Яне Янев и Искра Фидосова ревностно пазят своите сделки и доходи от хорски очи, но алчно надничат в джобовете на редовите граждани, дръзнали да изразяват мнение. |
Свободомислието е най-големият враг на това мнозинство,
защото то надделя над наглостта и лобистките му закони и го принуди да си иде без време четири месеца преди края на мандата. Развалиха се куп калимери, обещания и нагласени сделчици. Едни пари не успяха да се прелеят в частни джобове и партийни каси. Един куп законопроекти за "наши хора" не успяха да минат. Четиримесечните заплатки, бонуси и партийни субсидии също изгоряха.
Затова в 12 без 5 в пълно единодушие депутатите взеха, че приеха на първо четене един малоумен закон, с който тотално ще объркат публичния регистър. Така до заемащите висши постове в държавната администрация, които в никакъв случай не са изброени изчерпателно, ще се наредят шефовете на всички частни фирми, чиято дейност е регулирана от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, ръководствата на нестопанските организации с общественополезна дейност, ръководствата на синдикатите, както и кандидатите за президент, вицепрезидент, народни представители и евродепутати. Като оставим настрана пълното погазване на Закона за нормативните актове откъм срокове и правила, този законопроект нарушава директно Европейската конвенция за правата на човека, тъй като
задължава гражданите да разкриват своя лична информация,
която е защитена и от международното, и от вътрешното право. Принципът е, че личните данни са тайна, и единственото изключение от него са политиците, които според трайната практика на Европейския съд за правата на човека, както и на българския Конституционен съд са принудени да търпят публичност повече от всеки друг заради постовете, които заемат, и за да бъде опазен общественият интерес.
Затова мотивите в законопроекта на "Янев, Цветанов, Фидосова и Ко." са смешни и неграмотни. Тях обаче вече си ги знаем. По-изненадващо е поведението на онези депутати, включително от опозицията, които като марионетки гласуваха на първо четене, без дори да се противопоставят на формално основание, например че не е спазен 14-дневният срок за обществено обсъждане, или че няма финансова обосновка, нито анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Протестиращите - кой в палатка, кой на митинг - и те не разбраха какво им скроиха зад гърба управляващите, които без друго и в момента имат достъп до данъчните и имотните им декларации, банковите им сметки, трафика им в интернет и телефонните им разговори.
Да контролираш и изнудваш хората е лесно и любимо занимание
на милиционерите във властта, които по цял ден скучаят на работните си места.
И се получава удивителна картина като по Оруел - половината държавна администрация, включително шефовете на държавни и общински предприятия, както и членовете на бордовете на компании с държавно участие, тънат в удобна мъгла. В същото време частни компании, неправителствени организации, работещи в обществена полза, и гражданите, които желаят да влязат във властта, ще бъдат осветени. Това е логичен завършек на мандата на ГЕРБ, който направи всичко възможно да укрие всяка стотинка, която е усвоил, и принуди малкото неподчинени му медии да водят пунически войни, за да разберат как все по-раздутата и все по-безполезна администрация харчи отънелия бюджет за бонуси, сделки без търг и всякакви съмнителни субсидии.
Известно е, че когато властта е прозрачна за гражданите, а гражданите са непрозрачни за властта - това е демокрация. Обратното -
когато властта е непрозрачна за гражданите, а те са прозрачни за нея - е тоталитаризъм
В този лабиринт българите очевидно няма да спрем да пребиваваме и през този век, ако съдим по наглите стремежи за всячески контрол върху свободомислещите членове на обществото. Само че, преди да приемат некадърния си законопроект, управляващите да бъдат така любезни да ни обяснят: Каква сума достигнаха партийните им пари, върху които не плащат данък? Какви премии си раздадоха по учрежденията и тази Коледа? Как едни и същи бенефициенти се облажиха с европейски и бюджетни пари? Какъв е произходът на средствата на вътрешния министър, с които си купи апартаментите? Как натрупа първоначалния си капитал премиерът? А президентът? Кой подава и плаща на лидера на РЗС фойерверките и димките, които от години хвърля около властта?
Когато отговорите станат ясни, тогава ГЕРБ и РЗС ще могат да претендират за каквото и да било. А дотогава на всички, които още се заблуждават, че мнозинството в парламента се състои от демократи, които са с десни разбирания и нямат нищо общо с авторитарните рефлекси - честита новата 1984 година!