Наскоро някой се обзаложи във "Фейсбук", че Бойко Борисов ще се сърди на народа по-дълго и от Иван Костов. Нямам съмнение, че ще е така. Но и народът има немалко основания да се сърди на Крали Бойко, задето не съсече главите на змея, както обещаваше, и накара народа да яде асфалт, докато си плаща сметките за тока. Правителството се провали с гръм и трясък, но упорито отказва да изконсумира вината. Откакто хвърлиха оставка, премиерът и повечето министри опразниха телевизионните екрани, изпокриха се из канцелариите, а някои дори са на път да хванат тендовагинит от полагане на подписи под договори за обществени поръчки. Накратко - властта дезертира от общественото бойно поле и остави протестиращите да се взаимноизключват. А през това време се залови спешно да довърши поетите преди мандата поръчки и



да намести хората си по трасето на паричните потоци



Бедата е, че не дезертираха само управляващите. Опозицията също излезе в неочаквана ваканция и се отдаде на разпътството, наречено редене на листи. А исканията на протестиращите отпрати за следващия мандат с оправданието, че няма време и легитимност. Сниши се и новият кандидат за месия Меглена Кунева, барабар с гражданите си. Протестите я свариха неподготвена и удариха по слабите й места - защитата на потребителите и безогледната приватизация на ЕРП-тата от царско време. Напомниха на публиката, че "новото" е добре забравено "старо".

Изхабената и деморализирана политическа класа на прехода абдикира от задълженията под прикритието на удобния претекст, че народът й няма доверие. Случи се нещо парадоксално. След като народът три години и половина търпя правителството да задоволява прищевките на частни и корпоративни интереси и накрая реши да му предяви сметка и да му припомни клаузите на обществения договор, премиерът се фръцна и му обърна гръб с абсурдното извинение, че вече не може да направи нищо за протестиращите. Да припомним - цел на протеста беше не свалянето на кабинета, а намаляването на цените на тока. Но пред риска да засегне разни интереси в енергетиката Борисов предпочете първото. Той сам го избра, не народът. А "капката кръв", с която се оправда, беше само специален ефект. Пролича си още в оправданията за дезертьорството: "Аз няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хора или съответно няма да има политически дебат, а ще се плашим с протести". Управление, в което полицията се бие с хора!!!



Чие е това управление?



Кой ръководи тази полиция? Кой го допусна? На тези въпроси Крали Бойко не счита за уместно да отговаря, вдигат му кръвното. Дезертьорството бе облечено и с още един нонсенс. "След като така са поставени въпросите, държавата има нужда от нов кредит на доверие, хората да определят как ще се управлява оттук нататък", тросна се Борисов навръх оставката. Но нали, ако искаше хората наистина да определят, щеше да се съобрази с тях още сега, до края на мандата. Да им покаже, че незаслужено го атакуват. Какво му пречи отсега да си презареди кредитната карта? Но не, той хвърли оставката и страхливо се скри, избяга, отказа директна среща с улицата. Не стига това, ами дори пробва предизборна кражба на мъченика на революцията - Пламен Горанов, като си присвои саможертвата му с деня на траур. Впрочем накрая ще се окаже, че протестите са послужили като удобен претекст на Борисов да напусна отдавна потъващата лодка, пробита финансово от самозвания Брад Пит с очилца. И че оставката е по съвсем други причини.

Протестът срещу старите партии не се хареса и на опозицията. "Възможностите на този парламент са изчерпани и единственият изход са изборите", побързаха да заключат от БСП и ДПС и свиха безпомощно рамене срещу разбунтувалата се срещу мизерията и глада тълпа. Така със собственото си дезертьорство само улесниха бягството на властта. Каква развръзка обаче могат да предложат изборите? Вотът ще възпроизведе и в следващия парламент все същата изхабена политическа класа, срещу която хората днес недоволстват. Нима избирателната урна е в състояние



да изгори греховете на старите партии



и да им придаде изцяло нова легитимност? Едва ли. Да не забравяме, че и в момента всички те обитават Народното събрание по силата на народния вот, сиреч напълно легитимни са въпреки отказа им да си изпълняват задълженията. С какво новата ситуация ще е по-различна?

Но и властта, и опозицията бяха окуражени от хаотичните лутания на улицата, от взаимно изключващите се искания и свръхамбициозни планове за прекрояване на системата, от сполучилите опити за разцепление сред протестиращите, които заслужават отделно внимание. След първоначалния уплах от избуялото недоволство партократите бързо се окопитиха. Видяха, че насреща си нямат организирана и солидарна общност, способна да ги измете безапелационно, а някаква объркана младеж със зачатъчна политическа култура, която старите демагози неутрализираха по изпитаната технология на дубликатите. Стигна се до абсурдната ситуация да се питаме кое крило на протестиращите зад кое искане стои. А през това време дъртите политически хиени се топлят на догарящия революционен огън и усилено редят листи. Редят ги по старите познати правила, скроени по мярката на статуквото, без риск от внезапен пробив на нови конкуренти, с пълната убеденост, че след изборите всичко ще е различно. Тече последно раздаване на картите между опитните картоиграчи на прехода. За пръв път обаче няма печеливша комбинация. Много е вероятно новата им легитимност, придобита чрез избори, да издържи само няколко месеца, преди електоратът отново да ги нарита. И тогава ще бъдат изправени пред две възможности - или сами да отворят политическите двери за по-широко участие на гражданите, или да въвлекат страната в перманентна криза с очаквано лош край.