Ако сега бъде направено проучване в обществото, то със сигурност над 70 на сто от хората ще се обявят "за" смъртното наказание. В България то беше отменено още преди няколко години, като последната присъда бе изпълнена чрез разстрел само дни преди 10 ноември 1989 г. След бурен дебат в първите демократични години то окончателно отпадна от наказателния кодекс, а с влизането на България в Европейския съюз то дори и евентуалното възстановяване на смъртното наказание стана мираж. Защото в тази общност правото и цивилизацията категорично го забраняват и осъждат. Това обаче не пречи на една голяма част от обществото да иска и от време на време дори публично да предлага връщането му.

Има още един правен институт, който много напомня съдбата на смъртното наказание. Става дума за т.нар. задължителен арест, веднага след произнасянето на ефективна присъда още след първа инстанция. Само преди дни бе обявено, че 70 на сто от българите застават зад позицията, че всеки осъден на затвор трябва веднага да влиза и да стои в ареста, докато чака втората и третата инстанция. Това сочат резултатите от проучване на МБМД, поръчано от правната инициатива Юридически барометър. Последната е осъществявана от Центъра за правни инициативи. Според обявеното изследване 38.2 на сто от анкетираните отговарят "категорично да" на въпроса "Трябва ли лица, осъдени на първа инстанция на лишаване от свобода, задължително да бъдат оставяни в ареста до постановявяване на окончателна присъда", 32 на сто казват "по-скоро да", а 15.8 на сто нямат отговор. Отрицателен отговор дават едва 14 на сто.

На практика мнозинството анкетирани приемат



тезата на вече бившия премиер



Бойко Борисов, който обяви че лицата, осъдени на първа инстанция, трябва задължително да стоят в ареста и да не се дава никаква възможност за преценка на съда. По негово мнение така ще се пази и животът на осъдените. Повод за неговите изявления стана стрелбата по осъдения на първа инстанция Златомир Иванов-Баретата на входа на столичната Съдебна палата.

"Винаги съм твърдял, че когато за извършено престъпление има присъда на първа инстанция, тези хора трябва да стоят в ареста. Това, първо, е здравословно за тях и за тяхното здраве. Ако той не беше под домашен арест, за да си ходи сам в Съдебната палата - хората, които се конвоират и не са под домашен арест, а са в следствения арест, отиват по съвсем друг път, със специална охрана, през вътрешния двор", коментира тогава Борисов и определи Съдебната палата като лесно място за стрелба. "Знае се в колко часа има съдебно дело", аргументира тезата си той и се обяви за законодателни промени в тази насока.

При триинстанционното производство в България приемането на тезата на Борисов и неговите сподвижници обаче би означавало, че в ареста ще стоят все още неосъдени окончателно.

Всъщност, проблемът със задължителния арест стана особено остър преди няколко месеца покрай т.нар. братя Галеви - Пламен Галев и Ангел Христов, които бяха осъдени и на трета инстанция на ефективен затвор, но изведнъж се оказа, че са изчезнали.



Двамата се изпариха през май т.г.,



когато състав на Върховния касационен съд им наложи като последна инстанция по 5 години ефективен затвор. Когато съдебна охрана отиде да ги прибере за излежаването на присъдите обаче, се оказа, че те са изчезнали. И досега няма и следа от тях. Случаят с двамата бегълци влезе дори в юлския мониторингов доклад по правосъдие и вътрешни работи на Еврокомисията с етикета "голям провал за българската съдебна система".

Случаят предизвика страхотен скандал и вътре в България, като се започна едно голямо прехвърляне на отговорност.

Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов си изми ръцете с прокуратурата и съда, а пък премиерът по онова време Бойко Борисов заобяснява как такива като дупнишките бизнесмени трябва да лежат в ареста. От думите му излезе, че това трябва да стане независимо от това, че не са осъдени окончателно, с влязла в сила присъда. "В момента, в който съдията удари с чука и даде осъдителната присъда - идва съдебната полиция, слага белезниците и откарва в затвора", обяви той по време на правителствено заседание.

Борисов и Цветанов директно нападнаха съда и законодателството, като че ли управляващото мнозинство не беше тяхно. Те



категорично отказваха да поемат отговорността,



че не могат да намерят и не са предприели мерки за доставянето на осъдените в затвора.

"Правителството няма абсолютно никаква вина в този процес - и съдиите са могли да го задържат, и прокурорът е можел да поиска задържането им. Къде е ролята на правителството в независимата съдебна система? Съжалявам, че трябва да ви го кажа", твърдеше Борисов в коментар по повод изчезването на Пламен Галев и Ангел Христов.

Веднага след това правосъдният министър по онова време Диана Ковачева поиска от Върховния касационен съд тълкуване по въпроса за задържането под стража след произнасянето на ефективна присъда. Самата тя призна, че всъщност едва 3-4 на сто от ефективните присъди не се осъществяват заради избягали подсъдими. А и те рано или късно били намирани. Затова някак и самата министърка се съгласи с тезата, че няма как по българското и европейското право да има задължителен арест. Затова и тя опита да промени нещата чрез ВКС, но и това не стана.

Ако някой е осъден на ефективен затвор на първа или втора инстанция, то това не ги праща директно в ареста, постановиха върховните съдии. Така общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд оневини с тълкувателно решение съдиите по случая с избягалите Пламен Галев и Ангел Христов, известни като братя Галеви. Постановяването на осъдителна присъда, с която се налага ефективно наказание "лишаване от свобода",



не може да бъде основание за изменение на мярката



за неотклонение в по-тежка, написаха върховните съдии в мотивите си към Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. с докладчик Красимир Шекерджиев. Според тях, ако противното е била целта на законодателя, то той е щял да го регламентира изрично. Пример за това е уредбата на обратната хипотеза в друг текст от НПК - там изрично се предвижда, че когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, оправдан, осъден е условно или на по-леко наказание от лишаване от свобода, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона, а задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала, пише още ВКС.

На практика това означава, че едва при окончателно потвърждаване или произнасяне на ефективна присъда може да се пристъпи задължително към вкарването на едно лице в затвора. Дотогава той може да е в ареста, ако куп обстоятелства го предполагат и изискват - ако има опасност да се укрие, ако може да извърши друго престъпление, ако може да окаже въздействие върху свидетели и т.н. Сама по себе си обаче невлязла в сила, пък било то и ефективна присъда не е основание за арест, смятат от ВКС.



Към решението има 3 особени мнения,



подписани от общо 9 съдии.

Едното е подписано от съдиите Ружена Керанова, Николай Дърмонски и Капка Костова и е по допустимостта на искането на министъра на правосъдието. Те смятат, че то е трябвало да се отклони, защото няма противоречива съдебна практика по случая. В друго особено мнение съдия Иван Недев пък смята, че присъдата "лишаване от свобода" трябва да се взема предвид. Други петима съдии - Елена Величкова, Евелина Стоянова, Вероника Имова, Николай Дърмонски и Севдалин Мавров, пък излагат аргументи, че осъдителната присъда и налагането на ефективно наказание "лишаване от свобода" следва да се отчита като ново обстоятелство и въпросът за мярката за неотклонение да подлежи на преоценка.

Темата със задължителния или още наричан "здравословен" арест бе и едно от първите неща, по които главният прокурор Сотир Цацаров пробва еманципация от ГЕРБ. Той "скочи" лично на Бойко Борисов, като буквално срази неговото искане за арест след първа инстанция. "Не подкрепям такава позиция. Единственият орган, който следва да решава мярката за неотклонение, е съдът. Мярката за неотклонение във всяка правова държава се определя и взема само от съда", обяви Цацаров. Така на практика той даде да се разбере, че сегашното законово положение с определянето на мерките за неотклонение, което бе потвърдено и с тълкувателното решение на ВКС, е напълно достатъчно.

"Аз от 30 години обучавам студенти, а не други длъжностни лица в държавата. Има произнасяне на Върховния съд. В конкретния случай съдът е наложил мярка за неотклонение, която се изпълнява.



Значението на мярката е да осигури явяването на лицето пред съда",



категоричен е и шефът на Върховния касационен съд Лазар Груев. Той стигна дори и по-далеч покрай случая с Баретата: "И затова инцидентът беше именно докато това се изпълняваше. А контролът на обществения ред и контролът на изпълнението на мярката домашен арест е възложен на МВР." По този начин и двама от големите в съдебната власт дадоха да се разбере, че няма да оставят изпълнителната власт да си измива ръцете и да се оправдава със съда и прокуратурата.

Затова и очевидно задължителният арест е като смъртното наказание - всички го искат, но правото и цивилизацията не го разрешават. А и какво ли биха казали радетелите на "здравословното" задържане след първа съдебна инстанция, ако се съберат няколко оперативни работници и прокурори и им изфабрикуват едно обвинение и дело, а след това на втора и трета инстанция се окажат невинни?