Финансовият срив и спадът на имотния пазар удариха Испания със загуба на жилища. Сега жертвите на кризата се борят с проблема, като създават собствен дом в мрежата от необитаеми сгради.

"Животът се променя, когато губиш всичко", казва Маноли Кортес. "Беше време, когато аз бях щастлива просто защото имах работа и се грижих за дома ми. Сега, на 65-годишна възраст, внезапно станах активистка." Тя седи в типичен испански хол: безупречно чист, пълен със семейни снимки и мебели от тъмно дърво. С ясните геометрични линии, плъзгащите се френски врати и самостоятелните балкони сградата много прилича на всеки новопостроен жилищен блок.



По-близкият поглед обаче ни разказва друга история



Следобедното слънце огрява бетонните стени, които са украсени с изписани със спрей плакати и лозунги. Най-красноречивият от тях е: "Да няма хора без дом, нито къщи без хора". Това е "Корала* Утопия" (Corrala Utopia), първата сграда от разрастващата се мрежа от доскоро необитаеми жилищни постройки в андалуската столица Севиля, която днес е заселена от жертвите на продължаващата икономическа криза в Испания.

Подобно на останалата част на страната Андалусия преживя строителен бум в началото на новото хилядолетие. Местните жители работеха като зидари, бояджии, дърводелци, чистачи, а цената на имотите растеше. Но през 2008 г. глобалната финансова катастрофа сложи рязко край на този цикъл. Без работа останаха огромен брой испанци, които след съкращението на социалните помощи се бориха да съхранят покрива над главите си.

През 2010 г. испанските банки изключиха от пазара 100 000 жилища, чиито обитатели бяха изгонени поради невъзможност да си плащат ипотеките. Макарена, квартал на Севиля, в който се намира "Корала Утопия", е с най-високо равнище на отнети жилища. В целия район на Севиля има около 130 000 празни жилища, които са



непродаваеми и не могат да бъдат дадени под наем



Миналата година 44-годишната Тони Родригес напуска дома си. "Не можех да си плащам наема и бях изгонена със съдебно решение. Не исках да вземам още заеми. Живеех на улицата и спях в колата си. Тогава хората от 15-M провеждаха всеки ден публични събрания на площада. Един приятел ми каза, че те могат да ми помогнат", обясни тя. (15-М е протестно движение на обикновените хора, което стана световноизвестно през 2011 г. по време на демонстрациите на възмутените.)

Те вземат едно просто решение. "Започнахме да говорим за възможността да превземем свободните сгради", казва тя. "Прекарахме четири месеца в планиране, преди да направим нещо, и аз много се страхувах от това, което може да ни се случи. Не знаех дали ще може да останем, или ще бъдем арестувани".

В крайна сметка бе избран жилищен блок, собственост на закъсалата строителна компания "Маехпа". С група жени в нейното положение Родригес влезе в сградата на 14 май 2012 година.

Сега общо 36 семейства са я превърнали в свой дом, сред тях са 40 деца. Доскоро бъдещето им изглеждаше безопасно. "Маехпа" е затънала в съдебни производства по несъстоятелност. Сегашният собственик на сградата, банка Ibercaja с централа в Сарагоса, влезе в серия от преговори с жителите на "Корала", които имат силна местна подкрепа. Животът обаче носи предизвикателства. Само две седмици след създаването на общността в "Корала" бе спряно електричеството. Скоро след това бе спряна и водата въпреки заявлението на обитателите за колективно плащане. Сега жителите трябва да използват обществен щранг.

През последните седмици са създадени още 4 общности "Корала" в по-малките градове в Андалусия и ощ,е една в Малага, където статистиките за безработицата и за празните къщи са дори по-високи, отколкото в Севиля. Те допълват съществуващите вече в Малага пет общности, които варират от 5 до 18 семейства. В края на януари "Корала Либертад" (Corrala Libertad), общност от 7 апартамента в квартал Триана, получи законови права да действа като жилищна кооперация.

За обитателите на общността "Корала Утопия", която през декември 2012 г. получи наградата на Асоциацията за правата на човека на Андалусия, тези промени са окуражителни. 67-годишната Ана Лопес е една от най-възрастните представителки на общността. Тя живее със 71-годишния си съпруг Панчо, бивш танцьор на фламенко, който през последните няколко години прекарва три инфаркта, има байпас и страда от усложнения, свързани с астма и диабет. Въпреки тежкото му здравословно състояние



двамата бяха изгонени от дома им



миналата година, след като не можеха да го изплащат. Преди да се присъединят към "Корала", те спали няколко седмици в коридора на бившия им блок.

"Аз имам внуци, споделя Ана Лопес. - Когато умра, бих искала да знам, че те имат работа, дом и щастлив живот. "Коралас" имат значение. Те са пример за хора, които се борят. Те показват, че можем да помогнем на себе си и един на друг. Не знам какво бъдеще ще има всеки от нас, но по един или друг начин аз вярвам, че това ще бъде успешна борба. В противен случай нямаше да мога да спя нощем."

--------

* "Корала" е характерна жилищна сграда с множество малки апартаменти, построена за пръв път от местните власти в Мадрид за новопристигащите имигранти през XVI век, масовото им строителство е през XIX век.