|
| Димитри Иванов |
Шефът на броенето на изборните гласове МК (Михаил Константинов) публично заяви политическо пристрастие и подаде оставка. Достойно.
ГЛ (Георги Лозанов), шефът на Съвета за електронни медии (СЕМ), също заяви пристрастие ("дясна позиция за реформа в културата, изискваща максимално раздържавяване"), а не подава оставка. Недостойно. ГЛ мисли с папионката си. Обслужва мислещите с портфейлите си, които напазаруваха български медии и българските медии се сринаха в международните класации.
Парламентарните избори са (предполагаемо) състезание между партийни платформи; изборите за радиошеф - състезание на "концепции". Приличат си и по това, че са добри. Добри, та дрънкат. Дрънчат на кухо. Нито платформите, нито "концепциите" се реализират.
В предизборното боричкане пак досадните "identification signs". Опознавателните знаци "леви" и "десни". Роналд Рейгън хубаво го каза навремето - няма ляво, няма дясно; има горе и долу.
ГЛ е начело на СЕМ - шепа нефелни службаши, оценяващи професионалисти. Разбират от медии, колкото аз санскритски.
- Ако ти и аз миехме прозорци - убеждавах един мой колега, - и за един час аз измивах четири прозореца, а ти осем, естествено е на теб да платят два пъти повече. В медиите ти не можеш да направиш нещо за 10 лева, а за 20 лева два пъти по-добре. Нашият занаят граничи с изкуството.
- Не съм Лучано Павароти.
- Можеш да изпееш същите арии, само че десет пъти по-лошо. Ще ти платят ли една десета от което на него, ще събереш ли една десета от неговата публика?
- Ха-ха! Пък ти ще напълниш салона, ще дойдат хората да ти гледат сеира, щото си име.
- В "Икономист" пишат безименни журналисти. Тяхното име е само на визитката, на която пише "Икономист". Пред тях всички врати се отварят. "Икономист" не им пише името, значи поема отговорност за каквото те пишат. Пък аз като излизам с името си значи, сам си нося отговорността. Моят вестник не стои зад мен, той е свободна трибуна за различни мнения. Ти разбираш ли каква чест е да си безименен в "Ико ...
- Стига с твоя "Икономист". Те ...
- Да. В медиите има висока смъртност. Но "Икономист" не се води от пазарен икономизъм. Не стана машинка за пари на Рупърт Мърдок. Защото "Икономист" има капитал от световно доверие. Доверието е най-големият капитал; с пари не се купува. За човек на столетието, на хилядолетието ли беше, забравих, "Икономист" сложи на корицата си Карл Маркс. Баш тогава българските примитиви отрекоха Маркс. Ама чакайте бе, кои сте вие, бе? Те бяха онези, който казаха: "Аха, "Капиталът" на Маркс. За вас - Маркс, за нас - капиталът." И обраха парите на България. Президентът марксист Желю Желев каза "Земята в реални граници" и започна опустошаването. Вместо комунистическа пропаганда българските медии започнаха да насаждат простащина. От дирижирани станаха продажни. Първо разните "часови вестници"; сега има и по-долнопробни медии. Пазарниците си казаха: Ние, като притежаваме медиите, чрез медиите ще печелим избори и като сме на власт, от властта ще правим пари. Свинщина. Пазаруващите медии - Боже, прости ма - ми приличат на Piggy от The Muppet Show. Ама разбира ли ти свиня от кладенчова вода? Камо ли от медии. ГЛ разбира от медии, колкото аз санскритски. Той мисли с папионката си. Етикетира се "десен", присламчи се към мислещите с портфейлите си.
Сега, когато върлува световен мор по вестниците, а телевизиите са гледаеми за човека, комуто животът не е дал шанс да се образова и мисли без картинка, в България стана нещо забележително. БНР (Българското национално радио) увеличи аудиторията си, макар бюджетно да е в наказателната рота, загдето не стана гьобелсов глашатай на генерала ленторез.
Това е резултат и трябва да съдим по резултата, не по обещанията в партийните платформи и в "концепциите" за кандидат-шеф на БНР. А пък "концепциите" ще бъдат оценявани от хора, които са "nonentities" - "нули" в професията. Те да поучават истинските радио и телевизионни журналисти е все едно аз да поучавам Юсеин Болт как да бяга сто метра. СЕМ е паразит.
Хората, мислещи с портфейлите си, купиха медиите, за да печелят. Но вече не става. Появиха се разни "Уикилийкс", "Биволъ", сайтове, фейсбуци, не знам какво, и дори да купиш медиите, нямаш жадувания монопол върху информацията.
Аз живях в три режима. В Царство България ни запечатаха радиоапарата да не слушаме "вражеските радиостанции" (България беше обявила война на Англия и САЩ). "Органите" пломбираха с червен восък и печат копчето за преместване на стрелката по скалата, да не слушаме други станции освен Радио "София" (или немското Радио "Донау"). Правеха проверки - внезапни и по сигнал на комшии. Ние имахме "Телефункен", свръхселективен, със зелено "магнитно око" за настройка на станция и с разлети къси вълни. Родителите ми счупиха пломбата. Върху радиото сложиха заявление без дата: "Детето, както си играело - без да иска, счупило пломбата." Та царските полицейски агенти, като дойдат на проверка, да видят заявлението. Бдителните българи вечер слухтяха дали комшията не слуша Радио Лондон. Емисията започваше с четири удара на тимпан като началото на "Петата" на Бетовен. Нямаше ли кой да им каже на тия в Би Би Си, че звуците в ниския регистър проникват през стените, комшиите ги чуват и донасят в полицията на Царството.
Тогава Радио "София" спаси песента "Лили Марлен", това вече съм го разказвал: Немските войници в Югославия и Гърция чуваха излъчвателя от Вакарел по-добре от "Донау", пишеха писма да им се пуска "Лили Марлен", Радио "София" пускаше забранената от Гьобелс "Лили Марлен", и доктор Гьобелс, пропагандистът със седем факултета (къде си ти, ГЛ?) капитулира, и "Лили Марлен" стана любим шлагер на германските, английските и американските войници.
След Царство България станахме Народна република България. Пак четирите тимпанни удара. Вече живеехме другаде, вече други комшии слухтяха, вече обаждаха не на царската полиция, а на народната милиция. Българинът е... Не, няма да кажа. Само пишман народопсихолозите правят тъпото обобщение "Българинът е еди-какъв си". Има всякакви българи.
Издайниците не ни издаваха за пари. Баба ми казваше, че те го правят от "ханайетлък" (лошотия), но те вярваха, че изпълняват гражданския си дълг. Нямаше вече пломби с червен восък, вече имаше заглушители. Заглушаването беше като страховито ръмжене: РРРАУУУ .. Вицът беше как чукчата питал американците: Що ни плашите? Казвате - чуйте "Гласът на Америка" и РРРАУУУ ..
Идат избори. Досадниците пак ще предъвкват глупости: (1) "дясно и ляво политическо пространство", (2) "демокрация", (3) "пазарна икономика", (4) "международната общност".
Желаещите по-пълна информация могат да прочетат книгата на Морис Дюверже "Въведение към политиката". Дюверже бил в партията на Дорио на френските фашисти. Но когато Вермахтът окупирал Франция, не му харесало. През 1948 г. основал френския "Institut d'Etudes Politiques". Освен в Италия фашистки партии имаше във Франция, Англия, в САЩ. В САЩ през Втората световна война концентрационните лагери за японци бяха в Калифорния. Безспорно по-добре в Калифорния отколкото в Сибир.
Млад български политолог, следвал в САЩ, не знаеше това, пък знаеше купешките думи в политическия жаргон: "ляво и дясно", "идеологема", "демокрация" и "международната общност". Казах му, че и "международната общност" е дърто понятие, CONSENSUS GENTIUM на латински. Той каза - откъде знам. Казах му, че знам как е на латински, понеже живея на улица "Латинка". И съм минавал през Латинския квартал в Париж. Смяхме се. Когато непознати млади хора искат да ме посетят, не ги отблъсвам. Но не им давам съвети. Всеки сам трябва да извърши глупостите, които наричаме жизнен опит. Неотдавна ме посети непознато момче. Син на Васил Джерекаров, който едно време направи голяма тенджера сарми и аз казах, че съм за малко, понеже на долния етаж някаква уредба "дум дум", нали ниските звуци проникват, но останах, понеже сармите ми се усладиха, а и домашното винце. Тогава момчето било още бебе. Тогава Васил Джерекаров написа книгата "Когато бяхме българи". Неговият фейлетон "Знаете ли санскритски" е как в институт по санскритски назначили хора, които разбират санскритски колкото сега в СЕМ разбират от електронни медии. Казах на момчето сатиан (седни), за да почетем паметта на баща му. На санскритски сатиан значи седни. От Историко-филологическия факултет помня, че индоевропейските езици са произлезли от санскритски, затова на български е седни, на английски - сит-даун, на френски аСейе-ву и пр. Все със "с" като сатиан. Но аз не съм така забавен, както беше бащата на момчето, трънчанина Васил Джерекаров, който написа "Трънското евангелие". Веднъж, като си седяхме в клуба на журналистите на "Граф Игнатиев", Васил се наведе под масата, където се предполагаше, че са микрофоните за подслушване, и се провикна: "Ние пием наливно лопушанско, ядем скара на дървени въглища. Пукайте се!" По онова време се строеше голямото US посолство в Москва и някой на масата беше разказал вица, че руснаците го строели от "микробетон" - 50% бетон, 50% микрофони. Колко ли струва сегашното подслушване със СРС ? Казват, към 100 милиона (а кабинетът успя да изчовърка едва 41 милиона за подпомагане на най-бедните българи). Какво ще направи с този парещ картоф главният прокурор Сотир Цацаров и дали това ще повлияе на изборите, не зная. И не ме интересува кой кого подслушвал и кой за кого донасял, защото други са проблемите ни. Бедността, образованието, здравеопазването, социалното осигуряване.
Нито зная дали изборите ще бъдат честни. Видях видеозапис как в Пловдив гербер инструктира гербери как да привлекат циганския глас. Напомни ми за Алековия "Бай Ганьо прави избори".
Jusautor DI copyright
- Атака поиска закриване на СЕМ
