Александър Петров е роден през 1949 г. в София. Магистър е по математика. Работи в областта на информационните технологии и интернет услуги. Дългогодишен член на ЦИК. Петров беше и началник на кабинета на вътрешния министър Румен Петков.





- Г-н Петров, съгласен ли сте с твърдението, че българската система за отчитане на резултатите от изборите е една от най-добрите в света и почти няма възможност да бъде допусната грешка?

- По отношение системата за броене има два въпроса. Единият е самата организация на броенето като процес, а другият са математическите формули и алгоритмите, с които се пресмятат резултатите. Аз мисля, че в 23-годишната история на нашите избори всичко е било нормално - като по организацията на броенето има още какво да се подобри, а именно участието и контролът от страна на политическите партии, неправителствените организации и държавната администрация. Аз не виждам проблеми в преброяването, особено от страна на специалистите и експертите на "Информационно обслужване". Досега те са броили най-много избори от 1990 до 2013 г. Трябва да се подхожда към тяхната работа с доверие, както и с контрол от страна на обществото.

- В такъв случай не са ли малко преувеличени атаките на опозицията, която често говори, че е възможно изборните резултати да бъдат манипулирани?

- Споровете, които се водеха, докато се приемаше изборният кодекс, нямат отношение към преброителя. При тези спорове ставаше дума повече за недоверието между политическите сили. За пръв път от толкова години има такова голямо недоверие между политическите сили, което рефлектира, естествено, и към работата на преброителя.

- А има ли основание за такова недоверие? ГЕРБ години наред печелеха избори, без да имат нито един представител в изборни комисии.

- Изборите не се печелят с комисии, а с политически средства, с кампания, с възможности за контрол. Важно е бюлетините да се броят коректно и точно. Всяка парламентарна партия има представители във всички комисии и това би трябвало да е гаранция, че броенето ще бъде коректно. Единственият проблем, който би могъл да възникне, е този с невалидните бюлетини, защото те на последните избори бяха твърде много. В тази посока би могло да се помисли. Невалидните бюлетини се определят субективно, от самата секционна комисия. Има правила, но те не изчерпват всички хипотези. Затова е добре те да се контролират и повторно. Хубаво е да се даде възможност те да бъдат преброени във всеки един момент. Може би трябва невалидните бюлетини да се занесат заедно с протокола в РИК. И ако има спорове, те да бъдат решени на място. Освен това секционният протокол стана много сложен заради недоверието при приемането на избирателния кодекс. Вкараха се много казуси за допълнителни проверки.

- В една секция могат да гласуват 1000 човека, а от тях до урните отиват най-много 500-600. Толкова ли е трудно 7-8 човека да преброят коректно 500 бюлетини и да попълнят протокола?

- Ако членовете на комисията си имат доверие и се отнасят коректно към задълженията си, няма да има проблем. Трябва да има възможност и наблюдателите пряко да гледат как се брои. А и на тези избори партиите са над 60, което също затруднява работата. Много е важно членовете на секционните избирателни комисии да бъдат обучени особено за тези избори.

- Големият брой невалидни бюлетини според някои е и умишлен протестен вот.

- Редно да бъде контролиран този въпрос от изборните комисии. И това би могло да се регламентира чрез методическите указания на ЦИК.

- Кое е по-особеното в методиката, с която ще се отчитат изборните резултати на парламентарния вот?

- В нея има един нов момент. Във всички райони цената на един депутатски мандат ще е различна. Досега се търсеше начин за изравняване. Партиите ще се състезават помежду си във всеки район. В това има справедливост. В национален мащаб обаче методиката за преброяването е същата, както през 2009 година. Ще се гледа как партията се е представила в съответния район. Но може да има случай, в който ЦИК да се произнесе с решение, ако методиката не успее да разпредели окончателно мандатите по избирателни райони. В този случай ЦИК се застраховала с текст в методиката, който й дава това право. Вероятността за това обаче клони към нула. Избирателната активност във всички райони ще бъде различна. Във Видин гласуват най-малко хора, а там има 4 мандата, т.е. с ниска избирателна активност се взима мандат задължително, ако партията е преминала районната избирателна квота (цената на един мандат в района). Една партия, ако е силна в района, може да вземе всички мандати.

- Вие дълго време сте бил председател на т.нар. комисия по грешките, която контролира и поправя допуснати неточности при изчисляването на резултатите. Какви грешки най-често се допускат?

- Най-много са грешките при попълването на протоколите в секционните комисии. Особено в тази част, в която се описват гласовете по избирателни списъци и гласовете на гласувалите, както и броят на намерените в избирателната кутия пликове или бюлетини. Обикновено комисиите в бързината и заради умората невинаги попълват тези общи полета. В полетата за партиите понякога се разместват резултатите на две различни партии, макар че общият брой на всички подадени действителни гласове остава същият. Понякога и операторите в РИК, които въвеждат данните в компютъра, допускат грешки. Екземпляр от секционния протокол обаче винаги пристига в ЦИК и там започва отново въвеждане на протоколите в компютрите, след което данните от двете въвеждания се сравняват. Ако една и съща грешка се повтори в РИК и ЦИК, тя няма как да бъде уловена и поправена. Но това е много малко вероятно.

- Според вас тези грешки умишлени ли са, или са неволни?

- По-скоро са неволни.

- Толкова ли е трудно наистина да се въведе преференциално гласуване заедно с интегрална бюлетина. Преференциалното гласуване бе основното обещание на ГЕРБ, свързано с изборния процес. Те не го изпълниха, но и от опозицията не ги атакуваха особено заради това.

- Основният политически спор тук е колко процента да бъде прагът на преференциите, при който даден кандидат отива да предно място в листата. При 9%, колкото бяха приели ГЕРБ първоначално, този праг няма да работи. И обществото ще погледне още по-негативно към изборите като форма на обществена изява на хората. Прагът има смисъл, когато е много нисък, трябва да е 2-3%. Тогава мнението на хората много добре ще се усеща.

- Основният контрааргумент на ниския праг е, че в по-малките райони ще има кандидати, които ще станат депутати с 200-300 гласа.

- Избирателната активност е отделен въпрос. Но ако гражданинът знае, че неговият вот за определен човек ще тежи, би могло да се очаква, че действително ще има по-голяма активност. Въпросът е в прага. Балансът между партийната и обществената подредба се намира трудно.

- Смятате ли, че има смисъл от граждански борд, който да наблюдава изборния процес?

- Този борд е хубава идея. В него могат да влязат неправителствени организации и експерти. Според мен е хубаво този борд да има специално внимание към МВР. Не е лошо такъв борд да има в МВР. Не да гледа оперативната работа, а сигналите във връзка с изборите - как се отработват, колко бързо се реагира и т.н. Всички нарушения опират и до ЦИК, РИК и МВР. Полицията има много важни задачи, свързани с изборите, и очаквам те да се справят.