Преди години в Б. попаднах на сивокос криминалист с невероятен опит, нюх и воля да върви по следата на престъплението. Ако не е грехота така да се каже за човек, бе великолепен екземпляр от породата на чистите професионалисти, каквито по онова време съвсем не бяха малко. Приветлив мъж, с меки движения и съхранена добрина, чието обикнато занимание бе да разглобява и да кара мотоциклети, този бай Дамян бе във властта на желязно чувство за справедливост. (Днес със сигурност биха му показали вратата.) Компромиси със Злото не признаваше и нищо хубаво не чакаше злодея, на когото се паднеше този добряк да му диша във врата. Имаше изумителна дарба да подбира и да развива версиите си и казваха, че от най-високо място му се обаждат за мнение по разследвания в столицата и в други градове: почти винаги им посочва коя е вярната следа и по коя само ще си загубят времето. Познаваше живота и човека до степен да провижда нещата, които са се случили, както и онези, които ще се извършат от престъпника, докато умуват и се оглеждат. Имаше цветист, гъвкав, метафоричен език, но когато разказваше пред "гости", говореше някак купешки, с много чуждици и канцеларизми. Този стил не беше неговата стихия и част от тези думи употребяваше доста приблизително. Всъщност, започнах с него днешната колонка именно заради особеното, разширено значение на баналната в професията му дума "алиби", в която той влагаше и смисъл на всичко онова, което престъпникът изтъква като оправдание, оневинение, дори причина и основание за всеки извършен золум.

Заклал го, защото бил пиян. Или понеже му се надсмял. Застрелял го, тъй като жена му го заглеждала, семейната му чест била в опасност. Бутнал го в кладенеца поради стечение на обстоятелствата - припознал се...

"Търси си алиби - казваше в такива случаи подполковникът. - Цялата работа е сам на себе си да изглежда невинен и хубавец. Мрат да се издокарат честни и красиви."

Когато говореше за алиби, това можеше да бъде всеки опит да се обори обвинението - от просто увъртане и ментосване до истински жив лъжесвидетел. Или каквото и да е извиняващо обстоятелство, действително или съчинено. "Той си има алиби - десет годин' заврян зет" - гласеше негова знаменита експертиза по нашумял някога случай в околността.



Случаят бе забравен,



крилатата фраза бе останала за универсална употреба. Така схващаха "ключовата" дума и така я и употребяваха и младите криминалисти, които попиваха всичко от него и мечтаеха да му вземат занаята. Иначе я познаваха добре, бяха я учили в курсове и школи, но приемаха неговата редакция. Прилагаха я и за всевъзможни осъдителни случаи от живота: скандали, измами, изневери, банални служебни предателства и интриги. Не я оспорвах и аз, даже се наслаждавах как успява да натъпче това знаково в неговото поприще понятие с нови и нови значения. Докато се улових, че съм я приел в речника си такава, каквато ми я беше предал - като оправдание, а и като мотив за всичко недостойно, незаконно и опасно, което някой е замислил или вече натворил. Хващах се да казвам дори на себе си: "Търсиш си алиби, момче", когато чувствах, че съм готов да извърша нещо, за което бях сигурен, че не трябва да го правя. А покрай това почнах и отдалече да различавам кога някой си търси "алиби". Това, като погледнеш, не е и чак такъв майсторлък.



Остава да призная защо ви разказвам това



"Алибито" в посочения бай Дамянов смисъл се оказа едно от проклятията в българския живот. На всеки упрек към властта, на всяко подозрение или нелицеприятие тя отвръща с аргумент от делата на "предишните". Онова, което те са прахосали или откраднали, е достатъчното "алиби" за всички нейни авантюри и далавери. Това не е ноу-хау на днешната власт. Спомням си позовавания на наслоения от турското робство, на буржоазни остатъци или на идеологическата диверсия. Да не говорим за алибито "суша" (и "киша" също)! Както се пее в една стара песен, "този трик не е нов", но властта, която иска да се върне, показа садистична изобретателност сама да си създава алиби там, където не достига.

Алибито "тройна коалиция" наистина падна от небето, но алибито "криза" нещо скърцаше. Нямаше криза като такава и за да не остане на сухо, за по-сигурно, властта побърза да я предизвика сама - спря плащанията за бизнеса и го потопи. Тази светкавично организирана криза стана нейното незаменимо алиби - и за безработицата, и за глада, и за мизерията, и за престъпността. Алибито "магистрали" и алибито "зала" (спортна) послужиха при разгрома на здравеопазването, образованието, социалното дело. А "Цанков камък" се превърна в основание за всеки престъпен харч в страната. Дори само на око се вижда, че загубите от този проект далече отстъпват на щетите от машинациите, за които е използван като оправдание. И ред други алибита като "агенти", "доктори" (горнооряховски и др.) и "журналисти" - все саботьори на обещания разцвет. За алибито "мат'риал" няма и да говорим...

Подобни "алибита" служат на властта само докато е... на власт. Всички тъмни дела и беззакония, които тя самата е извършила, ще бъдат "алиби" за следващата. Опасявам се, че такова, каквото бе натрупано този път, алибито, оставено от нея, ще се окаже достатъчно, за да бъде довършена и закрита държавата...