"Съдебният процес ще покаже дали може да вземем политически решения. Не можем да решим предварително. Когато станат известни извършителите, може да обмислим включването им в списъка." Така миналата седмица председателят на Европейската комисия Жозе Барозу отговори на въпрос дали Европейският съюз ще включи военното крило на ливанската шиитска групировка "Хизбула" в черния списък с терористични организации.

На шестия месец след атентата България склони да назове публично "Хизбула", смятайки, че ще извади големи политически дивиденти от това. Вътрешният министър Цветан Цветанов си въобрази, че като посочи заподозрените, те автоматично ще бъдат приети за виновни.

МВР-шефът не се поколеба да заяви официално, че "двама от тримата, замесени в атентата, са членове на военното крило на "Хизбула". Изявлението дойде неочаквано дори за президента Плевнелиев, който беше свикал 6-часово заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. И досега се твърди, че по време на закрития форум изобщо не е било взимано решение да се дават конкретни данни, още по-малко пък да се сочи кой точно стои зад атентата. След това Цветанов дори обяви, че имало данни, че терористичният акт е финансиран от "Хизбула".

От изявлението на Цветанов остана само формулировката "налице е обосновано предположение", че "Хизбула" стои зад подготовката и извършването на терористичния акт.

От това, което е публично известно до момента, разследването е много далеч от съдебния процес, за който Барозу говори.

Ето какво е свършено по случая според МВР-шефа: Две лица са установени с истинската им самоличност. Те имат паспорти от Австралия и Канада, от 2006 г. живеят в Ливан. Фалшивите им шофьорски книжки са изработени там. На територията на Европа и в България са влезли с истинската си самоличност. После са ползвали фалшиви шофьорски книжки от Мичиган за легитимирането си в страната, с тях са наемали коли и са се регистрирали в хотели по Българското Черноморие.



Всъщност не се знае най-важното - кой е атентаторът



Знаят се помагачите, знае се, че са били студенти в Ливан по инженерни науки, че били обучавани във военни лагери, че били на едно или друго място. Но разследващите нямат все още представа кой е извършителят. Трябва да се отбележи, че при обявяването на обоснованото предположение за "Хизбула" Цветанов остави впечатлението, че е разкрита самоличността на атентатора. Ден по-късно обаче шефът на ГДБОП Станимир Флоров уточни, че не се знае кой е взривеният терорист. Той очевидно продължава да е загадка и за всички специални служби по света.

Очевидно по съвет от т.нар. партньорски служби Цветанов, а и Борисов направиха разграничение между военно и политическо крило на "Хизбула". "Ние винаги сме разчитали на добрите си отношения, които са от взаимен интерес, между българското правителство и правителството на Ливан и се надявам, че при съответните съдебни следствени поръчки, които ще бъдат възложени - някои от тях вече са изпратени на компетентните власти, както на Ливан, така също на Австралия, на Канада и на други партньорски служби, - ще можем да получим пълна подкрепа относно продължаващото разследване на този терористичен акт", заяви вътрешният министър. Ливанският премиер Наджиб Микати веднага изрази готовност да сътрудничи на България. Оттогава обаче - повече от месец по-късно,



по линия на това сътрудничество няма абсолютно нищо



Дори за кратко имаше задочен спор между шефа на ГДБОП и главния прокурор Сотир Цацаров. Първият бързаше да обяви, че са пратени съдебни поръчки, с които от Ливан се искат двамата известни за разследването помагачи. Цацаров обаче бързо охлади очакванията, като съобщи, че няма нищо подобно, все още се конкретизират данните и тази работа не е толкова проста. По някое време беше цитиран източник от ливанските правораздавателни органи да казва, че България е помолила Ливан да съдейства за "установяването на важни връзки и информация" за местонахождението на отговорните за бомбения атентат. Според източника, пожелал анонимност, искането било предявено във връзка с доклада от българското разследване, връчен в ливанското външно министерство. Ливанските власти обаче отрекли някой от двамата заподозрени членове на военното крило на "Хизбула" да е влизал в Ливан легално, съобщи местният вестник "Л'Ориан льо жур".

Така на практика увисна и твърдението, че са направени съдебни поръчки за предоставянето на заподозрените от страна на Ливан. Всъщност след като българските власти получиха адмирациите на САЩ, Великобритания и Израел с твърдението за "Хизбула", цялата история постепенно потъна във всевъзможни догадки.

Например, появи се "обосновано предположение" от канадска медия, че канадецът, заподозрян за организацията на атентата в Бургас, имал роднинска връзка с извършителя на атентата. Твърдеше се, че ДНК тест потвърдил семейна връзка между терористите. Все още не било установено обаче дали човекът, носил бомбата, също е канадски гражданин. Каква точно е връзката също все още не било ясно.

За да се върже версията, бе цитиран и експертът Мат Левит от вашингтонския Институт за близкоизточна политика. Според него в редиците на подкрепяното от Иран движение роднинството между членовете било често явление: "При операциите си "Хизбула" често използва хора, които имат семейни връзки помежду си или са израснали заедно, тъй като тези дългогодишни отношения обвързват членовете и за разузнаванията е много по-трудно да проникнат в мрежите им".



Президентът Росен Плевнелиев неведнъж каза,



че е добре да се информира обществеността как върви разследването. След всяко негово изказване следваха публични словесни шамари от Цветан Цветанов, който дори обяви, че "длъжността "президент" е само протоколна, какво зависи от него, той може само да говори".

Подобно нещо се случи и с бургаската следователка Станелия Караджова, която даде интервю в опит поне малко да осветли атентата и разследването му. Тя каза, че имало данни за един от помагачите, че щяло да има следствен експеримент с взривяване на автобус, че била открита СИМ-карта от марокански оператор, че бомбата е 2 кг тротилов еквивалент, че вероятно човекът, който бе разкъсан от взрива, не е самоубиец, както постоянно твърдеше вътрешният министър.

Последваха куп удари срещу нея от МВР, и то какви - наредена бе проверка, после бе отстранена от разследването, защото не била съгласувала изявленията си с наблюдаващия прокурор. Стигна се до поредното абсурдно твърдение на Цветанов, че ако било за вътрешен акт, можело да се говори, но понеже ставало дума за международни работи - не можело. А той беше ли питал наблюдаващия прокурор, когато разказваше още по-големи подробности със съмнителна достоверност?

"България е също толкова сигурна държава, колкото е сигурно да отидеш на кино в САЩ, да се качиш на автобус в Лондон, да се качиш на влак в Испания", обяви главният секретар на МВР Калин Георгиев преди време. Той обаче пропусна една голяма и съществена разлика - че там само за дни бяха установени атентаторите, а пък само за седмици живите от тях получиха тежки присъди. Такъв финал обаче тук не се очертава. Вместо това сме затънали във взривоопасната смес от политика, дипломация, интереси, полуистини и внушения.