|
| Руси Статков |
- Г-н Статков, само преди дни ЕК ни заплаши със съд. Брюксел смята, че Законът за приватизация и следприватизационен контрол дава специални права на българската държава, които биха могли да ограничат свободното движение на капитали. Как ще коментирате тази заплаха?
- Не съм запознат с точното съдържание на това искане на ЕК, но ми звучи най-малкото странно, защото в предприсъединителния период на България имаше едно-единствено изискване по отношение на приватизацията. Еврокомисията бе констатирала, че не се изпълняват задълженията по приватизационните договори, подписани от купувачите, и настояваше за ефективен следприватизационен контрол. Затова през 2002 г. бе създадена Агенция за следприватизационен контрол като централизиран специализиран държавен орган. Тогава се установи, че липсва информация за над 2500 приватизационни сделки, имаше огромно неизпълнение на поетите задължения. Впоследствие агенцията заведе съдебни искове за неустойки срещу над 60% от купувачите на мажоритарни пакети. В продължение на няколко години, след произнасянето на съда с окончателно решение се оказваше, че няма с какво да се покрият спечелените в огромни размери в полза на държавата средства. Това наложи изменение на закона. От няколко години има разпоредба, която задължава купувачите при неизпълнени от тях ангажименти да отговарят с имуществото на приватизираното от тях дружество. Това е нормална обезпечителна мярка, не само в България.
- Как ще се отрази политическата, а и икономическата ситуация на потенциалните купувачи и на изпълнението на годишния план на Агенцията за приватизация?
- Ситуацията у нас сега е много по-различна от когато и да било. За мен основният проблем, който и хората поставят с исканията си, е какъв модел на икономическо развитие искаме да следваме при използването на собствеността - частна или държавна в обществен интерес. След това идват осигуряване на заетост, труд и заплати и се стига до публичните продажби. Нормално е хората, които са излезли да протестират, да искат повече яснота за това какво реално се случва със сделките. Защото в повечето случаи българската приватизация е била против държавния и обществения интерес. Агенцията за приватизация работи по всяка сделка, но водещо за повечето от приоритетните сделки всъщност е правителството.
- Не е ли ясно какво се случва в момента?
- Не, а понякога и ние самите не сме наясно реално какво се случва. Причината е, че експертите, които работим в агенцията, получаваме разнопосочна информация за състоянието на дружествата, които трябва да продадем. Тази информация често пъти не отговаря на данните, които сме поискали. Иначе казано - информацията се крие от ръководствата на дружествата. Тази неяснота обърква чрез нас и купувачите. Не случайно за БДЖ "Товарни превози" те непрекъснато искат допълнителна информация и удължаване на срока. Компаниите не могат да вземат решение, когато не са наясно какво точно купуват. Въпреки това обаче, нито един от четиримата участници - "Бългериан Карго Експрес", "ТД Груп Феровиар Роман", "Болкан файненшъл сървисис" и "Донау-финанц транспорт и Бетейлигунгс", не се е отказал.
- Ясно ли е точно какви са дълговете на БДЖ?
- Целият холдинг БДЖ в момента има задължения в размер на 716 млн. лв., 493 млн. лв. от тях са към банките. За толкова пари знаем ние, но най-вероятно това съвсем не е всичко. Оказва се, че за последните 3 г. те не са обслужвали част от кредитите си, значителна част от които са по облигационни заеми. Част от тях са пари, които се дължат и от самото БДЖ "Товарни превози".
- Ако процедурата стигне до финал, кой ще поеме тези дългове?
- В момента се водят разговори, но и ние не сме наясно какво точно ще поеме купувачът - освен заложеното в предварителните изисквания. Засега има и изисквания той да запази числеността на служителите за три години. А това е голям социален ангажимент, тъй като говорим за 4000 души. В същото време има реално наложен запор върху 100% от дяловете на холдинга в "Товарни превози". Работата е там, че когато активите на продаваното дружество са запорирани, ние не можем да се разпореждаме с тях, т.е. не можем да го продадем. В този смисъл, ако до 28 март, когато изтича поредният срок в процедурата, нямаме вдигнат запор върху дяловете на холдинга, тя ще бъде обречена на провал. И купувачите много добре знаят това.
Няма как да продадеш нещо в такава ситуация. Задачата ни е много трудна и затова смятам, че министърът на транспорта Кристиан Кръстев трябва да спре процедурата. С цялото ми уважение към изпълняващия длъжността - той е бил заместник-министър и е наясно какво се случва.
- Но това е много кратък срок - едва ден-два...
- Затова в момента се водят разговори за начина, по който проблемът да бъде решен. Друг е въпросът, че служебният транспортен министър трябва да направи бърз одит на холдинга, за да види каква е ситуацията.
- Не е ли ясно - БДЖ е дружество, което задължително публикува годишния си отчет?
- Не, не е ясно. По закон ръководствата на продаваните дружества са длъжни да подават достоверна информация и гарантират тази достоверност с подписа си. В случая с "Товарни превози" се оказва, че не сме получили данни за облигационните заеми с мотива, че това е конфиденциална информация. Едва миналата седмица, след като заплашихме със санкции ръководството на холдинга, получихме нещо, което също не ни върши работа. Това поставя купувачите в неизгодна ситуация.
- Кога ще стартира новата процедура за продажба на ВМЗ-Сопот?
- Там ситуацията е малко по-различна. В момента дружеството е сериозно задлъжняло. По публичните изявления на бившия премиер Бойко Борисов задълженията са за около 170 млн. лв., като 2/3 са дългове към държавата. Около 30-40 млн. лв. са към частни кредитори. Държавата трябваше да изготви план за това как да спаси ВМЗ. Самата държава обаче и досега не е наясно какво точно иска да направи.
Проблемът е огромен - имаме голяма държавна собственост - гори, земи и други активи, които не се знае колко са, просто защото не са актувани. Необходима е спешна законова промяна и приемане на стратегия за управление на държавната собственост - както например е в Закона за общинската собственост.
- Наред с дълговете към държавата ВМЗ-Сопот дължи пари и на Русия заради лицензите за производство.
- Да, говори се и за такива задължения, но аз не мога да кажа за какво става въпрос. Според мен това не е основният проблем. По-сериозният е, че и тук се борави с т.нар. класифицирана информация. Затова и при тази сделка, както и при "Товарни превози", ние не сме наясно какво точно ще продаваме. Не разполагаме с огромната част от информацията, дори аз самият като служебно лице не мога да стигна до тези данни. Отне ми много време да стигна до финансовите отчети на дружеството. А за друга информация се налага да получа съответствие за достъп по Закона за класифицираната информация. Що се отнася до самата процедура, ако всичко върви по график, към края на април новата приватизационна оценка на дружеството трябва да е факт. На тази база изпълнителният съвет трябва да подготви заедно със синдикатите критерии за продажба.
Трябва да е ясно обаче едно. Не може да има самоцелна приватизация, приватизация на всяка цена. В България преди повече от 23 г. голяма част от икономическия, социалния и въобще животът във всички сфери се основаваше на наличието и на използването на държавна собственост. Преходът към предоставянето на различни услуги, и особено публичните чрез частна собственост, се оказа в повечето сфери провал. Затова смятам, че всички договори, свързани с имоти - държавна собственост, трябва да бъдат публични.
- Как върви следприватизационният контрол?
- В периода 2002- 2010 г. сме събрали близо 600 млн. лв. Има още 600 млн. лв., които са присъдени в полза на държавата, и още толкова - висящи производства. Това означава, че говорим за около 2 млрд. лв. Според мен обаче трябва да се намерят по-ефективни способи за събиране на вземанията. Например там, където има несъстоятелност, да имаме синдик на агенцията. Законът трябва да се промени и по отношение на частните съдебни изпълнители - в момента те определят цена на това, което ще се продава. На много места обаче надделяват други интереси и държавният интерес не се защитава по най-добрия начин.
- Оценката на това, което се продава за обезпечение, може да се изкриви...
- И не само. Ние очакваме резултати от изпълнителното производство, защото все пак агенцията не събира присъденото. Даже агенцията не съди директно неизправните купувачи - това го прави българският съд. И когато кажат: вие нищо не правите, не е така. Водим дела на най-различни инстанции, имаме над 1000 изпълнителни производства. Т.е. осъдили сме ги за 600 млн. лв. и отново опираме до други структури.
