Хубаво ни управляваше Бойко Борисов, но лошият човешки материал му пречеше от първия до последния ден на съкратения му мандат. Ето че и в Шенгенската зона не влязохме по тази причина.

Спомняте ли си как щурмува властта? Вижте справка от "Уикипедия": На 3 февруари 2009 година пред българската общност в Чикаго, САЩ, по повод предстоящите парламентарни избори в България Бойко Борисов заявява дословно: "Това е основата на населението в момента - един милион цигани, 700-800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери." Добавя: "И вие като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям".

Хубав-лош, материалът го избра за премиер. А ето как го изпрати: "Аз мисля, че и на този Съвет на 14 март (Европейският съвет) щяхме да влезем и в Шенген по въздух, тъй като знаете, че само Холандия беше против и техният министър на европейските въпроси при посещението на Цветанов се изказа много ласкаво, че България е направила всичко. Но събитията, които се развиха в България, разбира се, тревожат всички и правителството подаде оставка", посочи Борисов пред министрите си на последното им заседание миналата сряда. С други думи, правителството било добро - и шенгенска награда от Европа е чакало, - но лошият материал се е размърдал точно когато не трябва.



Сега - ядец!



Цитираният министър в оставка Цветан Цветанов доразви мисълта на началника си, след като получи шенгенски шамар за сбогом от Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи миналия четвъртък. "Политическата несигурност у нас и т.нар. социален туризъм, т.е. миграция на бедни българи и румънци, които злоупотребяват със социалните системи на богатите западноевропейски държави, са основни пречки за двете балкански страни да се присъединят към европейската зона без паспортен контрол", каза той пред журналисти в Брюксел.

Цветанов сигурно си търси работа в чужбина, защото вече говори като същински англосаксонец. Вътрешните министри от Австрия, Великобритания, Германия и Холандия се уговориха в негово присъствие по време на последния Съвет да напишат общо писмо срещу "социалния туризъм" на бедни българи и румънци (разбирайте - роми) с искане този въпрос да се включи в дневния ред на Съвета през юни. Тогава вече няма да се говори за никакъв Шенген, защото темата бе избутана чак за декември, и Цветанов можеше да подпише писмото на своите колеги, ако не му предстоеше отсъствие по извинителни причини. Вече имаме отговор защо правителството мълча три години, откакто в нарушение на основни принципи на европейската демокрация няколко държави извършваха масиран лов на нежелани роми, наричани за политическо благозвучие "българи" и "румънци": Защото е било съгласно, че става дума за лош материал, който не заслужава неговата закрила. В резултат на това всички българи и румънци независимо от етническите си корени вече са поставени под шенгенска карантина за неопределено време.

За разлика от Борисов и Цветанов румънските ръководители поне запазиха достойнство и напомниха на западните си партньори, че дискриминацията на европейски граждани противоречи на собствените им правила. Даже Европейската комисия се дистанцира от демарша на четиримата министри, въпреки че представляват богати и влиятелни държави, с които Брюксел няма как да не се съобразява. "Никоя страна членка, включително и Великобритания, не успя да ни даде доказателства, че има проблем със "социалния туризъм", заяви говорителят на ЕК по социалните въпроси Джонатан Тод. Според него работещите в Обединеното кралство граждани на други държави от ЕС получават "далеч по-малки ползи" от работещите британски граждани. Що се отнася до неработещите (т.е. ромите), те биха могли да кандидатстват за социални помощи само ако бъдат признати за "обичайно живеещи" във Великобритания, каквито очевидно не са новите пришълци от България и Румъния.



Къде е проблемът?



Очевидно властите в най-чистофайните европейски държави споделят вижданията на Борисов за лошия човешки материал от България (и Румъния) и предпочитат да го експедират обратно или ако може въобще да го застопорят на място (политически правилният израз е "интеграция на място"). Тъй като в ерата на европейското обединение не е удобно да се говори за сегрегация, депортация и пр., се изкарва оправдание, което не е лишено от истина, но е съпътстващ проблем. България и Румъния са обвинени, че не стават за Шенгенската зона, защото не напредват в борбата си с корупцията на високо равнище и с организираната престъпност. За свидетел се вика Европейската комисия въпреки нейното възражение да бъде забърквана в шенгенския дебат, който е извън пълномощията й. По нейно мнение България и Румъния са изпълнили техническите изисквания за Шенген и трябва да бъдат приети. Но периодичните й доклади по правосъдие и вътрешен ред, които констатират хроничните проблеми на двете държави, са удобно основание да се отлага безсрочно тяхното приемане в зоната без вътрешни граници. Тези доклади не са нищо друго, освен заплюване на управляващите елити в България и Румъния, които обаче се преструват, че божа росица ги ръси. Използването им от държавите, които най-много роптаят срещу наплива на "българи" и "румънци", е двойно обвинение срещу правителствата в София и Букурещ - защото с вътрешното ограбване на народите си чрез корупционни практики и престъпност принуждават най-бедните си слоеве да търсят спасение навън заради отсъствието на собствена държавническа грижа.

Усетила накъде бият, Румъния реагира незабавно - щом не ни щете, и ние вече не се натискаме за Шенген, заяви още в петък министърът на външните работи Титус Корлъцян. "Както досега сме живели без Шенген, така ще продължим и занапред. Ако сами ни поканят, ще бъде много добре", каза Корлъцян пред изданието "Курс". С което румънската върхушка обясни на прост език, че Европа й е свидна, но самата тя си е по-свидна. Същото разбиране споделя и българската върхушка, но поради цивилизационни причини й е по-трудно да го артикулира. Тя се разтовари от вина, като я прехвърли върху народа си, обидил я с протести в неподходящ момент.

Похвалите от Европа, с които Борисов толкова се гордееше, изведнъж се изпариха и на последния Съвет на ЕС България изпадна в небивала изолация. Само 10 от 27 министри подкрепиха кандидатурата й за Шенгенската зона. Едни просто си замълчаха, а други направо й дадоха да разберат, че вече я смятат за негодна не само за шенгенско, но и за европейско членство. В края на мандата на това правителство равносметката е следната: докато всеки от неговите предшественици допринасяше с нещо за европейската интеграция на България, сега за първи път можем да отчетем принос за нейната дезинтеграция от ЕС. Що се отнася до лошия човешки материал, очевидно положението му се е влошило още повече, щом вече не заслужава дори последния си премиер, който в началото така гнусливо се съгласи да го управлява.