Никола Саркози не е френски президент близо година, но наскоро той загуби съдебна битка в качеството си именно на държавен глава. В същото време в един заплетен казус европейското правосъдие шамароса френското правораздаване, което твърде чиновнически и първосигнално се бе отнесло към свободата на словото и към протест срещу някогашния лидер.

Миналата седмица Европейският съд по правата на човека (ЕПСЧ) сложи точка на 5-годишната юридическа сага заради три думи. Евротемидата оправда френския гражданин Ерве Еон, осъден в страната си за обида на президента Саркози.

Формално сагата започна на 28 август 2008 г., когато Никола Саркози посети западния френски град Лавал. Тогава левият активист Ерве Еон, който е избран общинар в местната управа, протестира срещу визитата му с плаката



"Разкарай се, жалък глупако"



На първо четене трите думи звучат оскърбително. Но сагата си има предистория, която позволява на случая да се погледне точно от противоположния ъгъл. Може да се каже, че тя стартира по-рано и - което е по-любопитното - без участието на самия Ерве Еон. Това станало на 23 февруари 2008 г., когато президентът Никола Саркози посетил Международния аграрен панаир в Париж. Докато си пробивал път сред тълпата в едно от халетата, той се натъкнал на своенравен посетител, който отказал да му стисне ръката. "Я не ме докосвай", изрепчил се мъжът. Саркози отвърнал: "Разкарай се тогава". "Ще ме измърсиш", викнал посетителят. Със смразяваща усмивка Саркози добавил: "Разкарай се тогава, жалък глупако".

Сцената бе заснета и широко отразена от френските и чуждестранните медии, предизвиквайки множество коментари, включително иронични. "Тогавашният инцидент предизвика голям шум и мнозина обвиниха президента в неподходящо поведение", коментира Би Би Си.

Шест месеца по-късно в Лавал президентът се изправи срещу собствените си думи - Ерве Еон просто го бе цитирал на протестния си плакат. Формално той не е нанесъл обида на президента, а само го е цитирал.



Френската прокуратура обаче повдигна обвинение



срещу жителя на Лавал за обида на президента и поиска глоба от 1000 евро. На 6 ноември 2008 г. първоинстанционният съд в Лавал намери Ерве Еон за виновен в обида на държавния глава съгласно Закона за свободата на словото от 1881 година, припомня Евросъдът. Въпросният закон - освен всичко друго - легитимира и "защита на репутацията" на личността. Както виждаме, Темида е завъртяла колелото на историята назад със 132 години (това е повече от век), за да угоди на президентската институция. Тя по-специално реши, че с повторението на фразата овбиняемият по неоспорим начин е искал да нанесе обида на държавния глава. Съдът обаче отхвърли искането за глобата и я смъкна до само 30 евро.

На 24 март 2009 г. присъдата бе потвърдена от Апелативния съд в град Анжер, който обаче внесе нов нюанс и намери допълнително основание за "вината" на Ерве Еон. Оказва се, че активистът дълго време водил кампания в защита на турско семейство, нелегално пребиваващо в страната. Кампанията му обаче се провалила малко преди президентската визата в Лавал. Пред съда Ерве Еон признал, че



изпитвал горчивина и гняв от този развой на случая



Във Франция разрешаването на имиграционните казуси в крайна сметка опира до президентската институция. И Апелативният съд сметна, че Еон не може да е действал с доброжелателни подбуди при визитата на Саркози в Лавал.

Обвиняемият се обърнал и към последната инстанция, но и Касационният съд отхвърлил обжалването му.

Тогава фанцузинът потърсил правна защита на европейско равнище - той вече имал право на това, след като случаят му е минал през всички фази на френското правораздаване. И на 12 април 2010 г. той внесъл жалбата си в Европейския съд, който иначе заседава в родината му - в Страсбург. Делото му се гледало от 7-членен съдийски състав с представители от Лихтенщайн, Ирландия, Украйна, Франция, Белгия, Швеция и Чехия. И така евромагистратите трябваше да решат дали фразата "Разкарай се, жалък гупако" е лично оскърбление на президента, или е свобода на словото, както смята ишецът.

Вече бе споменато, че Евротрибуналът прие втория вариант - решенията на френските съдилища са нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека. Той гласи, че "всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите".

Въпросът е обаче с какъв подход и каква мотивировка трибуналът защити Ерве Еон.

Съдът наистина приема, че възприемани буквално трите думи са обидни за френския президент. Но в същото време смята, че те трябва



да се разглеждат в целия контекст на случая



Това гласи решението му.

Евротрибуналът смята, че присъдата срещу ищеца означава "намеса на държавната власт" в правото му на свободно изразяване. Тази намеса е предвидена в споменатия вече закон за свободата на пресата от 1881 г., който легитимира "защитата на репутацията ... на другите". Или на засегнатите лица. С една дума, имаме класическия правен казус, при който един закон може да се тълкува по два противоположни начина. Темидата на Европа също трябваше да върне назад колелото на историята, но за разлика от първоинстанционния съд тя разчете въпросния закон "с друга мисъл", намери ахилесовата му пета и го използва срещу френското наказание, за да възстанови едно от най-важните граждански права.

Наред с това Евросъдът намира, че "повторението на фразата, използвана от президента, не е насочена срещу личния му живот или честта му, нито пък означава безпричинна и неоснователна атака срещу него". За разлика от френските съдилища общоевропейският трибунал смята, че плакатът на ищеца има политически характер. Магистратите по-специално отбелязват, че Апелативният съд в Анжер е установил връзка между политическата позиция на Ерве Еон и фразата, използвана от него (тук явно се има пред вид и историята с турското семейство). По тази причина съдът преценява, че случаят засяга член 10 на конвенцията за правата на човека - ищецът е изразил



мнение по един политически въпрос, но е наказан



Така позицията на Апелативния съд излиза твърде уязвима. Макар да е установил въпросната връзка, той не я задвижил в полза на ищеца. А е имал основания, защото именно тази връзка прави от протеста на Еон обществено действие, а не просто лично оскърбление. В правораздаването делата често се решават от тълкуванията на фактите. В случая Апелативният съд очевидно е изтълкувал собствената си находка, точно както дяволът чете евангелието. За разлика от него обаче Евросъдът извади тълкувание с по-дълбока обосновка.

Мотивировката обаче навлиза и по-дълбоки правни, интелектуални и обществени пластове. Съдът подчертава, че фразата на Саркози е имала широк обществен отклик, често в хумористичен тон, поради което г-н Еон е избрал именно сатиричния подход за протеста си. "Тъй като сатирата е форма на изразяване на мнение и на коментар, които в същността си целят обсъждане, каквато и да е намеса в това право на изразяване, те трябваше да бъдат разгледани с особено внимание". Този абзац показва, че съдът се е отнесъл с необходимата отговорност към казуса. Евромагистратите намират, че присъди спрямо поведението, демонстрирано от Ерве Еон, може да имат "възпиращ ефект върху сатиричните форми за обсъждане на въпроси от обществен интерес, а такова обсъждане е от основно значение за едно демократично общество". С други думи, ЕСПЧ се опасява, че осъдителната присъда може да открие пътя за ограничаване на свободата на сатиричното мнение и слово. Затова европейската Темида намира, че наказанието срещу г-н Еон е несъразмерно и ненужно за едно демократично общество.

И накрая Европейският съд смята, че политиците трябва да бъдат по-търпими към критики срещу тях, след като съзнателно застават в обектива на общественото внимание. Не е лошо тази постановка да стане настолна за някои наши държавници и политици.

И така, трите думи разместиха различни правни, обществени, политически, че и исторически пластове, но в крайна сметка ги пренаредиха в духа на съвременните ценности.