- Г-н Стефанов, какво очаквате да свърши служебният кабинет извън подготовката на изборите?

- Президентът даде три ясни сигнала, по които според мен е най-удачно да се следи работата на служебния кабинет. Правителството да бъде по-социално ориентирано - има нарочен вицепремиер. Второ - пълната реализация на европейските фондове. Трето - повече прозрачност и ефективност в администрацията - затова е назначен министър на електронното управление.

- Какво ще се случи с цените на тока? Улицата очаква те да паднат още и трайно?

- Това е нереалистично очакване, подхранвано с години от политиците. Хубаво е за сравнение да се види какво се случи с цените на дизела и на бензина. За последните 10 г. те се удвоиха. И там многократно политици се опитаха да си пишат точки, като обещаваха да свалят цените, но се видя ясно, че те нямат друго влияние, освен да направят пазара по-прозрачен - нещо, което пък те не желаят. Цените на тока могат да се намалят по няколко сценария, които са лесни в краткосрочен период, но не вещаят нищо добро в бъдеще. Първо, да се изстиска ресурсът на евтините мощности, което ще остави тези мощности без средства за инвестиции в бъдеще. Второ, да се ограничат субсидиите за зелена енергия, което ще се възприеме лошо от бъдещите инвеститори. И трето, да се нарушат договори за дългосрочно изкупуване на енергия, което също ще направи страната ни непривлекателна дългосрочно. Странното е, че в България, която не е нито собственик на енергийни ресурси, нито голям потребител, е създадено очакването, че може да има ниски цени на електроенергията. Сега отново се надигат очаквания, че държавата може да държи цените на тока ниски.

Ако вземем за пример пазара на горива, може би най-добрата стратегия е да се търси ограничаване на т.нар. надбавка "лошо управление" - да се спрат злоупотребите и източването по линия на мегапроекти и обществени поръчки. Иначе на всички вече е ясно, че България се намира в капан - номинално цените на електроенергията са най-ниските в ЕС, но отнесени към доходите, са най-високи.

- И как ще се измъкнем от този капан?

- Тъй като е малко вероятно да спрем нарастването на цените и либерализацията на пазара, трябва да се изгради система за подпомагане на българите с най-ниски доходи - като с отоплението. Важно е да се съсредоточим върху пестенето, а не върху строенето. България максимално да удължи живота на реакторите в АЕЦ "Козлодуй" - да се цели не в 20, а в 30, дори 40 години. Същото се отнася и за другите съществуващи мощности - всяка нова инвестиция ще добавя стотинки към сметката. Важно е и спестяването. Само че енергийната ефективност на предприятия, на жилищата е приоритет повече на думи. От 2001 г. насам, докато спорехме има или няма нужда от АЕЦ "Белене", реновирахме тецове, настроихме гигават и половина зелени мощности, направихме огромен хидровъзел - все генериращи мощности. И сега имаме над 11 гигавата инсталирани мощности, а потреблението се задоволява с едва 4 гигавата. Последните 10 години показаха, че прогнозите са несигурно нещо и че страни, които нямат енергийни ресурси, трябва ревностно да се съсредоточат върху пестене под всякаква форма. Сметката е проста - това, което държи сметките сравнително ниски, са съществуващите енергийни мощности. Всяка нова, вкл. и АЕЦ, ще качи сметката - както стана с ВЕИ централите и с новите тецове.

Въпросът е защо сме инвестирали толкова много в мощности, а не в енергийна ефективност, която облекчава потреблението на енергия, а с това и сметките. У нас това е стар проблем - пари има, но те не отиват там, където има най-голяма нужда и полза от тях. Вижте европрограмата "Конкурентоспособност" - колко много средства отиват във фирми, които са достатъчно мощни и се справят на пазара, а почти нищо не стига до микро и малките. Да, на администрацията й е по-лесно да отчете усвояване с няколко големи проекта, отколкото със стотици дребни. Много е ефектно да откриеш голям, лъскав завод, построен с европари, а той е можел спокойно да бъде построен с частни средства. В България не се получава т. нар. ефект на разпръскването - еврофондовете да стигат и до най-малките. Проблем е, че вече дълги години имаме министри на енергетиката, а нямаме министри на икономиката. Всички начело на МИЕТ се занимаваха с 4 енергийни мегапроекта - една АЕЦ и 3 тръби, ако броим и НАБУКО, и с големите държавни предприятия. А за магазинчето на ъгъла, за малкия цех, за малката ферма никой не мислеше. Само слушахме приказки за облекчаване на такси и процедури, за е-правителство, за по-ефективна администрация, за отчетност и прозрачност.

Дотук наблягахме на макроикономическата стабилност. Крайно време е да видим какво става на микрониво. Развитието на нашата икономика, ръстът ще зависи от това колко добре работи администрацията. Трябват ни работещи институции, които да прилагат правилата, които са същите като в другите от ЕС, ако не и по-добри. Но в България групата за източване на САПАРД беше оправдана, въпреки че имаше специално наблюдение от ЕС и че в Германия вече присъдите на извършителите по същото дело бяха изпълнени.

Пълни сме с комисии и агенции, които не са ефективни. Да вземем всички регулаторни агенции, като ДКЕВР например. Явно има проблеми, но не съм чул някой да е направил анализ как работят успешните регулатори в други страни - с каква структура, с колко персонал. Вижте т.нар. контролни агенции, като Агенцията за храните - от 6 дирекции 4 са за контрол, две трети са инспектори. Но светът върви към друг тип администрация - предимно обслужваща. Тоталният контрол е много скъп и остарял. Днес има риск анализ, който позволява да се прицелиш там, където има проблем. Добре е, че НАП и митниците тръгнаха към този модел, но има още много да се желае.

Структурата на министерствата ни е безнадеждно остаряла. Могат да се дадат примери от всяко министерство. Например МВР върши много несвойствени дейности - регистрация на автомобили, издаване на лични карти. В Министерството на икономиката, енергетиката и туризма има множество агенции без ясна координация на политиките. В много европейски държави министерствата на икономиката са обвързани с други политики - например социалната политика в някои скандинавски държави, или за иновации и умения във Великобритания. В България има много, все функционални агенции, които нямат ясен фокус на политиките - за инвестициите, за малкия бизнес, по метрология, за енергийна ефективност и т.н. Ако ще вървим към иновации, ако искаме да създаваме по-квалифицирани и по-добре платени работни места, защо не направим като Норвегия, която сля различните си агенции в една с ясен фокус "Иновации Норвегия"?

- Доходите са големият проблем на хората. "Лошия" Дянков, който не даваше пари, вече го няма. Сега ще има ли отпускане на кесията?

- Трябва да ценим фискалната стабилност. Не мисля, че тази политика е била "лоша" или че е била нещо различно от курса, следван от предишните три правителства. Различното беше силно враждебната външна среда. Този кабинет обаче, както и предишните, се провали в микрополитиките. От една страна, имаше прекалено голям фокус върху контрола, което доведе до прекомерен натиск върху светлия бизнес. Това е парадоксът на лошо работещата администрация - фокусира се върху формалните отчети - да се отчетат бройки проверки, а не върху ефекта от работата - колко са предотвратените нарушения. Засилването на контрола води до обратен подбор. Контролиращите не отиват при големия нарушител, където знаят, че могат да си навлекат неприятности, а отиват при читавия, на когото все ще намери за какво да напишат акт за 20 лева. От друга страна, имаме системен проблем със сивотата - голяма група хора си стоят в скритата икономика и никакви контролни мерки не са в състояние да ги извадят от там. Те могат да бъдат мотивирани да излязат на светло само с изключително упорита и дългосрочна работа за подобряване на обществените услуги и повишаване на доверието в институциите. Това няма да се случи, без да има съществено намаляване на корупцията, и по-специално на политическата, по високите етажи на властта. Българските политици обикновено някъде към втората година от мандата си като мантра повтарят, че хората ги притеснявала малката, ежедневната корупция. Абсолютно невярно. Именно голямата корупция прави средата непредсказуема и болна, в която почтеният бизнес не желае да работи.

Всички говорят за справедливи доходи. Само че няма как да очакваме икономическо чудо и бърз ръст на доходите - той няма откъде да дойде при намаляващ брой заети и притиснато предприемачество. На всичко отгоре работещите всячески се опитват да избегнат данъци и осигуровки, защото не виждат насрещна услуга и не смятат, че си заслужава да плащат.

- Президентът подкани Комисията за защита на конкуренцията да назове монополите. Монополите всички ги знаем, въпросът е как да се направи демонополизация.

- На практика това беше намек, че КЗК трябва да започне да си върши работата по предотвратяване на всякакви практики, които застрашават конкуренцията на пазарите. КЗК би трябвало да следи всички олигополни пазари като телекомуникации, енергетика, банки, складове на едро и т.н. България е много малка икономика, която е много лесно да бъде монополизирана чрез влияние върху регулаторни органи и правителства. Ето защо прозрачността на институциите е особено важна. Служебното правителство трябва да наблегне на това - да изисква отчети, да изисква прозрачност, отвореност на институциите.