Не биваше куклената пиеса "Хизбула" да се играе на българска сцена. Зрителите станаха свидетели на кошмарното за кукления театър оплитане на конците по време на представление. Кукловодите дърпат ръчичка, а мърда краче, завъртат куклата наляво, тя тръгва надясно, отварят й устата да говори, тя мълчи. Може ли някой да каже какво се случи на сцената: България разобличи ли разбойника "Хизбула" или го оневини?



Сценарият на пиесата е оригинален



Вместо по класическата мудна схема завръзка-кулминация-развръзка действието се развива по динамичната схема завръзка-развръзка. Завръзката е атентатът на летище "Сарафово" край Бургас на 18 юли 2012 г. Развръзката я научаваме незабавно - злодеят е "Хизбула", разобличен от Израел и САЩ по презумпция, че е лош. За да не си тръгнат веднага зрителите, следва интригата: на сцената се пуска кукла, която се преструва на паднала от Марс, и която трябва да докаже чрез игнорантско безпристрастие, че Израел и САЩ са прави.

Възловата роля бе поверена на Бойко Борисов, която обаче поради оскъден професионализъм в международните интриги се вживя толкова много в ролята си на игнорант, че оплете конците и сбърка фразите. Дори след мощно подвикване от суфльорската кабина (Белия дом), където Борисов бе дръпнат на кратък инструктаж на 3 декември 2012 г., репликата, че терористът е "Хизбула", бе изречена на 5 февруари като "обосновано предположение", че може да е такъв. Зрителите (държавите от ЕС), които трябваше да преживеят разтърсващ катарзис и да изригнат срещу злодея, започнаха да се споглеждат какво искат да им кажат драматурзите. Вместо да повярват незабавно, че "Хизбула" е извършител, те решиха, че пиесата е далеч от финала си, и зачакаха в креслата си (Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен ред) да видят какво ще стане по-нататък. Познавачът на международната драматургия Жозе Барозу заяви на 7 март, че Еврокомисията ще изчака резултатите от съдебния процес срещу извършителите на атентата, и тогава ще реши дали да наложи санкции върху "Хизбула", "тъй като засега няма достатъчно доказателства за дейността й в Европа".



Кукловодите се възползваха



от някои смутове на българската театрална сцена и набързо прибраха в склада за реквизит тотално оплелия се Борисов. Пуснаха нов персонаж - Марин Райков - за служебен изпълнител на овакантената премиерска роля, но веднага пролича, че не е репетирал достатъчно. Той заяви на 16 март, че България няма да включи "Хизбула" в списъка с терористични организации, което бе точно обратното на текста в сценария. Дори импровизира със свои думи: "Ние няма да инициираме процедура. Само ще представим обективните факти и обстоятелства, които са известни. Нека нашите европейски партньори да преценят. България не е тази, която ще инициира процедура."

Как така зрителите ще решават хода на действието? При такова тотално оплитане на сцената се наложи да се яви пред зрителите един от драматурзите, което е модерен похват в куклените представления. При първото си посещение в чужбина като преизбран президент на САЩ Барак Обама заяви на висок глас от Ерусалим на 21 март: "Когато мисля за сигурността на Израел, мисля за петимата израелци, качили се на автобус в България, които бяха взривени, защото пристигнаха от Израел. Затова всяка страна, която цени справедливостта, трябва да нарече "Хизбула" каквато е - терористична организация. Защото светът не може да търпи организация, която убива невинни граждани, трупа ракети, за да стреля по градовете, и в момента подкрепя клането на мъже, жени и деца в Сирия".

Рядко се е случвало България да се окаже в толкова деликатно положение,



притисната от две приятелски сили



Ако угоди на едната, със сигурност ще разсърди другата. Със своето хаотично блуждаене по сцената тя дори си създаде риска да разсърди и двете. Не е изключено да бъде наказана от драматурзите и заедно с това да бъде освиркана от зрителите. Изявлението на Марин Райков точно преди посещението на Обама в Израел нямаше как да бъде изтълкувано като приятелски жест от България към САЩ. Макар и роден във Вашингтон, той не можеше да разчита на неговите симпатии, защото се очакваше да подкрепи с аргументи твърдението на Обама срещу "Хизбула", а не изпреварващо да го подложи на съмнение. Поне да бе изчакал да свърши посещението му в Израел, нямаше да прозвучи толкова предизвикателно. Създаде се впечатление, че нарочно му подлива вода, което едва ли е искал.

Като дипломат Марин Райков би трябвало да е съобразителен по деликатните теми. Недостигът на съобразителност веднага бе компенсиран с подсказване от резервната суфльорска кабина в НАТО, където Райков се отби на 27 март. На излизане той каза: "Ние ще продължим разследването. Ще продължим да работим върху това много сериозно, много активно. Ще предоставим необходимите доказателства. Но не България е тази, която трябва да инициира техническата процедура за включването в списъка на "Хизбула" (като терористична организация)". Как така хем ще представи нови доказателства, хем отсега е сигурна, че няма да поиска санкция, ако се потвърди, че "Хизбула" е извършила тежко международно престъпление на нейна територия?

Истината е много проста. България вече е установила, че



няма твърди доказателства срещу "Хизбула"



- иначе отдавна да се е включила на висок глас в американско-израелския дует - но не би могла и да оневини заподозряната групировка. Тя е в неопределено положение, защото не играе честно. Първо, прикри с протакане своята неспособност да разследва престъплението. Второ, Бойко Борисов се обслужи за свои цели със следствието, като срещу компромиса на Обама да го приеме обеща до края на януари да посочи злосторника, съгласно сценария на пиесата. Трето, разобличен от зрителите (Германия и другите в ЕС), че се ослушва за суфлиране, той се оплете и изпълни обещанието си по начин, който само попречи на Обама да внуши на публиката драматургичното си послание. Сега новият персонаж в пиесата, който не се чувства обвързан от обещанията на Борисов, обърна действието точно в обратна посока на замислената.

Безпринципното поведение изправя България пред следната перспектива:



САЩ и Израел ще загубят доверие,



че могат да разчитат на нея във възлови моменти; Европейските държави ще знаят, че тя е способна да ги заблуждава под нечия диктовка; Арабските държави ще бъдат предупредени, че за тяхна сметка е склонна да си начеше някоя краста (суетата на Борисов да се снима с Обама и да го бодне сред другите си фототрофеи в Банкя); Светът ще се убеди, че е маловажна държава, готова да играе по чужда свирка; Терористите ще бъдат спокойни, че на неин терен могат да се чувстват в безопасност.

Неспособността на държавата да действа я забива още по-дълбоко в яловата тактика да протака, която пасва на служебното правителство, чиито дни са преброени, но не и на България, чието съществуване не свършва с него. Измъкването на Марин Райков от отговорност не освобождава и държавата от отговорност. Някой ден тя ще трябва да застане пред света и да обяви резултатите от своето разследване. Ако няма сили да се справи, най-добре е отрано да заяви: Нали знаете какво ни е правосъдието - ние не можем да разобличим нашите криминални разбойници и все ги пишем "неизвестни извършители", та чуждите терористи ли ще разкрием? Нашето следствие е приключено. Оправяйте се, както можете!