С наближаването на изборите и под натиска на улицата партиите отново заговориха за гражданската квота в листите си. Започна и наддаването колко от кандидат-депутатите да са "граждани" и колко партийци. Движението на Меглена Кунева се зарече да отстъпи 2/3 от местата, БСП, ГЕРБ и кой ли още не също отварят широко врати. Но всички правят уговорката... гражданите да са верни на партиите, които ги излъчват. Нонсенс, зад който политическите сили прикриват истината, че каквото и да се случи, който и да предложат, последната дума е на ръководството.

Ситуацията от последните 1-2 месеца принуди партиите да погледнат по-сериозно на въпроса. Какво се случи? Протестиращите, раздробени на безброй части, пожелаха всичките им крилца и перца да влязат в парламента. Дори Мишо Шамара се възползва от любезната покана и вчера обяви, че мисли дали да се прикрепи към гражданската квота на БСП или към тази на Меглена Кунева. Какво ще произтече от цялата суматоха сега не е ясно. Но предишният опит не е повод за оптимизъм.

В БСП от години определят процент за представителите на гражданството. Резултатът от това "присъствие" е спорен. Гражданската квота в партийните листи не е нищо друго освен стръв за привличане на повече гласове по време на избори. Включването на популярни личности от науката, спорта, бизнеса, културата и т.н. в списъците с кандидати осигурява по-голяма подкрепа на вота и червени точки за партията. Но



нищо "гражданско" след това не се случва



В работата им по-късно не може да се отличи, с някои малки изключения, нищо повече от това на редовите партийни депутати или пък съветници.

Протестите в страната направиха искането за участието на гражданите в контрола над властта много по-видимо и партиите трябваше да се съобразят с него. Така всички започнаха с обещанията на кило обикновените хора да бъдат допуснати и "отвориха" листите си за следващия парламент. Яне Янев, както обикновено, направи опит да бъде оригинален - обещава цели 60 процента. Други се канят да включат в листите си направо представители на протестиращите - как ще ги отличат не е ясно.

Както стана дума, през годините най-сериозен привърженик на практиката "гражданска квота" се оказва БСП. В нейните редици има най-многобройни непартийни кандидатури. В приключилия работа парламент поради разгрома на БСП на изборите през 2009 г. от т.нар. селска квота, както се шегуват социалистите, влязоха само Петър Курумбашев, Пламен Орешарски и проф. Андрей Пантев. Един от създателите на "Ку-ку" - Курумбашев, изненадващо през 2007 г. стана общински съветник с листата на левицата, сега и депутат. Орешарски пък е бивш член на СДС, зам.-министър в правителството на Иван Костов и министър на финансите в кабинета "Станишев". Историкът Андрей Пантев за трети път беше депутат гражданин на БСП.

За мнозина бивши депутати от БСП гражданската квота се оказва трамплин за по-сериозна партийна или друга кариера. Някои, макар и малцинство, просто се разочароват и се отказват, или пък ги отказват от по-нататъшно изкачване по стълбицата на успеха. Като гражданка попада в листите на столетницата преди години Татяна Дончева. По-късно тя стига до ръководството на партията, а и до кандидат за кмет на София, макар и с малки шансове срещу Борисов. Сега тя е далеч от реалната власт със своето "Движение 21". Също от такава позиция е тръгнала и Мая Манолова, която обаче вече е шеф на контролната комисия на столетницата - място, никак не за пренебрегване откъм лостове за влияние. Кандидатът за президент през 2011 г. Ивайло Калфин също се подрежда в този списък, както и бившият здравен министър Радослав Гайдарски. Световната шампионка по стрелба Весела Лечева пък по време на тройната коалиция ръководеше спорта като шеф на Държавната агенция за младежта и спорта. Историкът Божидар Димитров пък също стигна до министерско място, макар и без портфейл, но в правителството "Борисов". Също сериозен скок направи т.нар. червено юпи Георги Кадиев - общински съветник, зам.-председател на софийската организация, кандидат за кмет на София, но впоследствие разжалван и обвинен едва ли не за всички беди на партията в столицата.

Сред тези, които не успяха да продължат кариерата си в политиката, са "гражданите" бизнесмени Петър Кънев, Добромир Гущеров, който се отказа сам, внучката на Тодор Живков Жени Живкова.



Всички те бяха депутати



Не стигнаха силите да влезе на последните избори в НС на бившия посланик в Македония Михо Михов.

Макар и не в такива мащаби, и в другите партии се откриват уклони към гражданственост в листите. В десницата се откроява Мартин Димитров, който стигна до позицията на лидер на партията. Неуспех като кандидати за евродепутати имат посланикът и постоянен представител на България в ООН Стефан Тафров, както и журналистът и блогър Атанас Чобанов. Без особен късмет за развитие остават тези, които се довериха на НДСВ. Волейболистът Пламен Константинов изобщо не успя да попадне в НС. От царската партия в парламента имаше и двама популярни актьори - Коста Цонев и Андрей Баташов. В листите на ДСБ от 2009 г. могат да бъдат открити двама представители на гражданската квота - Божидар Симеонов в Пловдив и Али Качан - в Стара Загора, но предвидливо поставени на неизбираеми позиции.

ГЕРБ тепърва ще показват отношението си към практиката, тъй като на предишните избори мнозинството от тях бяха гражданска квота или по-скоро непознати лица с претенция да представляват гражданите. Дори и в името си формацията на Бойко Борисов заложи тази претенция - "Граждани за европейско развитие...", която не намери почти никакво покритие. Резултатът се видя през последните почти четири години. И все пак те също имаха свой подобен представител - брата на президента Петър Стоянов - Емил Стоянов, който беше избран за евродепутат, но се отказа от ЕП миналата година.

ДПС също заговориха за включването в редиците си на повече непартийци в последно време. Те и в досегашния парламент имаха трима граждански представители, най-яркият от които е, разбира се, Делян Пеевски. Не са членове на партията и Искра Михайлова, както и проф. Георги Колев, който напусна НС по собствено желание още през 2011 г. Очевидно ДПС използва гражданската квота или поне част от нея не толкова за привличане на гласове, колкото на средства и влияние в определени медии, макар че през 2009 проф. Колев в Шумен спечели като мажоритарен кандидат. Всъщност и съставът на електората им не изисква подобни трикове.

Обяснението на това, че упражнението "гражданска квота"



не води до конкретни резултати



или поне не в мащабите на първоначалните обещания, е в това, че повечето от тях бързо се превръщат в истински политици. Тук може да се спори дали средата, в която попадат, успява бързо да ги "претопи" или целите им са били точно в тази посока. Сигурно мнозина са тръгнали и с добри намерения. Някои са активни, други не толкова, но всички са равно отдалечени от идеята за гражданското участие в политиката. Просто пътят да попаднат там така или иначе минава през партийните централи, което наполовина обезсмисля названието "гражданска" в тази квота. Това, за което пък настояват протестиращите от последните седмици, също няма как да се изпълни, защото парламентът - и управляващи, и опозиция, отказаха да променят Изборния кодекс. Така че остава изтърканото правило от демокрацията, че гражданинът участва в политиката с гласа си на избори. ГЕРБ обаче, не без съгласието на опозицията, го лиши дори от възможността да пренарежда листите, а записаната само на хартия възможност за избор на независими кандидати остава мираж.