Служебното ми правоотношение беше прекратено без предизвестие. Искам да съдя ведомството, което да ме възстанови на работа и да ми плати обезщетение за времето, в което оставам без работа. Знам че по Кодекса на труда това е възможно и обикновено има успех в съда, но може ли и по Закона за държавния служител същото?

В.Л., София





Самата истина е, че голям процент от съдебните атаки срещу уволнения по Кодекса на труда се печелят от уволнените. И това има своето обяснение - самият КТ дава достатъчно защита на хората срещу злоупотреба от страна на работодателите.

Държавните служители обаче се движат по специален за тях закон - Закон за държавния служител (ЗДСл). По него върви тяхното назначаване, кариерно израстване, наказване. Той обаче също дава достатъчно защита на държавните служители срещу незаконните действия на работодателя - съответния ръководител на ведомството, министерството, агенцията, комисията и т.н.

Според чл.107 от ЗДСл органът по назначаването може да прекратява служебното правоотношение без предизвестие в няколко изрично определени и изброени случая. Единият от тези варианти е, когато държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен. Друг - ако има влязъл в сила акт за установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Трети такъв случай е, ако той откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване. Същото може да се случи и ако заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. Пак без предизвестие може да се стигне до освобождаване и ако е налице обективна невъзможност той да изпълнява служебните си задължения. Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител и ако последният е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Същото може да се случи и ако служителят не уведоми, че е в условията на недопустимост. Това са случаи, когато например той се оказва в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга или е едноличен търговец, синдик, ликвидатор, народен представител и др.

Не на последно място законът позволява прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие, ако държавният служител бъде дисциплинарно уволнен. В ЗДСл има специална Глава 8 "Защита срещу незаконно прекратяване на служебното правоотношение". Според чл.121 "държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска":

- отмяна на акта, с който то е прекратено;

- обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването;

- поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документи.

Важно е да се отбележи, че органът по назначаването може и по свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Ако това не стане, то може уволнението да се атакува в съда. Споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд. Разделението е по реда на Административнопроцесуалния кодекс в зависимост от органа, издал съответния акт. Обжалването на актовете обаче не спира тяхното изпълнение, включително и уволненията. При тези съдебни производства не се събират държавни такси.

Ако органът или съдът отменят заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител се възстановява на предишната длъжност. Той обаче трябва да се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Когато възстановен държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.