискална политика и в същото време го атакуват, че е похарчил 8 млрд. лв. от фискалния резерв. Намирате ли логика?

- Това само показва, че и опозицията пренебрегва професионалните критерии в своите оценки. Помните ли, че в средата на 2009 г. фискалният резерв беше към 8 млрд. лв., а преди това бе достигнал 12 млрд.? По онова време тогавашният министър на финансите беше критикуван, че трупа излишъци в резерва, вместо да увеличава разходите. А благодарение на тези спестени пари страната ни през 2010 -2012 г. имаше ресурс за финансиране на дефицита. И тези 8 млрд. лв. се стопиха до днешните 4 млрд. лв.

Убедена съм, че можеше разходите да се намалят, приходите да нараснат и натрупаните излишъци да се вложат в нещо, създаващо нови възможности. Но обществото ни не беше готово за такава дискусия. За съжаление и в момента не е. По важни икономически проблеми от години у нас се чуват гласовете единствено на работодателските организации, на синдикатите и на анализатори от две финансирани отвън неправителствени организации. Къде са икономистите и финансистите от университетите, къде са анализаторите на БНБ, на банките?

- Синдикатите настояват държавата да изтегли спешно 2 млрд. лева вътрешен заем и да ги раздаде за заплати пенсии, помощи...

- Подобни идеи дават и експерти на МВФ. Наскоро гостувалият у нас Нуриел Рубини предложи нещо подобно, но го насочи към публично-частно партньорство - което по моя оценка никак не е подходящо за нашите условия. Да приемем, че се привлекат два милиарда чрез емисия на вътрешния пазар. Това може да го направи и служебният министър на финансите. Банки, пенсионни и други фондове ще се включат и без да бъдат убеждавани, защото това е относително безрисково влагане при гарантиран добър доход. Да, новото правителство би могло да увеличи по този начин доходите. Но ефектите ще са разнопосочни и краткосрочни - ръст на потреблението и вероятно на вноса, което означава повишаване на дефицита по текущата сметка, намаляване на взаимната задлъжнялост на бизнеса, повече постъпления от ДДС и акцизи, но и по-висока цена на бъдещи емисии на ценни книжа.

Темата за доходите трябва да се обмисли, но на много високо експертно ниво, не в тристранния съвет или в съвети на граждани. Бих препоръчала експертите да са от БНБ, от анализаторските звена на МФ, главни икономисти на големите търговски банки.

- Какво може и какво трябва да свърши служебният кабинет до изборите?

- Президентът ще определи задачите му, като го назначи. Със сигурност трябва да се подготвят изборите, а държавната администрация трябва да продължи да работи нормално. Вероятно ще завалят искания за пари - от синдикати, от граждански организации, от протестиращите, и ще трябва много внимателно да се оценяват ползите и възможностите за финансиране.

- Има ли бързи мерки срещу монополите и високите цени?

- България е член на ЕС вече 6 години, което означава, че има правна рамка за работата на т.нар. монополни структури и че просто трябва да се приложат законите. От друга страна, у нас от години съществуват критики към съдържанието на договорите, с които бяха предоставени на различни фирми водоснабдяването на София, концесиите за добив на злато и др. Сегашни и предишни управляващи спорят кой е виновен за проблемите с еленергията от слънце и вятър. Непрекъснато чуваме обвинения кой как е продал българския интерес при продажбата на тецове и електроразпределителните дружества. Ето защо днес всички смятаме, че сме ограбени и че някой непрекъснато ни лъже. И това усещане се засилва от растящата безработица и бедност. Все пак може да се подобрят наредбите, с които работи ДКЕВР, да се реализира обещаното намаление на цената на тока. Ако служебните министри на икономиката и на финансите успеят да активират своите администрации, могат да надникнат в делата на НЕК и БЕХ и да се опитат да предотвратят нови загуби и нови проблеми, засягащи всички нас.

- Как щеше да изглежда България днес, ако кабинетът "Борисов" не наблягаше на фискалната дисциплина?

- Оценката за строга финансова политика се внушаваше непрекъснато от самите управляващи и с нея се оправдаваше отказът да се осъвременяват пенсиите. Тази оценка можеше да е вярна, ако през 2010, 2011 и 2012 г. не бяха допуснати бюджетни дефицити - 4.66 млрд. лева за трите години. Сам по себе си дефицитът не е доказателство, че политиката е била лоша или неподходяща. Проблемът е, че финансовата политика беше хаотична и неефективна. И всички усещаме резултата. Тъжното е, че днес отново никой не прави необходимите изводи, никой не предлага програма, никой не изисква от партиите програми. Вместо това се вдигат лозунги за смяна на системата. Говори се за намаляване на прага за влизане в парламента от 4 на 2% и на лимита за регистриране на партия от записани 7000 души на 500. Това би довело само до повече бюджетни разходи.