Съвременните усилия за изграждане на глобална система за международно правосъдие, основана на общопризнатите човешки права, започват с нюрнбергските процеси след края на Втората световна война и с ратифицирането на Женевската конвенция. В последвалите десетилетия ООН създаде специален военен съд за жестокостите, извършвани в бивша Югославия; направи и втори спецсъд за последиците от геноцида в Руанда; трибунал за Сиера Леоне, който да се занимава с военни престъпления като ампутации на ръце, сексуално поробване и изпращане на деца на бойното поле; а наскоро се появи и Международният наказателен съд, зад чието създаване стоят голяма част от държавите, но без САЩ и Китай.

Оптимистите приемат тези усилия като неизбежен и трънлив път, който трябва да бъде изминат, за да се създаде работещо транснационално правосъдие. За песимистите обаче това е благороден проект, който до известна степен се е провалил заради високомерието на западните сили, начело със САЩ. Те използват преследването на извършители на военни престъпления като претекст, за да наказват избирателно африкански бандити, а в същото време не нападат авторитарните си съюзници и бягат от отговорност, когато стане въпрос за закононарушения, извършени от тях. В крайна сметка, песимистите се страхуват, че лицемерието и нестабилната международна правосъдна система ще разрушат доверието и ще опорочат идеалите, които се очаква да бъдат насърчавани.



Напоследък се сбъдват очакванията на песимистите



В Кения Ухуру Кенията, който е обвинен в престъпления срещу човечеството, бе избран за президент. Прокурорите от Международния наказателен съд обвиняват Кенията и вицепрезидента му Уилям Руто, че през 2007 г., след проведените тогава избори за държавен глава (б.р. кандидатът, подкрепян от Кенията, загуби вота), двамата са организирали кенийските милиции и те са отнели живота на повече от 1000 души. Досега Кенията сътрудничи на Международния наказателен съд и твърди, че е невинен; процесът срещу него трябва да започне в началото на месец юли т.г. Кенията е първият в световната история демократично избран президент, обвинен в престъпления срещу човечеството.

Администрацията на президента Барак Обама предупреди, че ще има "последствия" за Кения. Страната обаче е една от най-важните в Африка, откъдето може да се упражнява контрол върху ислямистките милиции в Сомалия. Освен това е регионален дипломатически център, а икономиката й е важна за целия район. Трудно е да си представим, че САЩ или Европейският съюз ще рискуват да дестабилизират страната - необходимо е да намерят начин и да приемат правителство, ръководено от човек, обявен за международен престъпник.

По време на кандидатпрезидентската си кампания Ухуру Кенията използва предявените му обвинения като средство, с което да спечели подкрепата на избирателите - според него обвиненията са доказателство за продължаващия колониализъм на Запада. Тази стратегия използва и президентът на Судан Омар ал Башир, който пътува из Африка и в някои държави от арабския свят, въпреки че Международният наказателен съд е издал заповед за задържането му. И той е издирван за престъпления срещу човечеството, извършени по време на конфликта в Дарфур. Зверствата от този период продължават да са ненаказани.



Непрекъснато растат зверствата и страданията,



които преживява народът на Сирия. Всеки американски политик, който си търси начини за решаването на проблемите там - как и изобщо дали да се намеси в Сирийската гражданска война, може да бъде посъветван, заради съвестта си, редовно да посещава сайта на Центъра на престъпленията, извършвани в Сирия, само за да проследи статистиката и имената на жертвите на режима на Башар Асад, публикувани от активисти на организацията, работещи в страната.

Над 52 000 са "мъчениците" на бунта срещу Башар Асад, а в сайта на Центъра са описани и "причините за смъртта" на тези хора - "убийство в полето", "убийство след отвличане", "отвличане и мъчения", "отвличане - мъчения - екзекуция", "отказан достъп до медицинска помощ" или "самолетен обстрел".

Мохамед ал Aбдала е изпълнителен директор на създадения през 2012 г. сирийски център "Правосъдие и отговорност", който участва в събирането на доказателства за военните престъпления в Сирия. Организацията също така подготвя страната за евентуалното възтържествуване на правосъдието след падането на режима на Асад. Според него голямата жестокост на Башар Асад до известна степен може да се обясни с факта, че през 80-те и 90-те години на ХХ век режимът на баща му Хафез Асад е стигнал до извода, че "можеш да убиеш който си поискаш и това ще стабилизира обстановката". Освен това заради стратегическото значение на Сирия, като съсед на Израел и опорна точка на етнически и сектантски общности в Близкия изток, властта в Дамаск може да разчита на световните сили, "за да върне нещата обратно в ред". "Той няма да се откаже", казва Ал Абдала за Башар Асад. "Той няма да напусне страната. Ще остане, докато умре или някой не го принуди да сдаде властта".

Докато се водят военни действия, а цивилните сирийци и опозицията смятат, че западните сили няма да се намесят решително в тяхна полза, те започват да губят вяра в идеята за хуманитарно законодателство, допълва Ал Абдала. След като премина първоначалният период, през който опозицията енергично събираше имена, видеозаписи и снимки, сега " сме изправени пред трудностите, когато се налага да убеждаваме хората за това колко ценни са събраните материали" като доказателства, които по-късно могат да бъдат използвани от Международния наказателен съд или пред друга такава институция след края на войната в Сирия.

"Повечето хора са разочаровани от международната общност и не крият това: "Вие не се интересувате от справедливостта, така че ние ще трябва да поемем нещата в нашите ръце", допълва Мохамед ал Абдала. И добавя: "Трябва да изпратим послание към хората: загубите, които търпите, няма да са напразни". Не е време да даваме аргументи на песимистите за международното правосъдие. Сирия е доказателство, че стабилността, изградена върху цинизъм и изгода, всъщност изобщо не е стабилност.