"Бъдещето е ясно", уверява ни вече трети месец рекламата за цифровата телевизия. Мотото на рекламната кампания е слънчево, но не е вярно. Бъдещето е доста мъгляво, настоящето - също. Ясно е само, че на 1 септември аналоговата ефирна телевизия у нас ще отиде в историята. Всичко друго е в зоната на здрача.

Някой знае ли вече колко и кои от сегашните програми ще ловим в ефира безплатно след изключването на аналоговия сигнал наесен. А колко точно са българските домове, които нямат кабелна или сателитна тв и гледат ефирни тв канали? Не е ясно дори колко струва рекламата "Бъдещето е ясно".

Кампанията, която разяснява защо и как ще минем към новата технология, е предназначена за "баба Пена", казват от МТИТС - министерството на съобщенията, което е главен отговорник за прехода. Баба Пена е събирателен образ на всички онези българи, които не искат/не могат да плащат за кабелна, сателитна или интернет телевизия. Но между дигиталния ефир и битието на клетата баба има китайски вал - тя не знае какво е тунер, декодер и MPEG-4 и не броди по сайтове, за да научи повече. Същото важи и за "дядо Иван" от рекламата, който притеснено пита "Ама как да го свържа".

Дали клиповете и брошурите са били полезни, ще разберем наесен. Отсега можем да кажем обаче, че ограмотяването излиза доста скъпо - между 10 и 17.5 милиона лева, ако не и повече. За сравнение 10 млн. лева е годишният бюджет на фонда за лечение на деца в чужбина. 15 млн. лева дава хазната на фонда инвитро за година. 12.7 млн. лева е субсидията за Националния филмов център за българско кино. В този диапазон са и парите за реклама на цифровизацията на ефира.



На какво се дължи тази бюджетна щедрост?



Конкурсът бе обявен, когато до изборите оставаха броени месеци (и никой не можеше да предвиди, че под натиска на протестите Бойко Борисов ще хвърли оставка). За управляващите бе жизнено важно да благоразположат медиите. Задачата не бе трудна - в годините на кризата държавата се оказа най-мощният рекламодател. Министри и шефове на агенции управляват милиарди. Милиони от бюджетите им летят за обяви за обществени поръчки, за рекламни и просветни кампании в медиите. Колкото повече пари се харчат за такива цели, толкова по-дружелюбни стават телевизиите и вестниците към управляващите. В голямото харчене захлебват приятелски фирми от рекламния, пиар и медийния бизнес. Кампанията за цифровата телевизия е поредната многомилионна дажба, която се изсипва преди вота.

България имаше цели 5 години да подготви изключването на аналоговия сигнал. През 2007 г. ЕК решава, че до 2012 г. всички държави от ЕС трябва да преминат към DVB-T (Digital Video Broadcasting - Terrestrial - цифрово видеоизлъчване - наземно). Към днешна дата само България, Румъния и Гърция не са готови с DVB-T. Ето че пак сме в групата на бавно развиващите се.

Работата по цифровизацията на ефира се забави драстично, лицензирането на мултиплексите, които трябва да пренасят дигиталния сигнал, върви със скандали и под сянката на евроглоби. Дори най-лесната част от подготовката за технологичния преход - информационната кампания, фатално закъсня.

Едва миналата есен МТИТС обяви конкурс за изпълнител на рекламната кампания за преминаване към DVB-T. Прогнозната цена е "до 10 млн. лева" - за изготвяне на концепция, рекламни материали в печатни и електронни медии, горещ телефон, сайт за въпроси и отговори, профил във Фейсбук и социологически проучвания. Само три консорциума подават документи - дали заради експресните срокове за подготовка, заради свръхвисоките изисквания към кандидатите или заради сложността на поръчката, не е ясно.

Още щом се разбра кои са кандидатите, "букмейкърите" обявиха за победител Ти Си Ти Ви - обединението на вездесъщия рекламен бос Красимир Гергов, свързан с Би Ти Би и др. медии. До оценка и класиране на оферти изобщо не се стигна - конкурентите на Гергов бяха отстранени поради кусури в документите. Така предизвестеният фаворит взе поръчката с цена 10 млн. лева - какъвто бе таванът.

И двата декласирани консорциума твърдят, че са предлагали по-ниска цена. И че тръжната комисия е търсила "под вола теле", за да ги отстрани. Ди Ви Би например отпаднал, защото експерти от екипа му не представили длъжностни характеристики, доказващи, че имат "професионален опит". "Недоказаните" експерти са правили кампании на Globul, ПИБ, "Загорка", WWF - Световен фонд за дивата природа и др.

Отстранените консорциуми се оплакват в комисията за конкуренцията. Жалбите им са отхвърлени, но "Ди Ви Би конс." продължава битката в съда. Решение по казуса все още няма, а изпълнението на поръчката започва - независимо от жалбите, защото при забавяне щял да пострада общественият интерес.

На 19 декември консорциумът победител Ти Си Ти Ви - с участници "Арчър Айдиас", "Пиеро 97 МА", "Сова 5", обявява старт на кампанията. Любезно, но твърдо отказва да даде подробности в кои телевизии, вестници, радиа и сайтове ще пуска рекламите. Вера Джамбазова, шеф на проекта, уверява, че медиите са внимателно подбрани по "гледаемост, читаемост и влияние". Това е приемливо обяснение за въртенето на клиповете "Бъдещето е ясно" по Би Ти Ви например. Но сред печатните медии засега фаворит е вестник, за чието съществуване много българи дори не подозират - "Класа", издание с 4 страници и скромен тираж. Създаден е впрочем от Краси Гергов.



Колко струва "Бъдещето е ясно"?



В бюджет 2012 г. бяха предвидени "до 17.5 млн. лева" - общо за информационната кампания и за покупка на декодери за бедните домакинства. Но колко са похарчени? Зам.-министърът на съобщенията Валери Борсов, пряк отговорник за прехода към дигиталните технологии, отговаря в стил "Мечо Пух": "След доста динамичен диалог с Министерството на финансите са ни отпуснати точно толкова, колкото имат да ни отпуснат, не искам да спекулирам с цифри." Или колкото повече, толкова повече.

Кампанията тръгна в края на 2012 г. Според договора авансово може да се платят 20% - 2 млн. лева. Конкурсът за доставка на декодерите още не е приключил. А правителството заложи нов разход "до 17.5 млн. лева" за цифровизацията в бюджета за 2013 г. Краят на сметките съвсем се загубва, когато зам.-министър Борисов пояснява, че тъй като парите за декодери не са похарчени до края на 2012 г., предвидените за тях 7.5 млн. лв. ще бъдат прехвърлени за следващата година и ще се използват за разяснителна кампания. Излиза, че към 10-те милиона за реклама за 2012 г. ще бъдат добавени още 7.5 милиона?! В. "Сега" прати писмени въпроси, за да изясни финансовата картина, а



министерството отговори с нови "локуми":





- Каква част от предвидените в бюджета за 2012 г. 17.5 млн. лева бе изразходвана в рамките на 2012 г. за информационната кампания?

- През 2012 г. принципно средствата са до 10 млн. за информационна кампания и за отпечатване на ваучери за около половината от правоимащите лица и семейства. Отчитането и заплащането за информационната кампания ще продължи до 15 април 2013 г. В договора детайлно е разписано как са разпределени дейностите във времето и през какви периоди се извършва заплащането. Най-общо отчитането е ежемесечно, съответно и заплащането.

- Какви дейности от информационната кампания са разплатени до момента и на каква стойност са те?

- Комисията за приемане на работата на консорциума разгледа депозиран доклад за изпълнение на дейностите.

- Защо в бюджет 2013 са заложени отново 17.5 млн. лева за кампания и за декодери?

- До 15 млн. лв. ще бъдат изразходвани за декодиращи устройства - отпечатване на другата половина ваучери, срещу които правоимащите лица ще бъдат снабдени с декодиращи устройства."



В тази каша само Сметната палата може да се оправи. А има и други неясноти. Цифровизацията на ефира е по команда от Брюксел. Защо тогава не се ползват еврофондовете, в които управляващите иначе бъркат за щяло и нещяло? Може би защото при харченето на пари от ЕС контролът е прекалено педантичен. Пред европейската разследваща служба ОЛАФ обяснения локуми като горепосочените не минават.

Според условията на конкурса рекламната кампания трябваше да приключи до 31 януари 2013 г., а всички дейности - да бъдат отчетени и платени до 31 март. Никъде в документацията не се говори за удължение на срокове или за етапи. Сега се оказва, че кампанията се клонира и че цената от 10 млн. лева била само за първата фаза. "Цялата информационна кампания е планирана да се извърши на три етапа. В момента работим само по първия", твърди изпълнителят Ти Си Ти Ви. Бъркотията става пълна, тъй като в тръжната документация първо пише, че кампанията трябва да се отчете и разплати до 31 март, а после, че рекламите трябва да вървят поне до 1 ноември.

Между другото, и за 2012, и за 2013 г. парите за популяризиране на цифровата ефирна тв са от странен бюджетен източник - резерва за непредвидени и неотложни разходи. Като че ли цифровизацията е природно бедствие - трус или наводнение...



---------------------------

ВИЖ КОЙ ГЛЕДА

---------------------------

Технологичният напредък е нещо велико. Но забележете как частните мобилни, кабелните, сателитни, телевизионните и интернет доставчици наложиха дигиталните новости със собствени сили и как плавно и неусетно образоваха и умножиха абонатите си. Сега държавата се е захванала да аранжира прехода от аналогово към цифрово използване на ефира и го прави по присъщия й начин - в 12 без 5, притисната от заплахи за евроглоби, скъпо и много непрозрачно.

По данни на НСИ от последното преброяване половин България гледа кабелна телевизия, 22% - сателитна, 1% от населението използва интернет, 19% разчитат на добрата стара антена и безплатния ефир. Кабелните и сателитните доставчици бързо превземат пазара, за 5 години до 2011 г. потребителите на безплатната ефирна телевизия са се стопили от 32 на 19%.

Много експерти твърдят, че бъдещето е на интернет телевизията. Други пък се чудят защо България не превръща в предимство закъснението си и въвежда демодиращия се вече стандарт DVB-Т, вместо да мине направо на по-новия DVB-Т2. При главоломно бързото настъпление на все по-съвършени технологии нищо чудно след 5 години сегашната концепция за мултиплексите да се окаже демоде. Точно това обясни и министър Дянков, когато отказа пари за осигуряване на нови честоти: "Не съм убеден, че е смислено стотици милиони да се дават за тази процедура, при положение че технологиите напредват и може би след няколко години тази цифровизация въобще няма да е смислено нещо". Дянков може да се окаже много далновиден.

А "Бъдещето е ясно" само в скъпата реклама за цифровата телевизия.



--------------------------------------

На "ти" със set-top box-а

-------------------------------------

Целта на кампанията била да достигне до всяка баба Пена, казват от ресорното министерство. Дали целта ще бъде постигната?

Наскоро се появи брошурка, която разяснява как се хваща цифрова ефирна тв: "Обикновеният прием е възможен, когато: 1. Тв приемникът има вграден цифров тунер и MPEG-4 декодер. 2. Приемникът няма вграден цифров тунер и MPEG-4 декодер, но е включен към допълнителен външен MPEG-4 (STB = set-top box).

А сайтът на кампанията дава съвет за декодерите: "С монтажа може да се справи и неспециалист. Декодерът се свързва с телевизора през SCART или аудио-видео вход, а кабелът от антената до декодера е стандартен коаксиален кабел (може да използвате и стария си кабел).

Явно е дошло време баба Пена да грабне своя set-top box и да потърси SCART-a на гърба на телевизора си.



-----------------------------

Мистерия с милионите и с декодерите

-----------------------

На 1 март правителството в оставка прие постановление, осигуряващо общо 17.5 млн. лева за цифровизацията - за реклама и за осигуряване на безплатни декодери за бедните. От ПМС-то изобщо не се разбира каква част от сумата е за продължаване на рекламната кампания и колко са парите за декодиращите устройства. Посочено е само, че министърът на транспорта трябва да проведе "обществена поръчка/поръчки за изразходване на средствата". Колко и какви поръчки - само кабинетът в оставка си знае. Впрочем и в момента - вече дълги месеци, тече една поръчка за доставка на декодери, но кой знае защо все още няма избрани изпълнители (кандидатите са големи търговски вериги за техника).

По принцип държавата е предвидила да подпомогне всяко бедно семейство с по 60 лева - за да се сдобие с декодер (приставка, сет-топ-бокс). Помощта няма да е "пари на ръка", ще е под формата на ваучери, които ще се раздават в службите на Агенцията за социално подпомагане. Право на безплатно декодиращо устройство имат само регистрираните като социално слаби. В агенцията се водят 260 000 подпомагани домакинства, което означава, че ако всяко поиска ваучер за декодер, това ще струва на държавата 15.6 милиона лева. Вече тече т.нар. симулкаст - ефирните телевизии се излъчват и аналогово, и цифрово, така че всеки може да разбере дали телевизорът му лови дигиталния сигнал, или е необходима приставка за декодиране. Ако бедното домакинство обаче поиска да си вземе полагащия му се безплатен сет-топ бокс, ще удари на камък - държавата не е готова да му го предостави.

Обявената от миналата година поръчка за доставчици на декодери още не е приключила. При това тази поръчка търси доставчици само за половин България. Тя е за до 7.5 млн. лева и включва 4 обособени позиции за доставка на устройствата: 1. За Южен централен район (областите с центрове Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково); 2. За Северозападен район (Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Плевен); 3. Североизточен район (Варна, Добрич, Търговище, Шумен); 4. Община "Оборище" на София-град. Избрани доставчици по тези четири лота няма. За останалите части на България пък дори още не е обявена поръчка. Това означава, че когато на 1 септември аналоговият сигнал бъде изключен завинаги, десетки хиляди по-бедни български домове с по-стари телевизори може да останат без телевизия, защото държавата се мотае с осигуряването на декодерите.