- Мамо, протестът кон ли е? - попита шестгодишната дъщеря една позната онзи ден.

Тъкмо да се почудя и посмея, и се сетих отде идва този прекрасен въпрос - по телевизията тъкмо тогава вървяха новините и момиченцето с половин ухо бе дочуло за поредната политическа сила, която "искала да яхне протеста". Или за поредните протестиращи, които няма да допуснат



"някой да им яхне протеста".



Тогава не, а по-късно се замислих какво животно е протестът. Подхожда му да е кон. Нямам предвид точно интерпретациите в изкуството на всичко, което е протест, бунт или въстание - примери много (библейски апокалиптици, живописци като Петров-Водкин, дори кабарета с еротико-революционни амбиции харесват образа на избеснелия кон). Съдбата на това добиче ме замисли. Доста опитни (и неизбежно цинични по тази причина) коментатори, анализатори и политици къде явно, къде под сурдинка заявиха, че "улицата", разбирай протестиращите, неизбежно ще бъде излъгана. Защото това им е съдбата на протестиращите, винаги са излъгани - исторически.

Това, разбира се, е хем вярно, хем не съм склонен на такова обобщение. Освен ако под излъгани разбираме, че всички протестиращи няма да се сдобият с високи служби, или пък ще им опростят сметките за ток и парно - сега и во веки веков. Нито всички ще се сдобият със служби, нито ще им опростят сметките, то е сигурно. Просто никога не става така. Но протестите нещо постигат, далеч нямам предвид оставките. Протестите постигнаха това, че разтърсиха из основи взелото да се бетонира самочувствие на политическата класа, размразиха някакви пластове на скромност и самокритичност у нея, които смятахме за отдавна вкочанени. Повярвайте, поне за десетина години напред т.нар. "политическа класа в България" ще намали нивата на демонстративна арогантост и пустословие. На корупция и манипулативност едва ли - то е сложно. Но като резултат все е нещо.

Само че е редно да признаем: конят на протеста, за да иде някъде, където има смисъл цялото му откъсване от веригата, наистина



следва да бъде яхнат



Защото два са иначе възможните резултати от отвързването. Или някой все пак ще го яхне, за да го отведе там, където смятаме, че ще е по-добре (повече паша, по-ясни правила, по-свободно движение). Или конят ще тропа и блъска с копита известно време, докато го озаптят и вържат, възможно в по-тясна конюшня отпреди. Това тропане и блъскане може да се изроди в поразии. Не очаквам такъв сценарий тук и сега, но се е случвал. Примери за подобно отвързване и блъскане в историята много. Изумително пророчество за подобни алтернативи е така нареченият "Сън на Разколников" в известния роман на писателя Достоевски. Това поразително вглеждане в бъдещите социални потреси на Русия не е останало незабелязано, но си струва и днес да го напомняме непрекъснато: "Привиждаше му се в болестта, че целият свят е осъден на някаква страшна, нечувана и невиждана язва-мор... Хората... побесняваха и полудяваха отведнъж. Ала никога, никога не бяха смятали себе си за толкова умни и така непоколебими в истината, както се смятаха заразените. Никога не бяха считали за по-непоколебими своите присъди, своите научни изводи, своите нравствени убеждения и вярвания. Цели селища, цели градове и народи се заразяваха и обезумяваха. Всички се мятаха в тревога и не се разбираха един друг, всеки мислеше, че само в него е заключена истината...

Не знаеха кого и как да съдят, не можеха да се съгласят кое да смятат за зло, а кое - за добро. Не знаеха кого да обвинят, кого да оправдаят... В градовете по цял ден ечаха камбани, свикваха всички, но кой и за какво ги вика, не знаеше никой, а всички изпитваха тревога. Зарязваха и най-обикновените занаяти, защото всеки предлагаше свои мисли, свои поправки, и не можеха да се споразумеят... Тук-там хората все пак се събираха в група, споразумяваха се да направят заедно нещо, заклеваха се да не се разделят, но тутакси подхващаха друго, съвършено различно, отколкото сами предполагаха преди малко, почваха да се обвиняват един друг, начеваха да се бият и колят..."

Та вторият вариант е протестиращите да не повтарят мантрата



"Ние мразим политиката,



ние не щем да правим партия, не искаме да влизаме в парламента". Това в превод означава: "Ние сме лудо конче, което харесва свободните подскоци. Скоро ще се уморим, тогава - да заповяда отгоре, който пръв сколаса."

Всяко масово излизане на улицата е политика, всеки лозунг е политика, всяка дума пред тълпата или камерата е политика. Другото е медитация, молитва, исихия. В тези неща също има смисъл, но е ясно, че човешките общества се управляват с политика, както е ясно, че конят е отдавна опитомено животно. Ако сте го пуснали на мегдана, но не желаете или не умеете да го яздите самите вие, все ще се намери кой. Може да се окаже най-тъпият ездач, с най-налудния блясък в очите.