2.2 млн. български пенсионери са важен електорат - кажи-речи половината от гласоподавателите. Затова не е чудно, че дойдат ли избори, партиите първо се сещат за пенсиите. Дори ГЕРБ, които три години не пипаха никакви доходи, на четвъртата уж откриха някакви резерви, каквито всъщност няма, за да индексират парите на възрастните. В индивидуален смисъл увеличението е смешно - между 5 и 22 лв. според годината на отпускане на пенсията. Всички партии - от доскоро управлявалите до най-невзрачната опозиция, след протестите заради сметките за ток започнаха да говорят за политика на доходите и как да ги повишат.
Протестите, които свалиха Борисов от власт, се тълкуват от мнозинството партии като картбланш съвсем да забравят благоприличието, когато обещават. БСП обяви, че ще вдигне с 80% минималната пенсия (ще рече 265 лв. при 150 лв. сега). "Атака" ги надмина с обещание да я направи 500 лв.! Червените ще спират вдигането на възрастта за пенсия, но "Атака" и тук излезе с едни гърди напред - направо ще я върне назад. Около 600 000 души в момента вземат пенсии до 150 лв. без други добавки към тях. Дори по-разумното "червено" предложение ще струва към 800 млн. лв. на година, при това без да се увеличават паралелно останалите пенсии, които също не са забравени в предизборните празни приказки.
Откъде ще се вземат пари? От най-лесното място - джоба на работещите. БСП вече заяви, че
ще увеличи вноската за пенсия с 1.2%
Уви, всяко вдигане на данъчноосигурителната тежест, вместо да изпише вежди, вади очи. В условията на криза то означава само посивяване на икономиката или съкращения на работна ръка. Когато през 2011 г. увеличи вноската за пенсия с 1.8%, ГЕРБ очакваше 372 млн. лв. повече в НОИ, само че получи едва 286.5 млн. лв. Видно е, че няма как това увеличение да донесе огромните приходи, с които трябва да се покрият щедрите обещания.
За съжаление отново никой не говори за най-логичното решение - да се ограничи ранното пенсиониране, преди да се ограничават правата на хората, които работят до последно. Според данните на НОИ през 2012 г. над половината от новите пенсионери са взели пенсии преди общата пенсионна възраст (тогава 60 г. и 4 месеца за жените и 63 г. и 4 месеца за мъжете). Напротив, опозицията, че даже и част от бившите управници от ГЕРБ, които въведоха от т.г. минимална възраст за пенсиониране на военните, говорят за премахването й. Вместо да сложат такава и за останалите около десетина привилегировани категории, които се пенсионират независимо от възрастта при изключително малък стаж - 27 г. (срещу 37 г. и 8 месеца за мъжете и 34 г. и 8 месеца за жените), като полицаи, служители на ДАНС, на НСО, следователи, съдебна охрана и т.н. Според отчета на НОИ тези хора излизат в пенсия, преди да навършат 50 г. А вземат средна пенсия над 500 лв., докато редовната не достига дори 300 лв. за "обикновените" нови пенсионери.
В същото време от БСК постоянно повтарят, че не е нормално човекът с фуражка, който дава номерата на колите в КАТ, да има права за ранно пенсиониране заедно с колегите си на улицата например. "В МВР трябва да се разделят на специална и на обикновена администрация, което е над половината от хората там, и те да се подчиняват на основния закон за държавния служител", каза в една от последните си медийни прояви и бившият финансов министър Симеон Дянков, който призна като един от големите си провали невъзможността
да се пребори с привилегиите на полицаите
Друг проблем е смесването на две системи, което налага да се финансира по някакъв начин старата, след като част от осигурителните вноски изтичат към новата. При напълно солидарната система, която действаше до 2000 г., принципът е, че с осигуровките на днешните осигурени се плащат пенсиите на днешните пенсионери. Само че осигуровките на днешните осигурени, родени след 1959 г., които са близо 2 млн. от всичките 2.6 млн. души, са с 5% по-ниски. Толкова от парите им отиват по техните индивидуални партиди в универсалните фондове, които пък са част от т.нар. тристълбова система, въведена през 2000 г. Един ден НОИ ще им плаща по-малки пенсии, тъй като те ще си получават допълнително от втория стълб. Сега обаче в осигурителния институт влизат по-малко средства, а с тях трябва да се плащат пенсии на пенсионери, чието осигуряване е изцяло в първия стълб и те вземат пари само от НОИ. Към края на 2012 г. над 4 млрд. лв. не са в сметките на осигурителния институт, а в универсалните фондове.
Друг е въпросът защо се трупат пари там при напълно неясното законодателство, което не дава никаква възможност на хората да си управляват средствата. Не са създадени мултифондовете, които биха осигурили възможност за избор на инвестиционен портфейл - по-рисков за повече доходност, балансиран или по-консервативен за повече сигурност. Инструментите за инвестиции са твърде ограничени. През 2012 г. Комисията за финансов надзор провери всички 9 пенсионни дружества и им даде общо 129 препоръки за подобряване дейността им. Най-много - 55, са за подобряване на инвестиционната дейност, още 31 по отношение управлението на риска. За капак още не е уредена както трябва и фазата на изплащането, та хората не знаят какви пари и колко време ще получават и дали с техните партиди няма да се плащат пенсии на живелите по-дълго от тях.
Заради срива на доходността в кризата вноските в момента се топят от инфлацията, но и от таксите, които дружествата прибират от тях. Законодателството ни позволява и отрицателна минимална доходност, което също крие риск за бъдещите допълнителни пенсии на хората. След големите загуби на пенсионните фондове в кризата все повече страни подлагат на съмнение ефективността на втория стълб. В Унгария вторият стълб беше напълно закрит и парите от партидите на хората прибрани в солидарния.
Задръстването на осигурителната система
със социални плащания е друг голям проблем. И докато за т.нар. социални пенсии парите и без това идват от бюджета, то доста спорно е дали НОИ трябва да плаща т.нар. вдовишка добавка. В момента над 700 000 пенсионери, останали без съпрузи, вземат средно 55 лв. от пенсията на починалия (26.5% от нея). Това са 462 млн. лв. на година от парите от осигуровки.
Аргументът за въвеждането на вдовишката добавка е чисто социален. Експерти обясняват идеята с факта, че когато пенсионерът остане сам, има същите разходи за поддръжка на дома - отопление, осветление и т.н., но вече са за сметка на един. Но този проблем не може да лежи за решаване от осигурителната система.
Пенсионерите са най-упоритото протестиращо малцинство в София. Всеки четвъртък, независимо от времето, са зад парламента. Празните обещания към тях преди всеки вот са най-малкото недостойни. Вместо това партиите трябва да родят мнозинство, което да коригира дефектите на системата, за да се запушат пробойните в и без друго плиткото гърне.
|
|