В годините, когато всички говорят за облекчения за бизнеса, обявени за приоритет и на новото служебно правителство, Националната агенция по приходите (НАП) се движи точно в обратната посока. Преди дни тя пусна напомнително писмо, че "годишна декларация за облагане с корпоративен данък са длъжни да подават и фирмите, които не са осъществявали дейност през 2012 г.". Те трябвало да попълнят отделен формуляр, в който да декларират, че за предишната година не са имали дейност и не са отчели приходи или разходи. Декларациите трябвало да се подават в офисите на НАП по мястото на регистрация на фирмите, по пощата с обратна разписка или по интернет. Минималната санкция за неизрядност е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

Съвсем логично възниква въпросът



защо е нужно това?



Нали всички фирми бяха свързани с данъчните? И нали по закон има достатъчно санкции за фирми, които крият информация и данъци? Или тормоз трябва да има.

Но безумията не се изчерпват с това. Някак тихомълком и покрай скандалите с данъка върху лихвите по депозитите, управляващите от ГЕРБ прокараха още едно скандална данъчна промяна в закона. Изменен бе редът за плащане на авансовия данък, което ще засегне хората, имащи доходи извън трудов договор. От няколко години насам данъкът се удържа авансово всеки месец и на всяко вземане. И се подава само данъчна декларация, в която всичко е на практика изравнено. Обикновено няма суми за довнасяне.

От януари 2013 г. обаче се промени редът за плащане на авансовите вноски на данъка върху всички суми, които фирмите изплащат на своите работници и сътрудници извън работната заплата. Според новите правила от януари до септември фирмите ще удържат всеки месец авансов данък от 10% върху изплатените хонорари, граждански договори и авторски възнаграждения. Но парите ще се внасят в хазната само на три пъти - до края на месеца след всяко от първите три тримесечия. За четвъртото тримесечие работодателят няма да удържа авансов данък. Гражданите сами ще трябва да го внасят след подаването на годишната данъчна декларация. Защо е нужно да се стоварват подобни проблеми с редене на опашки, банкови преводи и т.н., не е ясно. Изобщо да не говорим за практиката в скандинавските и други цивилизовани страни, където



данъчните пращат на гражданите попълнени декларации



с годишни доходи и изчислени данъци за внасяне. Гражданите правят своите поправки, ако има такива, или просто подписват и връщат документа.

Проблем за въвеждането на подобни инициативи няма. Данъчните разполагат с данни за всеки доход и лесно биха могли да попълнят декларациите. Но те предпочитат да са чиновници, които санкционират, а не които помагат.



Истински ад настъпи и за самоосигуряващите



Така например според последните нововъведения на НАП частните осигурители вече нямат право да посочват за какъв период плащат осигуровки, както беше досега. Продължава и сериозният проблем за липсата на каквато и да е прозрачност, което отново се пише на гърба на самоосигуряващия се. Така човек може и без да подозира, да се окаже със задна дата длъжник на НАП - при това дори да няма нито една неплатена вноска. Сред хората със свободни професии не всички са счетоводители или икономисти, съответно не е изключена неволна неточност при посочването броя на работните дни в месеца или при преизчисляването на сумите. Последното се случва, защото през годините НАП многократно променя прага на минималния осигурителен доход и процентите за различните видове осигуряване, а прибягването до професионални услуги все пак е въпрос на време и възможности от страна на самоосигуряващия се. И така, ако да речем за януари 2000 г. внесената сума е изчислена неточно с няколко стотинки или левчета по-малко, а в продължение на 10 години върху тях се трупа лихва, през 2012-а сумата е вече значително нараснала.

Още по-страшно става, ако се окаже, че самоосигуряващият се има да получава пари от НАП заради надвнесен данък. Това е "железен" мотив агенцията начаса да предизвика ревизия на частния осигурител и да се разрови в годините назад. Така НАП в крайна сметка няма да върне нито стотинка надвнесен данък, но пък самоосигуряващият се е направо на печалба, защото има възможност да заличи дълга си, за който не е и подозирал и за който разбира благодарение на случайни обстоятелства. Затова данъчни съветват, че



за да е уверен частният осигурител, че няма стари сметки за уреждане,



той трябва да възлага на НАП да му направи ревизия за един или друг период. И това при положение, че НАП разполага с цялата база данни за всеки самоосигуряващ се, включително адрес и телефон за връзка и т.н. Но не смята за нужно своевременно да уведоми гражданите, че дължат минимални суми.

Неволите на самоосигуряващия се обаче не приключват с това. Най-често опитите да се получи информация по същество на гишетата на НАП завършват по два начина: 1. Клиентът е препращан от кабинет на кабинет, докато не реши да се откаже, защото в крайна сметка няма да бъде обезщетен за изгубеното в чакане време. 2. Ако пък се случи отзивчив служител, клиентът ще си тръгне най-малкото с препоръка да потърси в интернет въпросната информация.

Всъщност освен задължения всеки гражданин със статут на самоосигуряващ се има и някакви права. Правата му обаче често са абсолютно неглижирани от НАП. Агенцията гледа преимуществено от своята камбанария и показва и към частните осигурители отношение като към деперсонализирани длъжници.