Месец след началото на протестите срещу енергийните монополи страната е залята от искания за кметски оставки. В повечето случаи на мушката са градоначалници на ГЕРБ. Някъде вълненията срещу кметовете са инспирирани от БСП, другаде са естествено следствие от хаоса в желанията (иска се всичко, веднага). В крайна сметка се оказва, че Бойко Борисов е бил най-важният темел в структурата не само на изпълнителната, но и местната власт. Оставката му събаря цялата управленска къща - от стените до керемидите.



Първа бе Варна,



която единствена до момента върви към предсрочни избори за градоначалник. Именно оттеглянето на дългогодишния кмет Кирил Йорданов стимулира протестите срещу колегите му от другите градове - щом той може да падне, значи всеки може. Демонстрациите във Варна започнаха с искания за по-ниска цена на тока, но постепенно главна мишена на гнева стана сградата на общината.

Йорданов заяви тези дни, че пренасочването на недоволството е станало под давление на лидера на БСП-Варна Борислав Гуцанов и фармацевта Веселин Марешки. В думите му има истина, но малка част от нея - няма как двамата, или която и да е партия, да изкара няколко недели поред десетки хиляди варненци по улиците. Всички те искаха кмета да си ходи.

Йорданов подаде оставка заради "моралния дълг" към самозапалилия се Пламен Горанов. Останалите събития във Варна са известни, едва ли може да се добави повече. Но е редно да бъдат очертани перспективите: блокиране на общинския съвет (гражданските комитети са разединени, едни искат разпускане на съвета, други - да остане. Процедура за разтурване на местен парламент няма, би било юридически прецедент); неяснота около реализирането на инфраструктурни проекти за стотици милиони левове; кметски избори, при които фаворити ще бъдат дискредитирани и вече отхвърлени от варненци хора (добре известните им и омръзнали общинари); хаос, популизъм, усърдно раздаван от т.нар. лидери на протестите (много са, непрекъснато се карат взаимно). В крайна сметка Варна въстана срещу олигархичния кметски модел, свали градоначалника, но дали ще се управлява по-честно и компетентно не се знае. Мечтаният розов хоризонт тъне нейде в мъгла.

Жителите на другите градове се възхищаваха от смелостта и гражданската будност на варненци, но е добре сега, след революцията, да погледнат с техните очи. Напред е безпътица. Не по-различна от досегашната. Нищо чудно тя да се настани и в други населени места, ако кметовете паднат. Това не е подтик към пасивност, а опит за трезва преценка за бъдещето. Добре е да събориш стар прогнил властови модел, но не е добре, когато не знаеш какво да вдигнеш върху него.

След морската столица бунтове срещу кмета настанаха и в Пловдив. Те, както и протестите в другите градове, са по-малобройни, с доста по-нисък заряд. Най-вероятно Кирил Йорданов ще остане единственият детрониран кмет. Но любопитни сценки пред и зад кулисите се разиграват на много места.

Преди седмица оставката на пловдивския градоначалник бе поискана от Сергей Станишев. След Йорданов



трябва да си ходи и Иван Тотев,



заяви лидерът на БСП. Кметът контрира: Това е упражнение по събиране на електорат. Атаката на Станишев се оказа удобна за Тотев, защото така соцлидерът партизира обществените настроения. А знае се, хората по площадите не обичат партиите.

Протестиращите срещу Тотев не са многобройни. Но пък са гласовити и лозунгите им са ясни: "Оставка", "Кмета вън", "Тотев, не забравяй, че няма да си вечно кмет. Бъди мъж, подай си оставката", "ГЕРБ пада заради хора като кметовете на Пловдив и Варна", "Бойко си отиде, Тотев е на ред", "Метла народна. Пролетно почистване на корумпирани политици". Част от протестиращите недоволстват от наредбата за рекламните табели в центъра, която изисква архитектурен проект. Други се гневят на увеличените местни налози. Общата данъчна тежест според протестиращите скочила непосилно - с 40%-50%. Ставките са съизмерими с тези в другите градове, отговориха от общината.

Тотев засега демонстрира хладнокръвие, но не се знае дали и протестът срещу него няма да ескалира постепенно. Това зависи от общата ситуация по улиците и площадите в страната.

Вълненията в Пловдив са пряко следствие и от една предизборна хрумка на стария кмет Славчо Атанасов. В началото на 2011 г. той премахна таксите за ясла. През 2012 г. Тотев ги върна. В условията на криза бе увеличена и сумата, която родителите плащат за малчугани, давани на детска градина. Сега не малко пловдивчани искат старото положение - по-евтина забавачница и безплатна ясла.

Пловдивски медии развиха тезата, че оставка на Тотев е по вкуса на Атанасов, тъй като той смятал да се кандидатира отново.



Исканията за оставка не подминаха и Йорданка Фандъкова



Столичният протест на 10 март взе и нея на мушка. Причината - произволът в "Топлофикация".

Засега редиците на протестиращате срещу Фандъкова са рехави, липсват всекидневни демонстрации под общинските прозорци, както бе във Варна срещу Йорданов. Антикметските вълнния в София носят белезите на стихийност, приличат на инерция, която малко насила се е довлякла в столицата. Но е факт, че проблемите, заради които хората въстанаха срещу местната власт в страната, ги има и в София. Често в тройно по-големи размери. В този смисъл Фандъкова до момента е галеник на съдбата. Може би защото е научила добре от Борисов някои популистки уроци. Така например преди седмица тя поиска оставките на двама районни кметове. На ръководителя на "Изгрев" Димитър Димитров заради неясно увеличение на възнагражденията на подчинените му, а на Стоян Начев ("Триадица") заради шофиране в нетрезво състояние. И двамата бяха лични назначения на Фандъкова. Тя поиска оставките при правителство в оставка, при очертаващи се предсрочни избори. Дали щеше да бъде така твърда, ако площадите не бяха изпълнени с хора, а трусовете не бяха разклатили из основи ГЕРБ?



Кметски оставки бяха поискани още в Хасково и Добрич



Събитията в южния град наподобяват варненския сценарий. Преди няколко дни на централния площад "Свобода" бе стартирана подписка за оставка на Георги Иванов. Той управлява града четвърти мандат, бе издиган и подкрепян от различни партии. Местни медии цитират Иванов да казва, че би сдал поста, ако противниците му съберат 26 000 подписа - толкова, колкото е спечелил той на последните местни избори. В резултат на което във "Фейсбук" е отворена страница, която призовава хасковлии да съберат нужните парафи.

В Добрич скандиранията "Оставка" срещу Детелина Николова са заради високата такса смет и скъпата вода. И тя е дългогодишен кмет - в момента тече 3-тият й мандат.

Рехаво недоволство се появи и срещу 35-годишния градоначалник на Видин Герго Гергов (БСП). Проблеми, макар от друг характер, има и срещу Златко Живков в Монтана. Кметът, който управлява четвърти мандат, е обвиняем за отклоняване на средства от такса "Битови отпадъци" и нарушаване на правомощия при провеждане на обществена поръчка. На 4 март състав на Софийския градски съд реши искането за отстраняването му да се гледа от магистратите в Монтана.

България едва ли ще бъде залята от повсеместни предсрочни избори за кмет. Но е факт, че в много градове има основателни негодувания срещу общинарите. В страната ври и кипи. Протестите събориха правителството, предизвикаха предсрочни парламентарни избори, изгониха и кмета-емблема Кирил Йорданов. Логично е да треперят доста негови колеги.