Възможно ли е да се лишат от наследство сестри и братя? Може ли това да се направи със завещание, в което те да не фигурират, а всичко да остане на хора, които не са роднини? Ще могат ли после да претендират за нещо?

Ж.Б., София





В България се наследява по редове. В първия влизат децата, както и другите низходящи на наследодателя - внуци и правнуци. Тук по правило наследяват децата. Ако те не са живи, но пък са оставили деца (които са внуци или правнуци за наследодателя), тогава последните наследяват последователно и в зависимост от конкретния случай. Ако обаче няма деца или низходящи от тях, тогава се преминава към втория ред. При него наследяват пак роднини по права линия. В случая обаче те са възходящи - родителите на наследодателя.

Ако и те не са живи, тогава идва третият ред на наследяване. Той е заложен в чл.8, ал.1 и ал.2 от Закона за наследството (ЗН). Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Братята и сестрите са роднини по т.нар. съребрена линия.

Според семейното право родството по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото. Степените на родство при съребрена линия пък се определят по следното правило: броят се ражданията от единия роднина до общия родоначалник (без да се брои последният) и се събират с броя на ражданията от общия родоначалник до другия роднина. Така най-близката степен на родство по съребрена линия е втора - тук липсва първа. Например брат и сестра са роднини по съребрена линия от втора степен, чичо и леля спрямо племенник са от трета степен, първи братовчеди са от четвърта степен.

И тук веднага трябва да се отбележи, че роднините по съребрена линия, сред които са и братята и сестрите, нямат право на запазена част от наследството. Такава част имат единствено роднините по права линия - низходящите - като деца, внуци, правнуци, възходящите - като родители, баба, дядо, прабаба, прадядо, и съпругът. За тях има определена от закона запазена част, с която наследодателят не може да се разпорежда приживе, например чрез завещание. Ако тази запазена част бъде накърнена, то законът за наследството дава право на всеки от изброените наследници да иска възстановяването й. Вън от кръга на възходящите, низходящите и съпруга обаче никой друг не разполага с това право.

Или иначе казано, съребрените роднини са наследници по закон, но нямат запазена част от наследството.

Това означава, че наследодател безпроблемно може да ги лиши от наследство приживе, като примерно дари имуществото си, включително пари и имоти, на хора извън кръга на роднините. Той може да разпредели наследството си на желаните от него хора и чрез саморъчно или пък нотариално завещание.

Просто братята и сестрите няма да могат да претендират за запазена част от наследството, защото нямат такава. Те обаче могат да оспорят самото завещание. Законът изрично определя кога едно завещателно разпореждане е нищожно или пък унищожаемо. Нищожно е например завещателно разпореждане, направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание. Такова е и ако не са спазени изрично изброени в закона процедури - например нотариалното завещание да се извърши от нотариус пред двама свидетели. Унищожаемо завещателно разпореждане пък има, когато е направено от лице, което в момента на завещаването не е било способно, или пък когато е направено поради грешка, измама или насилие.