България и Румъния могат да си отдъхнат. Счупи се механизмът за мъчения, на който бяха разпънати от първия ден на членството си в ЕС. Счупи се, защото някои държави започнаха да го използват не по предназначение. Вместо да го пускат само за стимулиране на добро поведение на управляващите, те решиха да се обслужат с него за решаване на други проблеми - например за регулиране на вътрешната миграция в ЕС чрез неоснователно запазване на шенгенските бариери. По този начин, вместо да накажат крадливата върхушка, започнаха да тормозят бедното население, като му отнемат правото на свободно движение, каквото имат другите народи в ЕС.

В резултат на това компрометираха едновременно два механизма: първо, шенгенския контролен механизъм, който даде засечка, въпреки че по него България и Румъния са технически изрядни; второ, механизма за сътрудничество и проверка, който неправомерно бе натоварен с шенгенски функции. Двете държави няма да станат членове на шенгенската зона, въпреки че имат такова договорно задължение като отговарящи на техническите критерии, но за сметка на това пък могат да се освободят от ангажимента си да следват предписанията на другия контролен механизъм, който дори не фигурира в присъединителния договор. Всеки механизъм, дори най-простият, си има



указания за правилна експлоатация



Ако се нарушават, дефектът си е за сметка на нарушителя. Механизмът за правосъдие и вътрешен ред, който трябваше да проправи път към затвора поне на част от корумпираната върхушка в България и Румъния, както и на някои босове на организираната престъпност, се развали непоправимо, защото започна да се използва за друго - например за спиране на нежелани бедни имигранти от двете страни (главно роми). Това е все едно да подпираш с мобилния си телефон масата, за да не се клати и да не разлива бирата ти.

Сервизният технически преглед на повредения механизъм показа на 13 март в пленарен дебат на Европарламента, че той вече за нищо не става. Европейската комисия уверяваше чрез своя комисар по разширяването Щефан Фюле, че в края на годината отново ще заработи, за да произведе поредните доклади за съдебните реформи и борбата с престъпността и корупцията в България и Румъния. Депутати от двете страни обаче кимаха скептично и с небивало сходство в мненията въпреки политическите си различия настояваха, че най-добре е да се изхвърли на боклука. Вярно е, че депутатите са представители на политическия елит, който би трябвало да минава през валците на механизма, и затова няма как да го харесват, но също така е вярно, че опозицията винаги се е възползвала от него, за да атакува управляващите. Представителите на бившата тройна коалиция, които за радост на ГЕРБ отнесоха много европейски критики заради управлението си до 2009 г., можеха да очакват с интерес спектакъла как Брюксел ще разкритикува действията на кабинета "Борисов" през годината на неговия най-голям упадък. Вместо това социалисти и гербери почти в един глас призоваха Еврокомисията да изнамери друг начин за контрол на България. Мощен ропот се надигна и от групата на румънските депутати, макар че в нея все пак се забеляза разделение между политическите противници от групите на левия премиер Виктор Понта и десния президент Траян Бъсеску.

Дебатът премина в късните часове и малцина успяха да го проследят, но за сметка на това



езикът бе небивало остър,



защото нямаше риск да нарани оттеглилите се отрано най-нежни депутатски уши. В залата доминираха българи и румънци, които в прав текст споделиха впечатленията си от лицемерието на колегите си от по-старите демокрации в ЕС. "Механизмът вече не работи и се използва повече за вътрешнополитически цели. Този механизъм не работи, защото критериите за оценка не са ясно дефинирани от страна на комисията. Защото всеки път комисията поставя нови критерии, а оценките си противоречат с предишните. Защото оценките в докладите остаряват, преди да бъдат публикувани. Защото има двойни стандарти. Защото превърнахте с този механизъм двете държави в прицел на евроскептиците. Защото механизмът е удобна патерица за всички евроскептици, които не искат Шенген, нито Европа. Защото е само повторение на анамнеза, която повече разболява, а не лекува. Смятам, че този механизъм е изчерпан. Надявам се, че скоро ще имаме ново европейско антикорупционно законодателство, за което ще работим всички", заяви Илияна Йотова от БСП.

Почти същото, но с други думи каза Моника Панайотова от ГЕРБ: "Механизмът губи до голяма степен своето първоначално предназначение и се превръща в не особено ефективен инструмент както за самата Европейска комисия, така и за страните. Все по-често бива използван за вътрешнополитически дебати или за налагане на допълнителни условия от определени държави членки по въпроси както за Шенген, така и за свободното движение на работници в Европейския съюз. Освен това от 2013 г. Европейската комисия дава старт на нова инициатива за европейски антикорупционни доклади и това би бил един от възможните пътища за продължаване на взаимодействието вече не само с България и Румъния, а и с всички останали страни." Съпартийката й Мария Габриел добави: "Имаме нужда от ясна стратегия за излизане от механизма. Имаме нужда от стратегия, която да не подхранва усещане за втора категория страни."



Произволната употреба на механизма



за други цели окуражи даже уличения в корупция независим депутат от Румъния Адриан Северин да заеме нападателна поза: "Механизмът е незаконен, тъй като няма основа в договорите. Той е дискриминиращ, защото се прилага само към две държави членки. С него може да се злоупотребява, тъй като няма определен срок, ясни критерии за измерване на напредъка, както и никакви възможности за поправка на погрешните преценки. Механизмът е недостатъчно прозрачен. Европейската комисия систематично отказва да цитира своите източници."

Усилията на Щефан Фюле да защити Брюксел бяха неубедителни: "Не е реалистично да очакваме бързи резултати. Разбира се, имаше опасения, изразени от България и Румъния, за механизма. Тук не помогна тенденцията някои държави членки да правят политическа връзка между Шенген и механизма. Искам да подчертая още веднъж, че комисията не подкрепя тази връзка."

Вярно е, че Еврокомисията винаги е чувствала риска от използването на механизма за други цели. Но това не променя факта, че въпреки нейното нежелание някои държави успяха да го повредят. Освен това една безпринципност отваря простор за друга. Корумпираните върхушки в България и Румъния получиха възможност да крещят на воля "Спукано гърнето!", защото се видя, че и техните критици в утвърдените демокрации не са за пример.

Всичко това е за сметка на обикновените граждани в България и Румъния, които се надяваха, че с подкрепата на Евросъюза ще разхлабят примката на клептокрацията. "Седем от десет души в двете страни смятат, че действията на ЕС трябва да продължат, докато те постигнат стандарти, сравними с тези на другите държави членки. Чух много от вас да говорят за график за отмяна на МСП. Интересно! Никой от вас не говори за график за изпълнение на препоръките, дадени от механизма", възмути се Фюле.



Така е и ще става по-зле



България не само не вкара в затвора големите си бандити, но занапред няма и да се преструва, че има такова намерение. Румъния пък започна вече да ги пуска на свобода, както стана с бившия премиер Адриан Нъстасе, който от двете години присъда за корупция излежа само една трета от наказанието си.

Усилията да се постигне нещо повече с компрометирания вече механизъм са напразни. Време е да се мисли за друг и най-добре е да се въведе система за общ вътрешен контрол в ЕС, която да следи всички държави. Това означава да се хармонизира сферата на вътрешните работи и правосъдието, която продължава да е слабо засегната от общите политики, и да се задейства институцията на европейския прокурор.

А междувременно българите трябва да се излекуват от илюзията, че друг ще им свърши работата, и сами да опитат да вкарат в затвора най-омразните си разбойници, които дори не се крият. Масовите протести поне показаха, че не са съвсем безпомощни.