Годината на Змията, за която се смята, че е символ на мъдростта, продължи със сътресения в страдащата от различни кризи Европа. Гърция продължава да създава главоболия на европейците, към това се допълва и патовата ситуация в Италия след предсрочните парламентарни избори и заплахата от нов вот. Сътресенията в малкия Кипър пък имаха много по-голям отзвук, отколкото е предвиждала т.нар. тройка кредитори и Германия, разбира се, която ръководи на практика ЕС.

Но пък Ангела Меркел върви уверено към третия си мандат, който ще започне през септември. Въпреки че има доста проблеми и на собствена територия.

Независимо от икономическите успехи на Германия, още в началото на годината нейният Християндемократически съюз (ХДС) загуби изборите за регионален парламент в провинция Долна Саксония от лявоцентристката опозиция с минималната разлика от само един мандат. Това обаче не беше голяма изненада, тъй като м.г. ХДС загуби всички възможни ключови местни вотове в страната. Християндемократите преживяха истински разгром в Северен Рейн-Вестфалия. Местните избори в тази провинция се смятат за генерална репетиция за парламентарния вот в Германия. Както гласуват хората в най-населената провинция, така гласуват и останалите германци, сочи статистиката. Още повече, че преди това ХДС загуби управлението в Шлезвиг-Холщайн, Баден-Вюртемберг и Мекленбург-Предна Померания. Загубата пък на изборите в Дюселдорф показа най-лошия изборен резултат в историята на партията в тази провинция, като голяма част от избирателите й са пренасочили гласовете си към противниците й - Германската социалдемократическа партия (ГСДП), Зелените, Пиратската партия и дори към закъсалия коалиционен партньор на ХДС - либералите. Като цяло, германските консерватори в момента държат под контрол 5 от 16 федерални провинции и вече нямат никакъв контрол в Бундесрата (горната камара на парламента), където са представени тези земи. Това помогна на опозицията да блокира редица ключови закони на федералното правителство, последният от които беше споразумението с Швейцария за борба с данъчните измамници, които укриват пари в швейцарски банки.

Първоначално остава неясно защо немците са толкова недоволни от Меркел и компания, след като икономическият бум в страната продължава, износът поставя нови рекорди, а безработицата е паднала под 3 милиона души. Една от причините обаче е, че германската държава е все по-малко ангажирана в социално отношение и повечето мерки, както и данъци удрят все повече обикновения германец. Това доведе до намаляване на средната класа и увеличаване на разликата между супербогатите и все по-бедните, което всъщност е глобална тенденция. Това обясняваше доскоро и донякъде появата на новата протестна политическа сила в лицето на Пиратската партия, която първоначално имаше големи шансове да влезе в Бундестага, след като вече е представена в четири регионални парламента. Пиратите обаче се изпокараха и не предложиха понятни послания към хората и затова е малко вероятно да прескочат бариерата от 5%, за да влязат в парламента.

Това, че пропастта между бедни и богати се е задълбочила в Германия,



потвърди наскоро едно дългоочакван доклад на правителството



В него се посочва, че най-богатите 10% от населението притежават над 53 на сто от чистото богатство на страната, а на по-бедната половина от домакинствата се пада едва около 1%. Този документ обхваща периода 2007-2011 г. Броят на германците, застрашени от бедност, тоест с доходи под 60% от средните за домакинство, е останал непроменен и е около 14-16 на сто, се констатира в документа, озаглавен "Условията за живот в Германия". Неравенството в доходите е под средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), почти колкото е във Франция и Холандия, но е по-голямо, отколкото в скандинавските страни, посочи министърът на труда и социалните грижи Урсула фон дер Лайен.

Докладът предизвика горещи спорове в управляващата коалиция на християндемократите и либералите, като последните по принцип се обявяват за представители на бизнеса. Това стана, след като вицеканцлерът и министър на икономиката и технологиите Филип Рьослер(либерал) успя да постигне премахването на по-ранната версия на документа, в който се посочва, че "частното богатство е разпределено много неравномерно в Германия", разкри "Дойче веле". Критиците определиха редактираното издание на доклада от 548 страници като замазана версия, която се опитва да представи в по-добър вид все по-задълбочаващото се неравенство. Месеци наред германците тръпнеха в очакване на новия доклад за бедността на правителството. Те искаха най-после да получат отговори на въпросите колко богати са всъщност богатите и колко на брой са бедните в страната им. Докладът бе публикуван с четиримесечно закъснение, защото някои пасажи трябваше да бъдат преработени. Или както казват от опозицията - защото "действителността трябваше да бъде разкрасена". Факт е, че през последните години ножицата между бедни и богати се разтваряше все по-широко. Докато заплатите на по-горните слоеве от обществото се покачваха постоянно, реалните доходи на хората от по-ниските слоеве се понижиха. Казано накратко: богатите станаха още по-богати, а бедните - още по-бедни. Точно тази констатация обаче, която присъстваше в първоначалния вариант на доклада, бе заличена, а с нея бяха премахнати и куп други негативни пасажи. Така например в крайния вариант вече не се казва, че през 2010 г. над 4 милиона германци са работили за по-малко от 7 евро на час, нито пък се споменава това, че богатството в Германия е разпределено твърде неравномерно.

Вместо да пишат за мрачните истини, управляващите просто искат да подчертаят, че в период, в който все още много европейски държави се гърчат под ударите на кризата, положителното развитие на Германия е заслуга точно на това правителство. Те искат за тях предимно да се говори, че са създали нови работни места, което е факт.



Да, трудовият пазар наистина се развива добре



Работа има, само че в своя доклад те пропускат да отбележат, че някои немци просто не си струва да работят. Заплатите на много германци, предимно на такива с по-ниско образование, са по-малки дори от социалните помощи, които получават безработните. Затова не е чудно, че един на всеки четирима германци е готов да гласува на федералните избори през септември за партия, която иска излизане от еврозоната. Много немци обвиняват, че с еврото животът в Германия е поскъпнал драстично. От това могат да се възползват нови евроскептични движения като "Алтернатива за Германия", която беше учредена преди дни във Франкфурт. Към това се прибавят и противниците на ЕС в лицето на партията "Свободни избиратели", която вече има сериозно присъствие в регионалния парламент на Бавария.

Засега обаче едно е сигурно, че Меркел върви упорито към третия си мандат. Ако успее, тя обаче ще трябва със сигурност отново да сподели управлението си с някой коалиционен партньор, най-вероятно социалдемократите или дори Зелените, тъй като либералите могат и да не влязат в Бундестага. А и на канцлерката й стига да ги влачи на гърба си цели 4 години и да обира само негативите им.