Трябва да дам пълномощно на друг човек, който да ме представлява пред държавни органи и различни търговски дружества. Има ли някакви рискове за мен от подобно нещо?



К.Ш, София





"Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания". Това разпорежда чл. 36 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Именно този и следващите текстове в този нормативен акт уреждат материята на представителството. То пък, от своя страна, е в основата на въпросите и проблемите, свързани с пълномощните. Те определено бележат истински бум през последните години, особено след като се наблегна на принципа, че всеки може да упълномощава друго лице за каквото и както си поиска. Тази практика обаче ражда много опасности и големи рискове, включително при сделките с недвижими имоти. Нещо повече - тя роди големи проблеми с измами, свързани с недвижими имоти, с теглене на пари от банкови влогове, злоупотреба с доверие.

Затова и определено е необходимо да се познава добре материята, както и да се вземат предварителни и предохранителни мерки, за да има сигурност за човека, който упълномощава. Няма спор, че има достатъчно случаи, в които се дават пълномощни. Често дори се налага да има такива. Това може да са случаи, в които даден човек е в чужбина, а пък трябва да се разпореди с имоти и пари в България или е необходимо да бъде представляван пред една или друга държавна институция или пък фирма, примерно свързани с парно, ток, вода и т.н. Това може да е възрастен човек, лице в болница или в друг град. Възможно е и съответния упълномощител да няма необходимите за дадена процедура знания, умения - например при упълномощаването на адвокат да го представлява по дело, пред ведомство.

По правило упълномощаването е едностранен акт. Най-добре е то да е писмена форма с нотариално заверени подписи. Има достатъчно случаи, при които при подаване на документи, декларации пред съответни държавни органи има специално оставени места за попълване за упълномощаване. Така например при данъчните декларации. Там няма необходимост от нотариална заверка на подписите.

В случаите обаче, в които ще става дума за разпореждане с пари, недвижими имоти, в които може да има каквото и да е накърняване на права на упълномощителя, е добре да има нотариално заверено пълномощно. И там да има три имена, ЕГН, адрес на упълномощеното лице. Да се знае точно кой е той. За да е валидно пълномощното, изобщо не е необходим подпис на упълномощеното лице. Както стана вече дума, това е едностранен акт и е задължително документът да е подписан от този, който упълномощава.

Иначе чл. 37 от ЗЗД разпорежда, че упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва задължително да бъде дадено в същата форма. Ако договорът обаче трябва да бъде сключен в нотариална форма, то упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

Пълномощните могат да бъдат т.нар. генерални и изрични. В първия случай се дават на практика ако не неограничени възможности на упълномощените, то със сигурност твърде широка власт. Затова и в специално в тези случаи трябва да се внимава изключително много на кого точно се предоставя тя. Във втория случай пък става дума за извършване на конкретна работа - например да бъде представляван пред КАТ, данъчните, топлофикация и само това.

По закон "обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил". Възможно е за едно действие да са овластени няколко души - тогава "всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго".

Според чл. 41 от ЗЗД пълномощието се прекратява по няколко начина. Единият е с оттеглянето му, друг - с отказването от него, трети - със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение. Ако пък упълномощител или пълномощник са юридически лица, то тогава пълномощното спира да действа с прекратяването на тези лица.

Важно е да се знае обаче, че прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника. Единственото изключение е, ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено. Тук проблемът възниква, защото в много случаи прекратяването не подлежи на вписване и няма как да се извърши. И така става пълна каша, когато човек иска да оттегли или да се откаже от пълномощното. Често той просто не може да го направи, няма такъв начин, който да го извести на всички. И тогава, ако даденото упълномощено лице е недобросъвестно или пък се ядоса от оттеглянето, то може да направи големи поразии, които после да се оправят дълги години по съдилищата.

Иначе има текст, според който "ако представителят - упълномощеният, и лицето, с което той договаря съответната сделка, се споразумеят във вреда на представлявания - упълномощителя, то договорът не произвежда действие за представлявания". Но това ще се установява обичайно в съд, което със сигурност не става веднага. Затова рядко трябва да се пристъпва изобщо към упълномощаване. Само ако наистина се налага. И то в случай, че упълномощеният е верен и близък човек роднина, пробван адвокат. Или казано иначе, на хора, на които се има наистина доверие. Особено когато става дума за упълномощаване при разпореждане с недвижими имоти, автомобили, с пари.