Повечето хора знаят и хвалят германците като прилежни, точни и трудолюбиви хора, които с каквото и да се захванат, го довеждат до успешен край. Но напоследък при редица големи строителни проекти се проявиха слабости, които не се вписват в тази представа. Най-вече става дума за "български прийоми", като неспазване на сроковете, оскъпяване на строителството, измами, корупция и немарливост. Какъвто например е случаят с централната железопътна гара в Щутгарт, която трябваше да струва само 300 милиона евро, а сега сметката възлиза на няколко милиарда и продължава да расте. Или пък новото столично летище "Вили Бранд", чието пускане в експлоатация се отлага вече четири пъти.

Именно заради проблемите с новото столично летище кметът на Берлин Клаус Воверайт се оттегли от поста председател на надзорния съвет на новата аерогара. Това стана, след като още на 18 декември м.г. компанията оператор е съобщила на своите партньори, че няма да бъде спазена поредната дата за пускането на аерогарата. Именно затова Воверайт, който е високопоставен член на основната опозиционна партия в страната - Германската социалдемократическа партия (ГСДП), е подложен на силни критики заради многократното отлагане на отварянето на летището, което е основният инфраструктурен проект на германската столица. Трудното развитие на проекта се възприема от мнозина като комедия от грешки и срам за столицата. Воверайт бе заменен начело на надзорния съвет от премиера на провинция Бранденбург и негов съпартиец Матиас Плацек. Малко след това берлинският кметът оцеля след вот на недоверие, поискан от опозицията в парламента на провинция Берлин.

Летището бе планирано през далечната 1996 г. и



трябва да бъде най-големият германски "портал" към света



По информации в медиите новото летище ще струва над 4.3 милиарда евро, или двойно повече от първоначално планираното. Изпълнението на проекта е затруднено от повишаващите се разходи, забавяния и технически затруднения, включително дефектна противопожарна система. Оказва се, че изтеглянето на дима при евентуален пожар е проектирано да става надолу, а не както е обичайната практика - към тавана. Ако някога бъде открито, "Вили Бранд" ще замени трите по-малки берлински летища - "Тегел" и "Шьонефелд", както и затвореното в момента "Темпелхоф". Очаква се новият обект, чието строителство започна през 2007 г., да може да изпраща и посреща 27 милиона пътници годишно и да бъде сериозна конкуренция на най-големите европейски летища. Явно обаче и през т.г. Берлин ще е без ново летище, като новият срок за неговото пускане е за догодина, което със сигурност ще създаде политически проблеми на дългогодишния берлински кмет Клаус Воверайт. Той и без това има вечни с проблеми с бюджетния дефицит и огромни дългове.

Друг нашумял скандален проект е планираната нова централна жп гара в Щутгарт, в провинция Баден-Вюртемберг. През 2010 г. там се стигна до сериозни сблъсъци между местните жители, природозащитници и полицията, което разтърси управляващата дясна коалиция на канцлерката Ангела Меркел. Става дума за един от най-големите в Европа градоустройствени и транспортни проекти, известен под името "Щутгарт 21". Той предвижда изграждането на 16 тунела, 18 моста, 60 километра път, три нови гари, както и скриване под земята на част от нова централна гара и релсовия път. Целта е Щутгарт да се превърне в един от основните възли на железопътния транспорт в страната, през който ще минават високоскоростните влакове от Париж до Братислава през Страсбург и Виена - високоскоростна линия с обща дължина от 1500 километра. Проектът е ключов за провинция с 10 милиона жители, в която са базирани промишлени гиганти като "Даймлер", "Порше" и "Бош", а също и широка мрежа предприятия, изнасящи продукцията си в страни от цял свят.



От 1995 г. нагласите в Щутгарт претърпяха обрат



При приемането на плана повечето граждани го одобряваха. "Щутгарт 21? обаче вече има много противници, предприели поредица акции от началото на строителните работи. Те критикуват цената, разрушаването на част от сегашната гара, датираща от епохата между двете световни войни, дългосрочните вреди за града и се съмняват, че проектът ще увеличи железопътния трафик толкова, колкото се очаква. Те също така са против това да бъдат изсечени 282 дървета в централния парк, който е гордостта на столицата на Баден-Вюртемберг. Освен това цената на проекта постоянно набъбва и от 2 милиарда вече стигна рекордните 6.8 млрд. евро, но редица експерти пресметнаха, че реално той ще излезе на данъкоплатците 11 милиарда евро за период от девет години. Според други цифрата дори можела да стигне до колосалните 18.7 млрд. евро. Това бе и една от причините през 2011 г. партията на "зелените" да спечели мнозинството в местния парламент, а техният лидер Винфрид Кречман стана първият "зелен премиер" на германска провинция. Същата година бе проведен референдум, на който 58.8% от жителите на провинцията одобриха строителството на "Щутгарт 21". Преди дни, след като чу колко допълнителни милиарда ще струва проектът, дори федералният министърът на транспорта Петер Рамзауер първоначално заяви, че той няма шанс да бъде осъществен. Малко по-късно той обаче се извъртя на 180 градуса и каза, че "държи на него", което показва колко объркани са и водещите политици в Берлин само няколко месеца преди парламентарните избори през септември.

Според местни експерти тези разминавания в цената на различни скъпи проекти не се дължи на математически грешки. Петер Цешлок, управител на консултантската къща "Дреес и Зомер", смята, че причината се крие другаде. От години в германския строителен бранш се е утвърдила практиката да не се наема генерален изпълнител на обекта, който да координира всички дейности и да следи за изпълнението им. Вместо това се работи с множество по-малки подизпълнители, наети за конкретни задачи, съобщи "Дойче веле". Така възложителят на обекта е изправен пред огромни трудности, защото трябва сам да координира действията на всички участници в проекта. Той е принуден да поеме и съответно по-голяма отговорност. При всички големи проекти, които не вървят добре, се наблюдава едно и също - липсата на координация между изпълнителите. А добрата координация може да спести до 30% от разходите. "При големи проекти с инвестиции за стотици милиони евро става дума за икономии на гигантски суми", твърди Цешлок. Има и други проблеми. Твърде често възложителите на проектите променят своите виждания и изисквания в хода на строителните работи. Това не само оскъпява строежа, но създава и други рискове. Строителните фирми започват да работят все по-хаотично, за да спазят новите, по-кратки срокове. От това страда най-вече качеството, но и финансите. Прекалено често първоначално предвидените за строежа суми се оказват недостатъчни.

В Германия изпълнението на



всички големи строителни обекти се обявява на търг



На практика обаче е обичайно строителните фирми да подават изкуствено занижени оферти, за да спечелят поръчките. Възложителите на обекта са задължени да изберат най-изгодната в икономическо отношение оферта. И в повечето случаи те избират най-евтината. Промените по време на строителството не само оскъпяват проекта, но създават и други рискове. "Строителните фирми започват да работят на бързи обороти, за да спазят определените срокове. И в крайна сметка извършват некачествена работа", казва Петер Цешлок. Понякога към немарливата работа се добавят и разнообразни опити за злоупотреби. Какъвто е примерът със сградата на историческия архив в Кьолн, която се срути вследствие на изкопни работи за метрото и отне живота на двама души. Оказа се, че при строежа на метрото са били вложени некачествени материали с цел да се присвоят част от средствата, предвидени за строежа. Това за пореден път показва, че независимо от славата на добри професионалисти, вече и германските строители носят в себе си вируса на българския негативен синдром.