Внимателно преустроеният живот на Греъм Донъли наподобява самата Ирландия - една история на преуспяване, после на катастрофа и гняв, но и на успешна борба за изправяне на крака. Животът на Донъли е и символ на тежкия път, който предстои да измине Европа.

Когато Ирландия процъфтяваше миналото десетилетие, Донъли имаше добре платена работа в сектора на фармацевтичните изследвания, която му покриваше скъпите вечери и пътуванията в чужбина. Това приключи през 2009 г., когато затъналата в дългове икономика рухна и Донъли бе уволнен. Следващите три години той връзваше двата края с временна работа и проверки за безработица - до ноември, когато 38-годишният мъж най-накрая си намери нова работа в ирландския клон на "Пфайцер" (Pfizer) - базирания в САЩ фармацевтичен гигант.

За оптимистите възродяването на Донъли е знак за дългоочакваните по-добри времена в Ирландия и в цяла Европа. Копнеш ли обаче по-дълбоко, нищо в Европа не е толкова добре, колкото изглежда - включително пролетния повей в ирландската икономика.

За ирландците и милиони други европейци е ясно, че жертвата за 4-те години дългова криза е далеч по-тежка, а възстановяването е по-крехко в сравнение с това, което американците понасят заради финансовата криза в САЩ през 2008 г.

Икономическият пейзаж на континента остава мрачен - толкова мрачен, че някои се чудят дали изобщо



истинското възстановяване е пуснало корени



Наскоро неубедителни резултати от общите избори в Италия разпалиха страховете от още по-големи дългови неволи, тръшвайки фондовите борси и засягайки глобалните стокови пазари. Европейската комисия призна, че за 17-те страни от еврозоната 2013 г. ще бъде още една година на рецесия с прогнозиран спад на растежа от 0.3%.

Разбира се, Ирландия се изправи като водеща светлина на зараждащото се възстановяване и като модел за други тежко засегнати страни - Гърция, Португалия и Испания. Ирландската икономика отново нараства. Цените на жилищата и равнището на безработица се стабилизираха и Ирландия е на път да стане първата страна в Европа, която в хода на кризата се възстановява благодарение на международната спасителна помощ. Но дори и да е така, ирландската безработица остава над 14%, а икономистите казват, че тя ще расте още. 1600-те ирландски работници всяка седмица напускат страната, търсейки работа в чужбина.

Хора като Донъли, намерили нова работа, са изправени пред несигурност. Въпреки че новата му позиция е най-доброто, което е намерил през тези години, той все пак е нает само с едногодишен договор. Подобно на многото нови работни места, създадени тук, това не е гаранция за постоянна работа. Освен това новата му длъжност - да контролира качеството на лекарствата - е под равнището на неговото образование и опит. Относно доходите Донъли е приблизително там, където е бил малко след защитата на докторската дисертация през 2005 г. и значително под най-високата му заплата през 2009 г.

"Налага се да живеем по различен начин, с различни очаквания, за да се приспособим към различна реалност. Просто се съсредоточавате върху старанието да се уверите, че нещата не се влошават", споделя Донъли.

В действителност много по-типична от историята на Донъли е съдбата на Фран Уилън, строителен предприемач, чийто бизнес фалира по време на кризата. Отдаде ли му се възможност, Уилън се захваща с всякакъв физически труд, за да издържа 5-членното си семейството. А си е мислил, че никога повече няма да прибягва до такава работа, която е практикувал в младежките си години. Той всъщност насърчава децата си да се присъединят



към масовото изселване на млади работници



от Ирландия, признавайки, че тук за тях не е останало почти нищо. "Знам, че някои хора са успели да се стабилизират, но повечето от нас все още падат и ние не знаем колко дълбоко ще паднем. Възстановяване ли? Какво възстановяване? Ние просто не го виждаме", казва той.

Подобно на САЩ, строителният разцвет в Ирландия в началото на века захранваше икономическия растеж и изстрелваше нагоре цените на имотите. До март 2007 г. икономиката регистрира 5.5-процентов растеж - най-високия в цялата история на тази островна нация с население от 4.5 млн. души.

Страната обаче пое по дългия път на падане, след като кредитният балон започна да се пука преди почти пет години. През 2008 г. Ирландия изпадна в дълбока рецесия. Огромни спасителни заеми за банките осакатиха националните финанси, скараха Ирландия с инвеститорите, което направи невъзможно правителството да вземе достатъчно пари назаем, за да работи пълноценно. През 2010 г. смирена Ирландия поиска международен спасителен план.

Сега икономиката отново расте, макар и слабо. Този месец Ирландия постигна ключова сделка за намаляване на краткосрочен дълг с ликвидацията на национализираната и банкрутирала Англо-ирландска банка. Това засилва надеждите, че Ирландия, ако икономиката се задържи, ще може да се освободи от спасителната програма на Международния валутен фонд и ЕС и да се върне на пазарите за ценни книжа до края на годината.

Но това, което наистина се случва, както мнозина твърдят, е повече затъване в кризата, отколкото истинско възстановяване - падането обратно в рецесия е все по-реална заплаха. И дори когато условията се подобрят, страната е изправена пред нови предизвикателства.

Заплатите, например, са паднали с почти 15% от началото на кризата. В същото време еврото бързо се съвзема , което изненадващо оскъпява ирландската продукция на световните пазари - от ирландската фармацевтика до уискито. Това подкопава и



някои трудно извоювани приходи на Ирландия



"Това няма да бъде лесно възстановяване, нито пък голям отскок. Ще бъде неприятно", смята икономистът Константин Гурджиев от Тринити колидж в Дъблин.

Все още има много фитили, които могат отново да възпламенят кризата, включително в жилищния сектор. Например, заради намаляване на разходите Донъли се е преместил да живее със сестра си, която дължи около $80 000 повече от стойността на дома й.

Тя не е единствена. Десетки хиляди собственици на жилища все още са затънали в страната, където цените на жилищата са паднали с почти 50%, а банките реагират бавно в ситуацията, в която се налага да са гъвкави с просрочените суми. Според икономистите остава сериозният риск от нова вълна запори върху жилища, точно както се случи в други силно засегнати от кризата държави като Испания.

Новата работа на Донъли показва също колко трудно може да е за други европейски страни вглеждането в ирландската траектория за излизане от рецесията. Той намери работа в една от многонационалните компании, които се увеличават в Ирландия, отчасти поради изключително ниската ставка на корпоративния данък. Това даде на страната тласък, който може да бъде повторен само ако другите европейски страни се включат в битката кой колко по-малко взема от чуждите компании, за да им разреши да работят на тяхна територия.

Макар чужди фирми, включително Google и PayPal, да са наистина редки светлини в икономическия пейзаж тук, те дават работа само на един от всеки 10 ирландски работници. И докато печалбите им се вписват в ирландските икономически данни, голяма част от парите им просто се пращат в чужбина и не се харчат или съхраняват в Ирландия.

Но за хора като Донъли нещата все пак изглеждат по-малко мрачни в сравнение с периода отпреди няколко месеца. Фен на модата, Донъли е карал месеци без нова дреха, докато е бил безработен. Сега обаче финансовата му увереност и наличният му доход му позволиха да си купи наскоро пуловер от японски дизайнер за 200 долара, с който той се хвали.

Дори и при такъв барометър нещата са всичко друго, но не и връщане към нормалното. Преди години Донъли радостно се е разхождал в елегантния универсален магазин "Браун Томас" в центъра на Дъблин, за да си избира дрехи сред добре облечени чиновници и на фона на шикозни дисплеи. Сега се ограничава с покупки в интернет.

"Искахме нашето парче от добри времена в Ирландия и всички платихме цената. Нещата не изглеждат толкова мрачни, но ние не сме там, където сме свикнали да бъдем. Кой знае дали някога ще се върнем там", смята Донъли.