Ескалацията на исканията, които ни заливат от всички посоки и медии, отчая и най-усърдните колекционери на народни мъдрости. Мой колега, който до миналата неделя притежаваше спретната колекция от 7 хил. щения, за 5-6 дни бил засипан с над 10 хиляди чисто нови. И спрял да събира. Сега обикаля улици, градинки, кафенета да предлага на протестиращите експертната си личност и муза за оформяне списъци, ултиматуми, декларации и протестантска книжнина. Получил е куп поръчки и номинации за обществени съвети, контролни комисии, две за министър и няколко за депутат. Кариерата на това ново лице в българската държавност предстои. Тепърва ще го виждате. Притеснява ме обаче лавината от искания, защото
разводняването е отчаяние
Обезвереният човек спира да мисли, отказва се да работи и започва да се вайка. Не вярва никому за нищо. Виновни са му всички и всеки. Когато отчаянието се превърне в омраза и избухне в гняв, отчаяният излиза на бунт без да знае, без да вярва и без да търси решение. Иска всичко, без да държи сметка за възможното. Но разводняването (flooding) е и добре позната стратегия за възпиране на бунтове, както знаят любителите на конспирационни теории. Ако народът е вбесен от цените на тока и иска едно: да спре грабежът чрез електромера, припомни му, че иска не само това. То е ясно, че иска и по-евтино парно, храна, лекарства. Иска сигурна работа и да не плаща данъци. Да не връща заемите. И да се маха кметът. Банкерите - в затвора. Циганите - знаете къде. И да вдигнат заплатите двойно. Като стане дума за заплати, другото отива на заден план. Продължавайте с нови и други искания. Накрая става каша, никой не знае какво точно иска, но скача на всеки, който не е с него. Накрая всичко губи смисъл. Разводняването е вариант на древната доктрина
divide et impera,
разделяй и владей. Казват, че преторът Алус Габинус така подчинил евреите, без дори да вади меч. Те всъщност искали свобода, после и своя държава. Габинус ги убедил да кажат как ще поделят властта, та да им я даде. Те се разделили на пет събрания, накрая се хванали за брадите и един другиму си изпочупили главите. Нямало кого друг и поканили Габинус за арбитър помежду им. И да сложи ред. Не мисля, че някой днес умишлено прилага специална тактика. Спонтанни тълпи сами се разделят. Ябълката на раздора е властта. Номерът на Габинус: вие се разберете и елате да ви дам властта. На 3 март имаше 3 сбирки, вчера 3 са само във Варна, общо са над 30. Когато всички добре се изпокарат и се псуват, тогава
ще дойдат обещателите,
които ще сеят обещания, за да берат народна любов във вид на гласове. Те са сладкодумни, плиткоумни, но имат дарба да знаят какво слушателите искат да чуят. И нямат скрупули да го кажат и да го обещаят. Без значение, че е невъзможно и ни чака разруха, ако се сбъдне дори 1 от 10 обещания. Едно от малко известните прозвища на Хитлер от периода след затвора (1928-1930) е Великият обещател (Der grosse Versprecher). За 2 години партията му увеличава изборния си вот от 2.6% на 18.3%. Талантливият обещател е обединител на разпокъсаните, смразени една с друга групички от бедни, гладни, болни, бесни и пр. протестиращи. Умее да вдъхне нова надежда на отчаяния, нова вяра на обезверения. Но не задълго, след изборите
Великият обещател става Фюрер,
остава все така ласкател на народа, но става обвинител и нападател. Гласовете, спечелени с любов, държи със страх. Става стратег. Великите обещания се превръщат в надути, високопарни програми, тезиси, планове и епохални замисли. Няма значение дали ще измисли "програмата 800 дни", "100 стъпки", плана ГОЭЛРО или направо идеята чу-чхе. Най-страшните провали винаги се предшестват от "гениални" идеи и "велики" стратегии. Добре, че днес няма у нас достатъчно талантлив обещател, щеше да е страшно.
Хляб даром няма,
каквото и да разказват обещателите. Държавата народ не храни, но от залъка му отнема. Обещанията за някакви бързи действия на властта, за нови закони и "да заживеем по-добре" могат само да ни докарат много по-тежка немотия. Днес е модерно да се обяснява, че могло да се развърже бюджетният дефицит, да се вземат назаем "2-3 милиарда" и "да дадем глътка въздух на бедния народ". Лъжа долна. Да допуснем, че ще опазим заема да не го глътне държавната ламя. Според синдикатите под границата на бедност живеят 23% от домакинствата, 1.66 млн. души. Не 3, а 6 млрд. лева заем да вземем и да ги дадем на бедните. Падат се по 3614 лева на човек. За колко време ще стигнат? За 3 месеца? За 6? А на седмия месец какво? Нов заем? Кой ще го връща? Илюзиите се плащат. Скъпо! Смислени икономически мерки, които най-скоро могат осезаемо да увеличат доходите, са онези, които намаляват безработицата. Работни места се създават най-много и най-бързо в дребния бизнес и селското стопанство. Високата заетост вдига заплатата на всеки зает.
|
|
|
Брой 4636 (59) 11 Март 2013
). Ако нещо добро е станало за България поради влизането в ЕС, то е било случайно, понеже интересите на големите държави в този момент са съвпадали с интересите на България. Така че България не може да чака никаква помощ от ЕС. А България е много дребна, за да се бори за своите интереси сама. Затова БГ се е лепяла винаги за някой "по-голям брат", и това е правилна тактика. Но лошото е че този брат никога не се е водил от интересите на БГ, той само е използвал Бг за маша, за да си удовлетвори някакви свои интереси. Така е отпреди турското робство (Византия, Турция, Русия, Германия, СССР, УСА). 
. Стига да му се предостави възможност, би се справил далеч по-добре от предходните министри на финансите и/или икономиката. Стига да бъде ангажиран, би могъл да разсъждава и действа обективно и добросъвестно. Не е алчен повече от нормалното, уверявам те. И не е дупедавец, което бе и продължава да е фундаменталният проблем на страната ни в областите, вълнуващи автора на статията.
