"Не ми дреме" - това е написано с флумастер върху плакат, намиращ се на Моста на влюбените в София. Плакатът изобразява логото на София като кандидат за Европейска столица на културата през 2019 г. В сегашните смутни времена тази кандидатура може да ни изглежда последна грижа, но така или иначе тя вече е в действие: със сигурност след шест години културната столица на континента ще бъде в България. Освен София (в съюз с Перник, Кюстендил и Благоевград) за званието се състезават още Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе и Шумен. Въпросът е важно ли е наистина това за нас и защо?

На първо време трябва



да избистрим какво означава столица на културата



Това е титла, давана от Европейския съюз на избран град за период от година. През това време градът получава възможност да покаже културния си живот в международен план. Изготвя се мащабна програма, която цели да предизвика интерес и активност у гражданите, да привлече туристи, както и да открои богатството и културното многообразие на Европа.

Правилата за избор на домакин са се променяли няколко пъти от създаването на инициативата. Последната идея (в сила от 2005 г.) е да се посочват по две държави на година, които чрез вътрешен конкурс да излъчват своята столица на културата. За 2019 г. са определени България и Италия. За нас има значение и кой ще бъде избраният италиански град, защото е необходимо да има връзка между културните ни програми. В Италия кандидати са градовете в региона Венето (Венеция плюс градовете и селцата в областта), Равена, Сиена, Лакила, Амалфи, Матера, Палермо и Бриндизи. Не е необичайно цели области да обединяват усилията си, както е и нашият случай с общата кандидатура на София, Перник, Благоевград и Кюстендил. В бъдеще може и други от претендентите да се съюзят в борбата.

На пръв поглед може да изглежда, че по-малките градове кандидати като Шумен имат нищожни шансове да надвият големите, но историята на инициативата сочи друго. Сериозна част от



победителите не са главните градове в съответната страна -



Турку (Финландия), Есен (Германия), Ставангер (Норвегия), Сибиу (Румъния), Патра (Гърция). Като нищо и ние можем да продължим тази тенденция. Домакинството на един по-малък град си има и предимства - всичко може да се организира по-ефективно и по-евтино. Пък и няма изискване за големина на избрания град, важното е в него да има достатъчно добри условия за културен туризъм.

Към самата кандидатура ЕС има далеч по-сериозни и по-конкретни изисквания. Одобреният град трябва много ясно да уточни своето финансиране, програма и управленски екип. Културната програма следва да представлява някаква обща визия, която да се развива през цялата 2019 г., а не да бъде просто поредица от събития, разположени тук-там из региона. ЕС много държи и на т. нар. "европейско измерение", което предполага събитията да предизвикат интереса на хора от целия континент и да наблягат на културното сътрудничество с други държави. Също така кандидатурата трябва убедително да демонстрира, че проектът е подкрепян от гражданите, те активно се включват в него и той не е някаква самоцел единствено на елита.

Очевидно, за да постигнем това, имаме да свършим много до 2019 г. Първо кандидатстващите градове трябва да представят проектите си на Министерството на културата, което ще бъде в ролята на жури, подкрепено от експертна комисия от ЕС. А до края на 2014 г. вече трябва да има избран домакин и одобрена програма за подготовката му.



Финансирането на проявите е за сметка на самия град



Европа помага, но сравнително скромно - с 1.5 млн. евро чрез наградата "Мелина Меркури" (наречена на създателката на инициативата). Тези пари дори не са сигурни; те ще дойдат само ако ЕС прецени, че програмата е достатъчно добра. Разбира се, може да се разчита и на останалите европейски фондове, доста столици на културата получават пари по програмите за регионално развитие. Но голямата тежест все пак пада върху държавата и евентуални спонсори. За сравнение, културната програма на Гимараеш (столица на културата за 2012) получи 25 млн. евро. Другият домакин през същата година Марибор мина по-евтино - икономическата криза принуди властите да намалят безмилостно бюджета от 50 до 8.5 млн. евро.

Целите на инициативата Европейска културна столица са формулирани така: подчертаване на богатството и разнообразието на европейските култури, допринасяне за взаимното разбирателство между европейците, насърчаване на чувството за принадлежност към Европа и т. н. Какви са обаче реалните ползи за града домакин? Опитът на предишните културни столици показва, че инфраструктурата на градовете се подобрява, реставрират се занемарени културни локации, строят се и съвсем нови. Туризмът се покачва средно с 12%, раздвижва се цялата търговия в региона. От нас зависи положителните културни и икономически ефекти да не са краткотрайни - за целта културната програма за 2019 г. трябва да е част от по-дългосрочна стратегия.

Засега не може да се отрече, че нашите градове кандидати полагат видими първоначални усилия.



На официалния сайт за кандидатурата на София



sofia2019.bg е пълно с информация от всякакъв тип за града и за самата кандидатура, има и постоянно обновяван културен календар със събития. По нищо не му отстъпват сайтът на Варна - varna2019.bg, и този на Пловдив - plovdiv2019.eu. Всички набират местни културни дейци, които да подкрепят кандидатурата на града си, изработва се официално лого на кампаниите, сформират се комитети. В колкото и ранен етап на подготовка да са градовете, вече могат да се забележат някои основни тенденции в кампаниите им. София вече има своя инициативен комитет начело с кмета Йорданка Фандъкова. Наскоро стратегията на столицата беше обсъдена с Тревор Дейвис, единствения мениджър, успял да спечели два пъти надпреварата за званието - в полза на Копенхаген (1996) и Орхус (2017) в Дания. София разчита на това, че общата кандидатура заедно с Перник, Кюстендил и Благоевград е свързана с развитието на цял български регион. Дейвис обаче подчерта, че кандидатите трябва не просто да наблегнат на силните си страни, а да покажат как чрез инициативата ще решат своите проблеми.



Именно в тази насока работи Варна,



където признават, че титлата "Европейска столица на културата" може да помогне за проблеми като изтичането на младите хора, централизацията на културния живот и инфраструктурата. Към кандидатурата на морската столица е добавен и регионът около нея, включващ Балчик, Каварна, Аксаково, Девня, Добрич и други градове. Залага се на силния културен туризъм в целия регион и на морето като обединяващ и духовен символ. Вече е съставен и списък с идеи за културни проекти, които могат да помогнат на кандидатурата. Сред най-интересните концепции е "Усещане за Варна", която цели да превърне морската столица в туристически град за хора с увредено зрение.



Пловдив също набира идеи,



като вече създаде общинска фондация "Пловдив 2019" и обяви конкурс за проекти в две основни направления - "Творческият Пловдив в европейски измерения" и "Европа - Пловдив - граждани". Очакват се предложения в области като образование, наука, иновации, биотехнологии, както и идеи в сферата на екологията, екологичния туризъм, създаване на органични ферми и пазари. Всеки може да участва с проект в конкурсната сесия и да получи финансиране до 6000 лв. в първото направление и до 4500 лв. във второто. Общият бюджет, който общината отпуска за тези проекти, е 66 000 лева. Градът обещава да организира и други инициативи във връзка с кандидатурата, като например шоу игра под мотото "Познавам Пловдив" и фотоконкурс за най-добри снимки на характерните неща от града, които го отличават от всички останали.



Бургас се похвали,



че за кандидатурата си е спечелил подкрепата на над 100 бургазлии, свързани с културата и изкуството. Сред тях са режисьорът Камен Калев, актьорът Юрий Ангелов, художникът Андрей Янев, писателят Ваньо Вълчев и композиторът Стефан Диомов. В общината беше организиран и танцов спектакъл, целящ да покаже обединението на изкуствата и уникалността на региона за Бургас 2019.

Шумен пък залага на богатия си културен календар от конкурси, фестивали и прояви: Международен конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров", Международни детско-юношески хорови празници "Добри Войников", Международно биенале по скулптура "Мадарски конник", Друмеви театрални празници "Нова българска драма", Карнавал на плодородието, Международен мажоретен фестивал и други подобни, които се вписват изключително добре в концепцията за столица на културата.

Инициаторите добавят също, че градът е пример за съвместно съществуване в условия на толерантност на различни религиозни и етнически общности.



Има на какво да разчита и Русе



Градът се гордее със своите около 25 ежегодни фестивала и мероприятия, сред които Мартенски музикални дни, Златна гъдулка, Русенски карнавал, Международен кинофестивал за алтернативно кино и Международен театрален фестивал. Русе 2019 вече си има рекламен клип, както и видеопослания в подкрепа на кандидатурата от популярни лица като актрисите Татяна Лолова и Искра Радева, маестро Емил Табаков, перкусионистът Стоян Янкулов-Стунджи и поп певицата Дивна.



Велико Търново също учреди



свой инициативен комитет и разработена концепция за участие в надпреварата. Градът разчита силно на своите два университета и на над 15-те си фестивала. Обещава обаче да не лежи на стари лаври, а да гради и развие нови инициативи, за да спечели надпреварата.

Разбира се, повечето проекти са още в зачатък. Седемте ни кандидати тепърва ще напредват в кандидатурите си и ще конкретизират своите програми. Нашата надежда е, че покрай състезанието ще видим оживление във всички тях и още по време на подготовката културният ни живот ще стане не скучна телевизионна хроника, а част от нашето ежедневие - при това една по-празнична част. И то далеч преди да дойде 2019 г.



----------------каре---------------

Доброволците вече са под строй



Кампанията на нашите градове кандидати набира скорост, на места вече са събрани доброволци, които да съдействат за представяне на отделните кандидатури. 22-годишната Полина Кирова е една от доброволките за София 2019. Тя разказва, че процедурата за кандидатстване е простичка и я приели доста бързо. Трябвало само да изпрати CV и да попълни един формуляр, който се взима от сайта sofia2019.bg. Все още се набират и други желаещи, а според Поли определено си заслужава. "Много доброволци сме, не всички са особено активни, но работата е изключително приятна и ненатоварваща. На 1-2 месеца има сбирки в офиса на Асоциация за развитие на София, където дискутираме различни комуникационни стратегии за популяризиране на кампанията", казва тя.

Всяка седмица доброволците получават мейли с информация за предстоящите събития и от тях зависи в кои ще се включат. Например в края на февруари Поли и други мераклии са опаковали ръчно направени от ученици картички за София 2019 и мартеници за Европарламента. На 1 март пък били на летището, за да раздават мартенички на пристигащите. А самата тя признава, че още се намират съвсем в началото на кампанията и вълнуващите им моменти тепърва предстоят.

-----