Само през тази година Детройт е натрупал 327 милиона долара нови дългове, а сумите, които градът дължи на служители и пенсионери, възлизат на 14 милиарда долара. Детройт е на ръба на фалита. Губернаторът на Мичиган Рик Снайдър знае това много добре. И е твърдо решен да направи всичко възможно, за да предотврати най-лошото. Набелязаните от него мерки предвиждат драстични икономии, прекратяване на синдикалните договори и продажби на държавна собственост. Ако те не дадат резултат, фалитът на град Детройт (с неговите 700 000 жители) ще е най-големият в американската история. Но няма да е първият. През м.г. калифорнийските градове Стоктън (300 000 жители) и Сан Бернардино (213 000 жители) обявиха фалит и прехвърлиха на щата пълномощията по управлението на финансите им. А щатът Мичиган трябваше да поеме грижата за шест изпаднали града, сред които центрове на автомобилната индустрия като "Флинт" и "Понтиак".



Промишлеността се развива, но не и градът



Цялата тази ситуация изглежда направо необяснима, като се има предвид, че след кризата през 2008-2009 г. американската автомобилна индустрия се възстанови по блестящ начин. Както обяви Форд през февруари, продажбите били най-високите от шест години насам. "Дженерал Мотърс" в Детройт и "Крайслер" в Обърн Хилс (на 50 км северно от града) също оповестиха, че февруари е бил най-успешният им месец от пет години насам, като при "Крайслер" тенденцията на нарастване на продажбите е трайна вече в продължение на 35 месеца. Но доброто развитие на автомобилния бранш явно не успява да смекчи проблемите на Детройт. Работните места "отлитат" към южните щати и Мексико, работниците ги следват, а след тях изчезват и магазините, кината и училищата. Градът вече е твърде голям за прогресивно намаляващото население.

Детройт от години изпитва затруднения да гарантира нормалното функциониране на полицейската и противопожарната защита, обществения транспорт и извозването на сметта. Все повече квартали потъват в анархия, престъпността расте. А който живее в страх, бяга. Пенсионираната полицейска служителка Сандра Брънсън споделя в интервю по радиото, че е напуснала града, защото се чувствала сигурна само в дома си. Жената разказва и за многократните съкращения на социални услуги и намаления на заплатата, които й били наложени през последните години. "Говори се, че някои пенсионери са в толкова бедстващо положение, че не могат да си плащат храната и лекарствата. Това е ужасно", казва Брънсън.



Надеждата умира последна



Само преди година губернаторът републиканец на щата Мичиган Рик Снайдър казваше, че Детройт няма как да бъде поставен под запрещение - най-малкото поради опасенията от социално и политическо напрежение. А тези опасения са съвсем оправдани с оглед на факта, че мнозинството местни жители са чернокожи и поддържат демократите, докато губернаторът е бял и републиканец. Днес Снайдър вече няма избор. Градът разполага със срок от една седмица да се противопостави на назначаването на извънреден управляващ, който да се заеме със санирането. Но в Детройт знаят, че не могат да се справят без помощ отвън, поради което кметът Дейв Бинг казва, че е съгласен на сътрудничество, ако новият управляващ санира финансите и подобри качеството на живота в града. Това звучи като обещание. Но може да се възприеме и като заплаха. Мнозина все още вярват в спасението на Детройт. Идеи не липсват - като например в изоставените фабрики да се отглеждат домати и така да се оползотворят пространствата. Но беднотията се задълбочава все повече. А градът се "самолишава" от данъци в размер на 130 милиона долара, тъй като няма достатъчно данъчни инспектори, които да ги съберат.

Като цяло съдбата на Детройт отразява истинското лице на САЩ. Порутени улици, износени мостове, пробити тръби, пропукани бентове - така изглежда инфраструктурата на Америка. В тази страна на всяка крачка нещо се тресе, пука или разпада - досущ като в Третия свят. През последните години Барак Обама не може да се похвали с кой знае какви успехи в тази област. А случи ли се все пак нещо положително, той не пропуска възможността да го отбележи подобаващо. Така например миналото лято президентът отпразнува "важен пробив" в спасяването на закъсалата американска инфраструктура. С невиждано единодушие демократи и републиканци приеха в Конгреса закон за транспорта, който би трябвало да подсигури няколко милиона долара за строежа на нови и преустройството на стари пътища. В действителност обаче законът няма да допринесе кой знае колко за подобряване на инфраструктурата. Защото пари ще бъдат отпуснати само за изпълнението на отдавна одобрени проекти, по някои от които вече се работи. Това, от което Америка се нуждае, е едно наистина мащабно преустройство. Дупките по пътищата са само малка част от големия проблем. Да не забравяме и архаичната енергоснабдителна мрежа.

Голяма част от



страната ни се поддържа с тиксо, тел и молитви,



гневи се Доналд Кетъл, професор по политически науки към университета в Мериленд. Така например Американският съюз на инженерите (ASCE) е изчислил, че заради пукнатините във водосточните тръби Щатите губят на ден по около 25 милиарда литра питейна вода. Една трета от магистралите пък спешно се нуждаят от ремонт. За тяхната поддръжка са нужни по 186 милиарда долара годишно - почти тройно повече, отколкото е предвидено в бюджета, казват от съюза. И още, всеки четвърти мост, всеки пети километър от железопътните релси и всеки втори уличен канал се нуждаят спешно от подмяна. Съюзът за сигурността на бентовете е включил 10 000 от 85-те хиляди бента в САЩ в черния списък. "Те представляват истинска заплаха за живота на милиони хора", казват от там. Колко сериозно е положението, пролича след последните природни катастрофи, споходили страната. Да вземем например тежките наводнения в Ню Орлиънс от 2005 г. след урагана "Катрина". Виновни за тях бяха именно некачествените диги. Съвсем наскоро пък - през май м.г., рекордни дъждове извадиха Мисисипи от коритото й. Щетите възлизат на милиарди долари. А през август 2007 г. насред най-натовареното движение в Минеаполис се срути мост. Причината - тежки недостатъци на конструкцията.



М.г. 3 милиона американци останаха без ток



Истинската ахилесова пета на Щатите е прастарата електрическа мрежа. На много места в страната електропроводите са все още над земята. Те се извиват на прогнили дървени стълбове в гъсто населени квартали - една фатална комбинация. Най-пресният драстичен пример е от юни м.г., когато 3 милиона души останаха без ток след бурята в столицата Вашингтон и щатите наоколо. Едно е ясно, че Америка трябва да инвестира в инфраструктурата си много повече, отколкото заделя в момента. За сравнение, докато в Европа 5% от БВП се изливат в инфраструктурата, а в Китай дори цели 9%, американците заделят едва 2.4 на сто. От Белия дом се оправдават, че във времена на тежка криза правителството е принудено да пести. Но това малко успокоява и така обеднелите и обезверени обикновени американци.