|
| Темелко Нешков |
- Г-н Нешков, как един човек може да запази будния си дух толкова години?
- Духът няма възраст. Слава Богу, през всичките тези години не съм изпитвал или изпадал в отчаяние или разочарование. Активно се включих в борбата срещу фашистка Германия и стигнах до Сремския фронт. Бях част от ВМРО и много преди приключването на Втората световна война категорично се противопоставихме на новия поробител в Македония - най-жестоката форма на сталинизъм - преследване на инакомислещи, избиване на българи, мъчения и масов разстрел на политическите противници. Всичко това продължи до края на 70-те години, когато единственото ми спасение от поредния затвор бе бягството в Западна Европа. Все пак бях само на 49 години, а 12 години от тях бях прекарал по титовите затвори и лагери. Спасението за семейството ми бе закрилата на ООН, която получихме.
- Тогава ли спря активната политическа борба?
- Тогава спрях само да поглеждам дали има някой под прозореца и престанахме да говорим тихо у дома. Политическата битка придоби друга форма. Извън чисто битовите неща, които трябваше да уредим, на първо място бе да разграничим провокаторите от автентичните политически емигранти. Да не забравяме, че зловещата УДБА на югодиктатора Тито действаше със същата жестокост както на територията на бивша Югославия, така и в демократичния свят - в Европа, САЩ и Канада. Стотици са избитите след 1945 г. в западния свят противници на титовия режим. Сред тях има дипломати, учени, лекари, писатели, философи, обикновени демократи, включително и младежи на по 20-ина години. Не забравяйте, че известните в днешно време военни престъпници като например един Желко Ражнятович-Аркан започнаха "полицейската си кариера" като наемни убийци на УДБА в Западна Европа. Техните гурута, техните шефове бяха не по-малко жестоки - това бяха ръководителите на УДБА като зловещия Иван Бабамов, преименувал се на Иван Бабаноски. Той, който лично измъчваше, преследваше стотици македонски патриоти - много от тях не издържаха и не са между живите, днес се представя за професор и разузнавач. Друга част бяха идеолозите на най-масовите кланета след Втората световна война в Европа - в Хърватия, Босна и Херцеговина - в Сребреница, Косово.
- Как се преодоляват подобни трагедии? Изпитвате ли гняв или разочарование?
- Нито едното, нито другото. Омразата ми е чужда. Винаги съм изпитвал отвращение от такива хора. За мен примерно Бабамов е спрял да бъде не просто гражданин, а човек още при първата ми среща, при първия ми арест, заплаха и побой. Проблемът е, че той замърсява душите, съзнанието и сърцата на младите. Но това не е моя лична драма или поражение. Това е престъпление на всички онези, които участваха "в промените" през последните 25 години и не разкриха истината за трагедията след 1945 г. Това е една от причините те да бъдат пометени от обществото... Кой иска отново да дойдат на власт "първите демократи" в Македония и България? Никой, защото те заложиха на личната си икономическа промяна и свобода, а изоставиха политическата и духовната...
Живеем в условията на тотална промяна. Тя остава неразбираема за хора, чийто хоризонт приключва около къщата им - в най-добрия случай до Сливница. Оставането в управлението не зависи от нулите в банковата сметка. Но това е остарял политически-милиционерски манталитет.
Аз се опитвам да разбера глобалната промяна, която започна през 2007-2008 г., а те ми говорят за неща, които не са си и помисляли дори да кажат на глас преди 40-50 години. Хубавото е, че този път не се чака по няколко десетилетия за промяна...
- Казвате, че се опитвате да разберетe какво се случва. Как се ориентирате?
- Живеем в безкраен информационен поток. Слава богу, част от качествената информация е и безплатна. Опитвам се, без да преча на децата си, да ме "светнат" как повече да използвам новите технологии. Ех, не се справям с всички апликации. От време на време активирам детски приложения, но и там има какво да се научи. Категорично предпочитам електронното пред печатното издание на вестниците. Вижте, за броени минути човек може да научи в детайли какво се случва в съседните страни, в Европа, в света - без да зависи от конвенционалните медии...
- Няма как да не ви питаме и за отношенията България-Македония. Какво мислите за последните сътресения в отношенията София-Скопие?
- Интересен пример. Вижте как само за няколко седмици бяха пометени тези "политици-патриоти". От двете страни на границата, особено в управлението, има хора, които търсят омраза и противопоставяне. В такава ситуация корупцията процъфтява най-добре... Как е възможно през 2013 г. да говорим отново за блокади, за бугараши, косовци, босненци... Много ми е болно, когато чувам как хората определят съседа си по един примитивен начин. Гражданинът - и в София, и в Скопие, преди всичко трябва да бъде свободен - политически и икономически. Тези, които се противопоставят на това, ще загубят много бързо всичко, независимо каква власт, пари и властови ресурс притежават. Свободата няма граници. Това са хора, които ни връщат назад, към омразата, ненавистта, а хората искат да живеят свободно и както младите се изразяват - "френдли".
- Очаквате ли още сътресения?
- Ние сме в началото на дълбоки промени. Живеем в условията на първата глобална промяна, съпътствана с гигантска IT революция... Промени ще има не само в София. Промени ще има в Гърция, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора... Разбира се, след еуфорията ще дойде изтрезняването и в Прищина и Тирана. Всички тези държави страдат от едно и също - демодиктатура, както аз си я наричам - навсякъде на хартия има демократични институции, но всички те са прогнили от корупция и са контролирани от организираната престъпност. За първи път може би от XVIII век има такава огромна пропаст между последните две-три поколения и младежите, които са сега на 16-24 години. Те няма да вземат властта днес, но те ще я променят и вече го правят. Аз лично се радвам, че благодарение на тях и аз ще живея по-свободно. И в това съм абсолютно убеден, както бях сигурен преди 70 години, че диктаторският режим на Тито ще пропадне.
